Далай Лама из „СЪВЕТИ КАК ДА УМИРАМЕ”

Нека разберем, че няма време за прахосване,
смъртта е определена, но времето за нея е неопределено.
Онова, което е събрано, ще бъде разделено;
което е натрупано, ще се изразходи без остатък.
И краят на издигането става спускане,
завършекът на раждането е смъртта.

От безначалието на времето ние сме подвластни на илюзията за непреходността и си мислим, че винаги имаме на разположение много оставащо време. Това ни поставя в голяма опасност от прахосване на живота. За да се попречи на тази тенденция, важно е да медитираме върху преходността, върху факта, че смъртта може да настъпи във всеки един момент.

Дори да не е сигурно, че ще умрете тази нощ, когато развивате съзнанието за смъртта, вие признавате, че бихте могли да умрете тази нощ. С тази нагласа, ако можете да направите нещо, което да ви помогне в този живот и в следващия, вие ще го предпочетете спрямо нещо, което просто ви носи полза в повърхностен план. Освен това, като не знаете кога точно ще настъпи смъртта, вие ще се въздържате да извършите нещо, което би накърнило както сегашния, така и бъдещия ви живот.

Развивайки това чувство на предпазливост, ще се стремите повече да не умножавате неблагоприятните предразположения, извършвайки неконтролирани действия. Ще сте мотивирани да развивате, съобразно способността си, нагласи, които да действат като антидоти спрямо различните форми на неовладения ум. В такъв случай, независимо дали ще живеете един ден, седмица, месец или година, това време ще е изпълнено със смисъл; мислите и действията ви ще са основани на дълготрайна ползотворност и колкото по-дълъг ще е животът ви, толкова по-благотворен ще е той за вас.

Обратно, когато попаднете под влияние на илюзията за непреходността и посветите времето си на материалното, вместо да навлезете в дълбините отвъд повърхността на този живот, вие претърпявате голяма загуба. Ето защо в тази строфа Панчен Лама насочва вниманието ни към смисъла на това да ценим всеки момент.

В моя случай, аз съм на шестдесет и седем години и съм най-възрастният от тринадесетте Далай Лами преди мен с изключение на Първия Далай Лама, Гендун Друп, който доживял до осемдесетте. Петият Далай Лама живял до шестдесет и шест; аз съм на повече – и съм един възрастен човек! Все пак, заради развитието в последно време на медицинското лечение и на условията на живот, надявам се да живея до осемдесет или деветдесет години, но определено в един или друг момент ще трябва да умра.

Ние, тибетците дори смятаме, че можем да удължим човешкия живот посредством ритуали, но аз не съм убеден дали наистина онези, които използват тези ритуали, живеят по-дълго. За изпълняването на такива ритуали е необходимо да имате стабилна способност за визуализация при концентрирана медитация. Освен това, необходимо е да разберете празнотата на вроденото съществуване, тъй като мъдростта се проявява в представата за вашето идеално аз. Нужно е също да притежавате състрадание и алтруистично намерение, за да постигнете просветление. Това изискване прави медитацията за продължаване на живота доста трудна.

Тъй като нашата нагласа за непреходност и самолюбие, пазени в сърцата ни като център на живота, са онова, което разрушава и нас, и най-ползотворните медитации върху преходността, празнотата на вроденото съществуване и състраданието. Без тях ритуалите за продължаване на живота и други подобни не ще ви помогнат. Ето защо Буда подчертава, че двете крила на птицата, полетяла към просветлението, са състрадание и мъдрост. Тези два са начините да се противопоставим на нагласата за непреходността и самоласкателството, които, от безначалното време, са подронвали нашите стремежи към щастие.

1 thought on “Далай Лама из „СЪВЕТИ КАК ДА УМИРАМЕ”

  1. „Ето защо Буда подчертава, че двете крила на птицата, полетяла към просветлението, са състрадание и мъдрост. Тези два са начините да се противопоставим на нагласата за непреходността и самоласкателството, които, от безначалното време, са подронвали нашите стремежи към щастие.“

    Какво повече може да се добави, толкова човешки и добронамерено Далай Лама подхожда към Идеята да не прахосваме живота си като се мислим за безсмъртни или да си въобразяваме, че Тя ще ни отмине.

    Състрадание, милостивост и трупане на Знание ще спаси Душите ни, които всъщност са безсмъртни, „ПлАтон, по Диоген Лаерций“ , тези божествени искрици, топлинки светлинки от Диханието Му…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro