Марин Бояджиев „В ОЧАКВАНЕ НА КОННИКА“ – ПЕТА ЧАСТ

konnik

Неочакваното тъжно завръщане на Ванга от интерната в Земун в родната Струмица, за което ще стане дума и по-нататък, отново се преплита с важно събитие в историята на българския народ – един жесток природен катаклизъм, който е усетен чак в Македония – Чирпанското земетресение.

Районът около Стара планина не е с голяма сеизмична активност. Големите земетресения, които люлеят егейския свят и Константинопол от 800 до 1100 г. сл. р. Хр . едва засягат територията на тогавашната българска държава. Усещали са се слаби трусове, както от тези природни катаклизми, така и от другия земетръсен район – Вранча.

Откакто съществува статистика за земетресенията по българските земи – 1903 г ., те са люлени от по-силен земетръс 13 пъти. Първото споменато в тази статистика е земетресението в Шабла на 31 март 1901 г, което е от 7,2 степен по скалата на Рихтер. Следващото е през 1904 г. по долината на река Струма от 7,8 степен. През втората половина на ХХ век са усетени три земетресения с епицентър Шабла, Вранча и Стражица. През последната година имаше земетресение и в пловдивско и областта Косово в Сърбия.
Чирпанското земетресение изненадва живеещите на Балканския полуостров, най-вече българите, макар че и през 1923 г. е усетено слабо земетресение в София.

В глобален, планетарен мащаб завръщането на Ванга в Струмица е време, когато отново силно се изразява влиянието на Плутон. Започва световна икономическа криза, засилва се тенденцията към хипернационалистически нагласи, нарастват териториалните претенции. Науката навлиза все по-дълбоко в материята, духовното остава на заден план. Много са нововъведенията в ежедневието на хората, родени от научните постижения. Силно се изразяват противодействията от плутонов тип, които са и най-опасни: религиозен фанатизъм, национализъм, тероризъм, крайностите в различните идеологически доктрини като комунизъм и фашизъм. От друга страна езотериката и ясновидството стават много популярни – издават се списания и книги с такава насоченост, появяват се и първите призиви за задълбочено, научно изследване на паранормалните явления.

В едно такова време под влиянието на Плутон продължават промените в психологически план, които стават с Ванга. Явно в оформянето на нейния феномен се преплитат както външните фактори – влиянието на планетите и на конкретните събития, които стават в света, който я заобикаля, така и пренагласата на някакъв механизъм вътре в самата нея. Като че ли нещастието през лятото на 1923 г. ускорява стократно тенденциите от детството ѝ .

След това събитие и благодарение на обучението в училището за слепи деца в Земун тя започва да вижда света със свой, вътрешен поглед. И остава изненадана от картината, която ѝ се открива. Затова може би изпада в особени състояния на замисленост, вижда събитията по особен начин, започва да осъзнава, че притежава умения, които другите нямат. Отдава го на факта, че е сляпа и отново го приема като нещо естествено. Това са най-трудните години за семейството, когато върху плещите ѝ ляга грижата за дома. Затова няма достатъчно време да се замисли, да анализира ставащото с нея. А то не е лесно обяснимо!

Към трудностите, които я сполетяват, Ванга се отнася по възможно най-разумния начин. Земетресението срутило кирпичената им къща, баща ѝ построява нова. От древността на Балканския полуостров битува традицията, когато се наложи сградите да се строят набързо, стените да се правят от камъш или пръти и да се измазват. Обикновено тези „къщи”, когато добре се поддържат, издържат и до 100 години. Такива образци все още се срещаха тук-там из селата до средата на шестдесетте години. Те се строят направо върху земята, като в ъглите се забиват дебели и здрави дървени колове, за стени се слагат напречно греди и празното пространство се изпълва с преплетени камъш или пръти, готовите стени се измазват отвътре и отвън. Оформят се две помещения – едното е голяма стая, в която е камината, в нея се готви, там е трапезарията, там се спи. Прозорчетата са малки, с преплетени отвътре дървени или железни пръчки, а вратата е от масивно дърво с резе.

Обикновено пред тази стая има пруст или малко салонче, оттам през капандура се отива на тавана, който по принцип не е много висок и там се слагат принадлежности за сезонната земеделска или къщна работа, сушат се билки и треви, крие се огнестрелното оръжие. Според потребностите на семейството след време се дострояват една или две стаи. По същия начин постъпва и бащата на Ванга – построява стая и салонче, по-късно към тях прикрепя кухничка.

Ванга веднага проявява тънък усет към красивото – намира място в новата къща за шарения сандък, завещан от втората ѝ майка, постила рогозка върху измазания с глина под . В ъгъла сложили леглото. За него Ванга изплела покривка от стари конци. Въпреки беднотията стаичката изглеждала спретната и то благодарение на нея. Нейна била идеята и да се засадят цветя в дворчето. Така тя, която в буквалния смисъл на думата нямала очи да вижда, показала, че е прогледнала за красивото. Подрежда къщата и дворчето по своя вкус и оттогава до края на живота си диктува по този начин и отношението на околните към нейната собственост в Струмица, Петрич или Рупите.

В тънкия ѝ усет към красивото няма нищо изненадващо. Той само допълва прекрасно останалите умения, които тя развива в себе си. Денят ѝ строго е подреден. Става винаги в ранни зори и събужда малката Любка с думите, че има много работа за вършене. Навсякъде трябвало да бъде чисто, преметено, спретнато.

Понеделник бил ден за пране, във вторник се измитало цялото пространство около къщата и двора. В сряда кърпели дрехите. В четвъртък месели хляб. В петък накопавали червена пръст и измазвали къщичката отвътре, подмазвали отвън червения цокъл. В събота отивали за лапад, коприва, киселец, лобода, за да има какво да се готви . Неделя бил ден за черква. Следобед идвали жените от околните села, за да си получат дрехите, които Ванга кърпела. Имало и определени месеци, когато тя тъчала, а Любка ѝ помагала. Двете нижели тютюневите листа, които техните съседи набирали още в ранни зори. Нижели до 10 часа сутринта и като отплата получавали по една диня. Много пъти през лятото това им била закуската.

После минавал човекът, който продава кисело мляко и понякога Любка купувала за едно яйце черпак мляко. Същото се повтаряло с халваджията. Ванга, като най-голяма, разпределяла парите. Давала на братчетата си и на сестричето си само в неделя по някой и друг лев за кино или за някое лакомство. Останалите пари се връщали до стотинка.
Късно през нощта Любка скришом наблюдавала как сестра ѝ оплаква ориста си. Но на следващия ден се събуждала много рано и всичко започвало отново. Навярно отдавна Ванга не заспивала като обикновените хора, а още като затвори очи започвала да „сънува”, без да си дава сметка, че това са пророчески сънища. Крепели я само строгостта и волята да изпълни всичко, което си е поставила като задача през деня.

Нямало кой да я научи на този ред, тя сама си го създала още от първите дни след завръщането си от Земун.
Вече прави стъпки и в дарбата си да лекува. Веднъж, вървейки из двора, тя се спъва в голям казан, на крака ѝ се появява рана, която не заздравява. Изпратила Любка в съседите за син камък. След това я накарала да го счука на прах и да посипе раната ѝ. Болките сигурно са били много големи, но Ванга взема куките и веднага започва да плете все по-бързо и по-бързо. Раната закипява. Ври и тече гной от болното място, но тя стиска зъби и плете. После постепенно всичко заглъхва и раната много бързо заздравява. Любка трудно може да обясни откъде сестра ѝ знае това лекарство.

Както и това, с което излекувала баща им. От боя, който изтърпял в турските зандани, кожата му била напукана и при най-малък удар се инфектирала и не можела да заздравее. Тогава Ванга го лекувала със счукани кълчища и свинска мас.
Тя е все така общителна, както в детството, и обича в неделя или по празниците да се събира в двора със съседите си на приказка. Това са вероятно същите деца, с които тя играела като малка на „лекар” и на които е разказвала своите чудни истории. Това приятелство продължава и през нейните момински години. Може би благодарение на тази общителност другите за първи път откриват необичайните ѝ умения.

В двора на Ванга, под големия червен трендафил имало голяма делва, в която всяка година преди Гергьовден момите тайно пускали нишани, за да разберат какъв ще е късметът им. Това е обичай широко разпространен в цяла България. Нишаните са най-различни предмети – пръстен, обеца, гривна или гердан. На другия ден по тях се гадае какъв ще е късметът на момичетата през годината и най-вече коя ще се омъжи и какъв момък ще вземе. Ванга била техният „оракул” и всяка година гадаела и давала отговор на въпросите на дружките си. Те оставали изненадани, че всичко, което им каже, се сбъдвало. Същото се повтаряло и в навечерието на „Свети четиридесет мъченици”, когато на реката се правел мост от клонки. Когото момите сънували, че минава по този мост, за него щели да се омъжат.

Ванга и в това била безпогрешна и им разказвала коя кого е сънувала. В моя роден край, където доскоро се пазеха старите обичаи, момите си гадаеха не на Гергьовден, а на Еньовден. След като мине шествието, свързано с празника, те се събират в къщата на енята (малко момиче с живи родители, което те носят и обикалят селото), напълват бакър с вода, покриват го с червена булчинска дреха, в която е облечена енята, и през пазвата ѝ спускат три ябълки петровки и сребърна пара, завързана с червен конец. И както в Струмица, така и тук всяка мома спуска в бакъра някакъв нишан. Момите пеят и припяват на всяко момиче шеговити двустишия, които показват какъв момък ще вземе момата. Момиченцето бърка през пазвата на булчинската дреха и изважда поредния нишан.

С уменията си Ванга изненадва и баща си. Той работел като овчар и веднъж една овца се изгубила от стадото. Панде се върнал опечален, защото трябвало да плаща овцата. А Ванга му казала: „Не се ядосвай, овцата е в Атанас от Моноспитово!” Бащата се изненадал, защото било абсурдно Ванга да познава този човек – тя не излизала вън от Струмица. Ванга го успокоила, че това е видяла на сън, но го помолила да отиде да провери. Овцата наистина била там.

Друг път в желанието си да помогне на семейството, Ванга споделила с баща си, че знае къде има заровено имане. Той си помислил, че тя е чула за това от съседи, но когато започнала да му обяснява къде точно се намира местността и къде са скрити „антиките” – не повярвал. После се сетил, че наистина има такова изоставено село и между реката и горичката има такава скала. Решил да отидат до Раянци – така се казвало селото. Всичко отговаряло на описанието. Само че Панде отложил за друг път копането на имането, а животът му така се стекъл, че втори такъв случай вече нямало. Ванга се движела много уверено в местността, сякаш много пъти е ходила там. И отговорът ѝ бил пак същия – сънувала това място, от съня го знаела. Години по-късно там бил построен язовир и е трудно да се разбере верността на твърдението ѝ.

Така минавали дните на Ванга и Любка, защото братята им от малки тръгнали да чиракуват, за да изкарват прехраната си. Много лишения, много мъка, много трудности. Но те като че ли донагласят оня биологичен механизъм, който само след няколко години помага да се роди феноменът Ванга. Трудните условия на живот вместо да попречат, ускоряват някои процеси, които стават в организма ѝ. Тя вече осъзнава своите умения, но сега не ѝ стига времето, за да им обръща повече внимание, за да се вслушва по за дълго в тях. Сестра ѝ Любка често се събужда посред нощ и я намира седнала в леглото, замислена.

Тя продължава непрекъснато да сънува и вероятно пред очите ѝ минава много от миналото и бъдещето на света, без тя самата да осъзнава дали това е реалност или сън. Подобен феномен срещаме и при Едгар Кейси, който рано осъзнава тези свои възможности и дълги години диктува на стенограф това, което вижда насън. Но идва и времето на Ванга. Времето, когато Сияйния конник ще дойде и животът ѝ ще потече в друга, все още неизвестна за нея посока.

1 thought on “Марин Бояджиев „В ОЧАКВАНЕ НА КОННИКА“ – ПЕТА ЧАСТ

  1. Мър, евалла, преоткривам те, да си ми жив и здрав, приятелю от юношеските години! Благодаря ти!
    Страхотен сайт!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro