Сергей Лазарев ИЗ „ДИАГНОСТИКА НА КАРМАТА“

lazarev
ПРИНЦИПИТЕ

– Казаха ми, че можете да обясните в какво се състои работата, когато лекарите са безсилни да поставят диагноза. Неотдавна започнаха да ме мъчат силни болки в гърба, сега ме болят бъбреците, не мога да се наведа и да се изправя, при което люто не съм ял, не съм пил, преохлаждане не е имало. Лекарите вдигат рамене, анализите са нормални, нищо особено не показват. А аз усещам, че съм зле. На всичко отгоре ми казаха, че съм урочасан.

– Изобщо не сте урочасан и тези болки в гърба и в бъбреците не са ваши. Вие сте засегнали жена, която ви обича и при нея е тръгнала програма за самоунищожаване. И тъй като вината е ваша, вие я предпазвате и приемате всичко върху себе си.
– Ама аз не съм я засягал кой знае колко, обикновено скарване.
– Обикновено, а? Какво е финансовото ви положение напоследък?
Пациентът учудено върти глава.
– Не ви разбрах. Каква е връзката между болките в гърба и финансовото ми положение?
– И все пак, по-добре ли сте с парите?
– Да речем. А каква е връзката все пак?

– Връзката е много проста. Вие сте пределно насочен към способностите, интелекта и съвършенството, вашите самомнение и високомерие са повишени. Значи, засилва се желанието да „ритнете” любовта в душата на друг човек или в своята. А любовта не бива да се „рита”. Ако вътрешно, интуитивно разберете това, болките ви ще минат. А ако продължите да обиждате любимата си жена и занапред, болките ще навлязат навътре и ще се превърнат в болест. Същевременно ще загубите онова, поради което толкова рязко са пораснали амбициите ви, тоест парите, успеха, контрола над ситуацията.

Пациентът мисли съсредоточено.
– Разбрах ви, само че много ме заболя. Кажете ми, има ли още някакви неблагоприятни фактори.
– Има. Това е общата ситуация в света. Сега, през последните няколко години, вкопчването на цялото човечество в духовните ценности рязко нарастна. Затова да се превръщат в цел способностите, интелектът, принципите и целите, духовността. И благородството стана много по-опасно, отколкото досега.
– Какво означава това? Сега опасно ли е да си благороден и почтен?
– Никога не е опасно да си благороден и почтен. Но е опасно това да се превърне в самоцел – принципите, духовността, идеалите –твърде е опасно.

– Тоест искате да кажете, че настъпва епоха на подлеците и че подлецът и негодникът, които са на власт, ще изместят умния и почтения, така ли?
– А не мислите ли, че в историята винаги е било така и че непочтенните и безпринципните хора около трона винаги са били повече?
– Между другото, наистина е така.
– А защо? Негодникът е по-жизнеспособен. Представете си: някой е на власт. За него най-важното са парите. И изобщо не го интересуват идеалите, духовността и благородството. И когато натрупа достатъчно пари, той въвежда закони, които защитават частната собственост, стреми се в обществото да има ред и стабилност.

Но зациклеността върху парите все пак изпразва душата му, снижава се духовният потенциал на неговите потомци и протича отслабване на рода. Нека вземем друг управник, за когото най-важни са целите, принципите и идеалите. И всичко около себе си, включително и законите, той подчинява на някакъв идеал и в името на този идеал започва да съсипва и благосъстоянието и живота на другите хора, а и своя в последна сметка. И работата завършва с трагедия. Оттук идва поговорката: „Пътят към ада е павиран с добри намерения”.

Германците създадоха образа на идеалния човек – ариеца. Резултатите са ни известни.
– Ами тогава излиза, че е опасно да си духовен.
– Разбира се.
Мъжът ме гледа смаян.
– Абе какво проповядвате вие? Че духовността и благородството са вредни за човека ли?
– Ако станат главна цел и смисъл на живота, тогава са твърде вредни. Разберете, развитието не е само шосе, което става все по-широко. Това е и пътят на алпиниста, чието изкачване е все по-сложно и по-сложно. Кажете ми кой е изложен на по-голяма опасност: жабата в гьола или човекът?
– То се знае, че човекът – повдига рамене мъжът.
– И все пак не правим извод, че да си човек е вредно, а да си жаба – полезно, нали? Колкото по-високо е равнището на един човек, толкова повече духовни мъки изпитва той.

Животното има три проблема: да се наяде, да се размножи и да оцелеее. Човекът има повече проблеми, съответно изпитва и по-голяма болка, но духовността е не само голямо щастие, а и голяма опасност. Както човек, който не умее да кара мощен, съвременен автомобил, и за да му е мирна главата, го сменя с велосипед, така и у мнозина възниква желанието да не се развиват духовно, защото усещат, че любовта в душата им е твърде малко.

Как става това при децата? Да речем, жената е бременна, мъжът й го сполитат неуспех след неуспех, той се държи глупаво, несправедливо, непочтено. Жената започва да го презира, да се ядосва и да го упреква. Тя не приема унизяването на способностите, интелекта, духовността и идеалите. И с агресивността си вкопчва душата на своя син в духовните ценности. Значи, големите способности, развитият интелект, високата духовност, стават опасни за него. И детето от малко не иска да се учи, не може да се контролира, държи се безнравствено.

Майката хвърля всичките си сили, за да развие способностите и интелекта му и детският организъм разполага с три изхода: парвият – да се разболее и да умре, за да не си омърси душата, вторият – подсъзнателно да прегради развитието на паметта, способностите и интелекта, третият – да развие нисшите слоеве на духовността, способностите и интелекта за сметка на деградирането на висшите – духовността, благородството и почтеността. По такъв начин често пъти родителите, мислещи само за способностите и интелекта на детето, го превръщат в безнравствен човек.

Ако обществото е вкопчено в духовните ценности, за равновесие управникът трябва да е бездуховен, алчен и лаком. На духовен и принципен отгоре не ще му позволят да остане на власт. Ако нравствеността и идеологията на обществото целят не любовта към Бога, а идеалите, принципите и целите, тогава подлеците и негодниците неизбежно ще започнат да изместват благородните и почтените.

Преди всичко трябва да се разбере, че способностите, интелектът и духовността не могат да се висша цел. Спомнете си фразата казана преди 2000 години: „Блажени са нищите духом, защото тяхно е царството Небесно”.

– Значи, подлецът и негодникът, некадърният и тъпият са по-близо до Бога от способния, умния и почтения?
– Може да ви изглежда много странно, но е така. Тъпият и неумелият са по-близо до любовта към Бога от онзи, който е превърнал способностите, интелекта и духовността във висша цел. Христос не току-тъй го наричат „Спасител на човечеството”. Той постоянно обяснявал, че духовността не може да бъде висша цел. Не случайно той казвал, че висша заповед е любовта към Бога и не случайно бил унизен и разпънат. Той можел да избегне залавянето си, разпятието, но не го сторил. Спокойно приел загубата на материалното, тоест Бог е нематериалното. Той можел да прояви способностите и интелекта си, но не го сторил. Бог – това не са способности и интелект. Христос спокойно приел рухването на духовността, благородството и идеалите, когато го предавали и се отричали от него любимите му ученици, когато онези, които до вчера му се кланяли, се гаврили с него и го заплювали в лицето.

Значи, Бог – това не са духовността, благородството и идеалите. И като имащ кръв, плът и желания, Христос искал да живее, но спокойно приел загубата на волята си, на желанията си, на живота си, на човешкия си аз. Останала само любовта. Когато изчезва материалното и духовното, когато се разрушава всичко, което някога се е появило, любовта остава. И когато това се почувства от всеки, тогава вместо разпадането в човечеството ще започне процес на разцвет и съзидание.

А сега-засега раждащите се деца все по-често имат психически откронения, понижен интелект, отслабваща памет. Всичко, което сега засилва значимостта на човешките ценности и може да доведе човечеството до гибел, започва да се разрушава. Ако според официалната статистика в Америка всяко второ дете се ражда умствено непълноценно, тоест с отклонение в психиката, то в Русия според преценките на специалистите ситуацията е още по-тежка. При такава тенденция елементарният технически прогрес скоро ще бъде невъзможен, а тъй като ситуацията се влошава достатъчно бързо, мащабите и силата на противодействието на човека от страна на околния свят също растат.

В аспекта на духовните ценности най-опасни са вкопчването в личната воля и принципите, целите и идеалите, способностите и интелекта. Дявол станал ангелът, който решил, че висша цел е не любовта към Бога, а личната му воля и желания – първо, собствените му цели, принципи и задачи – второ, и собствените му съвършенство, способности и интелект – трето. Неспособността да приемеш унижението на своята воля и своите желания, краха на надеждите и идеалите си, неуспехът, измамата дават максимално високомерие и максимална подсъзнателна агресивност.

Тъй като човечеството се намира в критична ситуация, носителите на тази най-опасна тенденция в близко бъдеще ще бъдат ограничавани все по-силно. През идните пет-десет години може просто да ги няма на Земята. Или човекът се променя и не подкрепя тази тенденция, в която главно щастие за човека са неговата лична воля и желание, неговите принципи и цели, неговите способности и интелект, или той изчезва от лицето на Земята заедно с тази тенденция. В най-скоро време човечеството го очакват значително по-големи възможности и значително по-голям мащаб на човешките ценности, но притежаването им е възможно при значително по-голямо количество любов в душите на всички хора.

lazarevЗначи, или човечеството доброволно ще се устремява към Бога, ще трупа любов, ще намалява зависимостта си от всякакви човешки ценности, или мащабите на принудителното пречистване рязко ще нарастнат. Това са и катаклизмите, и войните, и болестите, и спадането на нравственото, културното и духовното равнище в мащабите на целия свят.

2 мнения за “Сергей Лазарев ИЗ „ДИАГНОСТИКА НА КАРМАТА“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro