Марин Бояджиев
ОМФАЛОС ИЛИ ПЪПЪТ НА СВЕТА
ВТОРА ЧАСТ

traki

Откъс от книгата „ДЕВЕТИЯТ ВАЛ НА ОТВЪДНОТО

Твърде показателно в много отношения е и род­ното място на Вангелия Пандева Сурчева – Гущерова. Много са фактите, които потвърждават, че генетични­те качества се наследяват от поколение в поколение в продължение на хилядолетия, а и много от качествата, които придобива човек, зависят от географската среда, където живее.

Или, както пише в едно съчинение, запа­зено от V век пр. Хр., хората може да се класифицират в зависимост от средата, която населяват. Дори съвре­менните изследвания доказват, че човешкото тяло и характер се различават в съответствие с природата на местността. А в древността Струмица и околностите ѝ влизат в така наречената „планинска Тракия”, която в един по-общ митологичен план е част от „световната свещена планина” .

На тази територия преди много векове възниква държавата Македония. И преди нейното основаване районът между Вардар, Струма и Охридското езеро и на изток чак до Евксинския понт и Босфора е един от изворите на духовност, родина на племена и народи, за които гръцките историци пишат като за население, дошло тук заедно с пелазгите или преди тях.

За Орфей Ванга разказва пред няколко от своите събеседници, че дарбата му идва от земята, а не от не­бето. Свирел на върбово листо и на върбово дръвче, с кора от бряст, бук или дъб. Лежал на земята и така чувал мелодиите, които после възпроизвеждал. Тя го вижда ясно, като дете с окъсани дрешки, като небръснат мо­мък, неподстриган, с големи нокти, който през цялото време все пее. А до него според нея, колкото и нелогич­но да ни звучи това, върви цар Самуил. И двамата от древни времена са едни от най-популярните личности в този край.

Според достигналите до наше време исторически сведения Орфей живял в ХІІІ век пр. Хр. в Родопите, достигнал до висша мъдрост, която получил от тайните знания, когато бил при египетските жреци в Луксор и Карнак. Там и сега могат да се намерят негови изобра­жения. Древните историци пишат, че песните му били магически и го свързват с лечебните свойства на родоп­ските камъни и треви.

За Ванга траките са „големи, хубави, яки хора”. Вижда ги мускулести и леко облечени, с голи ръце, жи­веещи много бедно. На трапезата им имало само хляб, козе месо, чесън, лук и маслини. Развъждали мулета и камили.

Най-старите писмени извори за траките се дати­рат към ХVІІІ – ХVІ век пр. Хр. и са свързани с Линей­но писмо А и Линейно писмо Б, използвани на о. Крит и Микенска Гърция. След тях идва ред на най-стария литературен паметник в Европа – Омировия епос. На различни места на о. Крит и в древна Елада са открити над 5000 таблички с Линеар Б и едно от първите раз­четени имена е това на Дионис, който в античността традиционно се приема като тракийски бог. Имената на дардани, мизи и фриги са открити в текстове от Кадеш от времето на Рамзес ІІ. От същото време са открити и папируси, които отразяват събития от края на ХІV век пр. Хр. (1313-1312 г.). Има още много сведения за траките, дошли от древността, но тук не е мястото да се спираме подробно на тях. Учените и досега нямат ясно станови­ще дали траките са местно население, или са дошли на Балканите от другаде.

Тук само ще споменем за открития наскоро Пер­перикон, възникнал преди атинския акропол, град-кре­пост, ограден с яки каменни стени, който сигурно е бил столица на траките. Определението „столица” в древ­ността носи друга характеристика, различна от съвре­менната. Този град, който обединявал тракийските пле­мена, бил техният най-голям обреден и култов център. Първоначално на това място е изграден огромен храм с издълбани в скалите пещери, проходи, тунели. След небивало земетресение или може би природен катакли­зъм – наводнение, потоп, сблъсък на земята с метеорит, той бил разрушен и по-късно на същото място е изгра­ден Перперикон с яки каменни стени, за разлика от пър­вия обединителен център на елините, ограден с висока дървена ограда, построен, както казахме, векове след града на траките .

Смайват ни в определени моменти познанията на Ванга за нейния роден край. За нея Мелник е много дре­вен град, от който тя се зарежда с енергия.

„Присядам там на някой камък и искам така да си помълча, но всичко, което ме заобикаля, започва да ми го­вори – и камъните, и развалините, и сипеите…”

Ванга вижда разрушени храмове и домове отпреди хиляди години. При гостуването си на проф. Величко Добриянов в София, тя споделя желанието си да упраж­нява своите пророчески умения в Мелник.

Там, където е мемориалът „Самуилова крепост” при село Ключ, тя настоява да се издигне храм „Свети Наум”, защото така искали душите на ослепените Са­муилови войни. Тя обича да посещава църквите около Асеновград, Бачковския манастир, Кръстова гора и Бе­линташ, има много информация за тези места, където преди векове е имало светилища на траките.

Според Ванга самият Александър Македонски ми­нал покрай Белинташ и подарил златна колесница, коя­то после била зазидана в една пещера. Иманяри твърдят, че лично пророчицата им е казала, че това злато, което тежи над 800 килограма, трябва да вземе осем жертви. Тук са намерени плочки с лика на Сабазий, златни мо­нети с лика на Александър Македонски. Има предание, че за побитите в скалите на Белинташ халки бил завър­зан Ноевия ковчег. В подножието на „Стража на свети­лището” има два извора с вода – в единия се оглеждало Слънцето, в другия – Луната . Виждат се много кръгли отвори, твърди се, че те посочват местоположението на различните съзвездия. Тук се извършвали огнени ри­туали, всеки жрец е пророкувал във вдлъбнатините на скалите. През Белинташ минал и Гай Август, баща на Октавиан. Тракийските жреци предвещали съдбата на сина му, така както предвещали и съдбата на Алексан­дър Македонски. Има много факти, които навеждат на мисълта, че по тези места е живяла древна цивилизация, която е прекъснала по неизвестни причини съществува­нето си 4 хилядолетия пр. Хр. От нея траките са насле­дили много от своите умения.

Според американските учени Уйлям Райън и Уотър Питман от Колумбийския университет, споменът за по­топа е пренесен в Месопотамия от Балканския полуос­тров, от бреговете на Черно море. Варненецът проф. Пе­тко Димитров от Института по океанология към БАН вече 20 години събира факти в подкрепа на твърдението си, че древната човешка цивилизация се е родила на Балканския полуостров, край Евксинския понт. Може би заради потопа морето отначало е наречено „негосто­приемно” и „черно”. Участвайки в научната експедиция на кораба „Витяз”, той намери археологически матери­ал, доказващ, че преди 10 000 години по старите брего­ве на Черно море са живели хора. Потапяйки се в море­то с подводницата „Аргус”, намери и други останки от тази неизвестна цивилизация, съществувала до потопа, например така наречената „чиния на Ной”. Професорът разполага с доказателства, че преди 9 750 години ниво­то на морето е било по-ниско със сто метра. Той намери археологически находки на 50-60 км навътре в морето. Тук, на брега на Черно море е открито най-старото злат­но находище на света и това говори още веднъж, че край тогавашното сладководно езеро е живяла една от най-­древните цивилизации. Проф. Димитров твърди, че е намерил и предмет, направен от пясъчник, върху който според него има знаци от протошумерска писменост.

Американските учени пък откриха по източните брего­ве на Черно море някогашна речна долина под водата, следи от езеро от последния ледников период и според техните твърдения и части от „Ноевия ковчег”. Така се стигна до извода, че тогава Черно море е съществувало като сладководно езеро и било удобно място за живот, за земеделие, в последствие се развила и висока култура. След големия катаклизъм, предизвикал размразяването на полюсите, на ден през Босфора нахлуват по 5000 куби­чески метра вода – дебит, много по-голям от този на Ни­агарския водопад. Това принудило и народите, живее­щи тук, да се разселят по-навътре в полуострова, на юг към Месопотамия или на изток отвъд Кавказ. Дали това не са наследници или продължители на така наречената „Атлантска раса”, за която се споменава в много източ­ници? Народите, навлезли навътре в Балканския полу­остров, поставили основите на тракийската цивили­зация, която просъществувала векове наред. Може би трябва отново да си припомним тезата на австрийския учен от чешки произход Вилхем Томашек. Вероятно е тя наистина да е грешна в твърдението си, че траките са дошли от Карпатите, но съвпада с нашите предполо­жения, че както Балканския полуостров, така и Карпа­тите са заселени с народи, близки в езиково и културно отношение и по митологическите представи за света. А също вероятно и по сензитивните възможности, които са наследили от една по-стара цивилизация…

Според Едгар Кейси последното разрушение на Атлантида било преди 10 000 години и тази датировка съвпада с констатациите на варненския професор и аме­риканските учени.

Атлантида и атлантската раса са любима тема за ав­торите от Теософското общество. Ето какво пише Ани Безант в „Родословието на човека”:

„В това време, когато Лемурийският материк е раз­късван от вулканични изригвания и земетресения и по­тъва в морските глъбини, Атлантида започва бавно да се подава над вълните. Ману на четвъртата раса избира измежду третата най-подходящите за тази раса ин­дивиди – тези, които са най-развити умствено и чието тяло е плътно и здраво…”

А ето как Ани Безант описва Атлантида:

„Огромният материк, който наричаме Атланти­да, материкът на Четвъртата раса е обгръщал Северна Азия и се е простирал много на север от голямото море – сега пустинята Гоби… А на запад – Персия, Арабия, Си­рия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, Южна Италия и Испания…”

Явно в израза „коритото на Средиземно море” Без­ант е включвала и сегашното Черно море и земите око­ло тогавашното сладководно езеро…

Затова твърдим, че и в Черно, и в Средиземно море са протекли едни и същи геологически процеси. Спо­ред Ванга един от най-древните населени острови е Са­мотраки. Тя твърди, че съвременните хора не познават неговото минало. Според нея близо до острова на голя­ма дълбочина са съхранени много интересни находки за археолозите – парчета от мраморни колони, част от големи храмове и дворци. Ванга е категорична, че един ден те ще бъдат извадени от морето и ще предизвикат голяма сензация.

За посочения от Ванга остров Самотраки за първи път споменава Диодор. Разказът е свързан с амазонките, които, предвождани от своята царица Миринда, тръгват на поход от родната си Либия към островите в Егейско море. Те завладяват някои от тях и след като продължи­ли своята експанзия, ги връхлетяла буря. Миринда по­молила Майката на боговете да я спаси и тя била изхвър­лена на пуст остров. Като посветила острова на своята спасителка, Миринда издигнала там олтар и принесла жертви. Нарекла острова Самотраки, което на гръцки означава Свещен остров. Когато амазонките се върнали в Либия, Майката на боговете заселила на Самотраки и синовете си – корибантите. Само участниците в мисте­риите знаели кой е техният баща. Така, както твърди Ди­одор, това население е от божествен произход или е до­ведено от самата Майка на боговете. На друго място той посочва, че островът бил наречен Самос, но след като бил заселен, поради близостта му с Тракия и за да не се бърка с другия остров Самос, бил наречен Самотраки. Езикът на местното население бил запазен единствено в мистериите и жертвоприношенията. Може би това е езикът от Линеарно писмо Б, за което вече споменахме? И в двете легенди става дума за местно, коренно насе­ление, което вероятно е било най-старото и близко до най-старите жители на Балканския полуостров, а тяхно­то минало е свързано с Атлантида. Че това е така, по­твърждава и едно друго сведение на Диодор:

„Жителите на Самотраки разказват, че преди да настъпи по другите земи потопът, при тях станал друг голям потоп, който разкъсал най-напред отвори в пла­нините, преграждащи Босфора от изток и Дарданелите. Морето и Понтът (Черно море), които били затворени езера, толкова се препълнили от вливащите се в тях реки, че течението се втурнало като порой в Хелеспонта, на­воднило голяма част от крайбрежието на Азия и превър­нало в море немалка част от равнината на Самотраки.”

Всичко това като че ли се покрива със съвременните теории, че някога в миналото Черно море било сладко­водно езеро, около което се развили най-древните ци­вилизации на Земята.

Явно остров Самотраки и Балканския полуостров са тясно свързани с разселението на атлантите, за кое­то има видения и Едгар Кейси. Това са били хора със свръхестествени дарби, владеели са добре не само сво­ето тяло, но и своята душа, имали са парапсихични и свръхестествени за съвременния човек умения, които отделни представители на човешкия род са наследили.

„В Атлантида – пише Кейси, – когато било унищо­жението на страната, то става поради използването на духовни тайни за материални цели и физическа мощ.

Управлението е било в Храма на слънцето, откъдето ця­лата мощ е използвана за господство над материалните неща, била дадена инструкция, с цел запазване на живо­та, да се мигрира към други страни…”

Тази миграция се е насочила и към земите на Бал­канския полуостров. И сега тази територия е богата на екстрасенси и феномени. Доскоро те бяха обвити в тайн­ственост и недоверие от страна на официалната власт. А много са фактите, свидетелстващи за необичайните, свръхнормални способности на местното население от древността до наши дни. Това, изглежда, е далечен от­звук в генетичното наследство на отдалечени във време­то, неизвестни на историята племена и цивилизации.

Струмица, родното място на Ванга, става част от Първата българска държава при хан Пресиян . Преди това тук има град, носещ името Тивериопол, разрушен от аварите. Територията, на която се намира този град, от древни времена се нарича Македония. Тя за първи път се споменава в новозаветните книги в гл. 16:9 от „Деяния на светите Апостоли”:

„През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: Мини в Македония и ни помогни!” След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже раз­брахме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Еван­гелието. И тъй като отпътувахме от Троада, стигнах­ме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол (на брега на Бяло море), а от там във Филипи, който е част от Македония”.

Македония тогава е римска провинция, която обе­динява земите на траките. А първата среща на апостол Павел на европейска земя е точно с тези траки или как­то той ги нарича „македоняни”, където евангелската проповед има много бърз успех и до края на земния си живот апостол Павел винаги сочи за пример македоня­ните. Само за година-две те са готови да разговарят с апостол Павел по най-сложната и трудно възприемана материя от християнското учение. Както пише Видка Николова в своя труд „Поради тракийския орфизъм”, „в годините 51–58 от н.е. се установяват т.нар. македон­ски църкви от Кавала до Охрид (второ и трето пъте­шествие на ап. Павел), а заедно с тях също апостолски са църквите навътре и в Тракия, и по Черноморското крайбрежие – във Филипопол (Пловдив) първи апостол е ап. Павловия ученик-спътник Ерма; във Верея (Стара За­гора) – Карп… От Македония през Тракия и до Скития са все ап. Павлови ученици, което с езика на времето е де­сетилетието 52-62 г. от Христа. Така Македония и ма­кедонските църкви стават средищно място в дейност­та на ап. Павел – на няколко пъти преброждано от него и съапостолите и учениците му (ап. Лука, Сила, Марко, Тимотей, Ераст, Климент, Епафродит…), обусловено и поради факта, че Македония е и възловата земя в пътя от Мала Азия до Рим по суша…”

Повечето от първите епископи на големите градове на Балканския полуостров са едни от седемдесетте апостоли, сподвижници и саратници на апостол Павел. Един от тях е св. Ерм, епископ на Филипопол и ревностен разпространител на християнството на Балканския полуостров. Той е автор на „Пастир”, богослужебна книга, която е предложена да се включи в Новия завет. Там в неговото второ видение му се явява жена, поръчва му да запише словата й в два екземпляра, като единия изпрати на св. Климент Римски, а той го препрати на външните църкви, защото само той има това право.

Вероятно тези процеси в римската провинция на Балканите са засегнали и тогавашния Тивериопол, след като градът добива известност със своите петнадесет мъченици за християнската вяра, за които ще стане дума по-ната­тък в книгата. Не случайно Струмица, която е изграде­на на мястото на стария град, става център на епархия, вероятно е била такава и по римско време. Струмица е средище на комитат. Българското самосъзнание в този край се запазва, въпреки последвалото византийско и сръбско владичество, а след това и турското робство. Тази съдба на Струмишкия край продължава и след ос­вобождението на България – той остава под властта на Османската империя, след това става част от България, великите сили я дават на Сърбия и чак в средата на чети­ридесетте години на двадесети век е част от новообра­зуваната държава Македония, включена в югославската федерация.

Ванга, която много обича историята, често разказва за цар Самуил, за ослепените самуилови войници след битката при село Ключ с византийската войска. Твърди, че те са 14 000, а не 10 000, задава въпрос къде е роден Самуил и сама си отговаря – в Охридските планини. За произхода на името на Охрид разказва, че то идва от времето, когато били ослепени българските войни, от възгласа „Ох, ридая!” А за Македония много пъти гово­ри като за територия, населена от древността до наши дни. Ясно се е запечатал в паметта ѝ споменът от уче­ническите години в Земун, а когато наричат родния ѝ край Южна Сърбия, тя с възмущение им доказва, че там е българско…

На юг от Струмица, на около сто километра е све­тилището в Делфи, над чийто вход била изписана сен­тенцията „Опознай себе си” и което е първият обеди­нителен център на древните елински градове-държави, но забележете – около делфийския оракул в храма на Аполон. Царете на 12 градове-държави и при най-мало­важното решение, което трябва да вземат, се допитват до делфийския оракул, който много пъти пророкува в стихове, иносказателно, а понякога изпада в транс и то­гава говори с гласа на Аполон. Най-често тези оракули са наричани Пития, Касандра, Сибила. А начинът, по който пророкували, е много близък до този на Ванга.

Според археологическите проучвания Делфи и о-в Самотраки са култови центрове още от времето на тра­ко-пеласгийската етнокултурна общност и там са били най-големите светилища на Орфей. С времето тези све­тилища се умножават и по другите планини на Балкан­ския полуостров, според Павзаний светилище, посвете­но на Орфей, е имало и на Олимп.

За съвременния човек би изглеждал странен фактът, че в светилището на Аполон в Делфи се преплитат два култа – към Аполон и към Дионис. Но ето какво пише Тукидит по този въпрос:

„Обичаят, който съществувал у елините, бил та­къв, че който разполагал като господар с една страна, той винаги разполагал с нейните светилища, с уговорка­та да се съобразява с обредите, които били в сила… след като със сила изгонвали тамошните жители, те дошли в светилищата като чужденци, а после ги владеели като свои…” А в Делфи вероятно е имало още по-старо свети­лище, посветено на Орфей, който по-късно се преплита с Дионис. Както доказват съвременните изследвания, в светилището имало жреци, които се наричали ТРАИДИ и това име се свързва с траките . Те били пазители на висшето знание. В древността анфиктеонията се па­зела от тракийска гвардия – вòйни, посветени в тайните.

В средата на това светилище на Аполон се намира „пъпът на света” – ОМФАЛОС. Този свещен камък, кой­то прилича на обърната купа или по-точно на полукълбо, обвито с лозови пръчки, които се преплитат и образуват правилни равностранни триъгълници, стои на това мяс­то от незапомнени времена. Подобен култ много се родее със орфическите светилища в Родопите и на други пла­нински места на Балканите. Ако човек се вгледа по-вни­мателно в триъгълниците, за които стана дума, те биха му заприличали много на додекаедричната структура на земята, за която споменава Платон във „Федон”:

„Земята, ако я погледнем отгоре, прилича на топ­ка, направена от 12 парчета кожа и оцветена в пъстро в най-различни цветове.”

Дали пък това не е отглас от вярване, свързано с фи­лософията на орфизма? Времето между ХІІІ и VІІІ в. пр. Хр. е период на консолидация на елините и до момента на тяхното първо обединение на градовете-държави, те се идентифицират само чрез личното етническо самооп­ределение на отделните царе – дали принадлежат към елините или не, въпреки че често се случвало да говорят на език, който е неразбираем за останалите. Естествено е при тази обстановка обединителният център – храмът да диктува както правилата на взаимоотношения, така и обичаите, които след това, с течение на времето, ста­ват традиция и спояват различните етноси в един народ.

В „Тимей” Платон, вероятно отново повлиян от ор­физма, пише, че всяка плоска повърхност се състои от триъгълници, а Полибий твърди, че Италия прилича на триъгълник. Нанасяйки на картата огнищата на древ­ните цивилизации и култури, Н .Ф. Гончаров съставя триъгълната структура на земята, за която се говори в много древни документи.

На един кратер от V в. пр. Хр. е изобразено жертвоприношение в храма на Делфи, където виждаме вър­ху камъка, наречен „пъпа на света”, да стои триножник, жертвеникът на Аполон.

Но Делфийското светилище не е единственото в този район и за това вече споменахме. В древността има практика царете да се допитват до гадатели, пророци и звездобройци, за да тълкуват сънищата, които са съну­вали или да им предсказват бъдещето. До наши дни на­пример е достигнал разказът за раждането на Алексан­дър Македонски. Всички древни историци и писатели, споменаващи този факт, са категорични, че египетски­те жреци, които съставили хороскопа на детето, посъ­ветвали Олимпия да го роди няколко дена по-късно, за да избегне съдбата, която му вещаят звездите, но тя не послушала съветите им. Така ориста на Александър Ма­кедонски била ясна още при неговото раждане. Както и съдбата на Ахил, синът Пелеев, и на много още други древни царе, герои… Колкото и невероятно да звучат за съвременния човек тези факти, те се потвърждават и от хора-явления от рода на Ванга.

Според Херодот старо светилище, посветено на Дионис, съществувало в най-високата планина – Родо­пи и то в Западните Родопи. То се владеело от траките – сатри . Гадателите били беси, един клон от това племе . Там те предсказвали както питиите в Делфи. Светоний съобщава, че когато бащата на Октавиан Август водил войската си в свещената гора на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си. Оракулът разлял вино върху олтара и димът се издигнал до небето, което показвало, че Октавиан ще стане велик човек. Същото знамение получил няколко века преди това и бащата на Алексан­дър Македонски, когато принесъл жертва на този олтар.

Върнем ли се още по-назад във времето, в зората на елинската цивилизация, ще видим как за гърците Тракия е едно свято място. Там са най-старите свети­лища на Хронос, Зевс и Уран, оттам слизат Поезията, Законите, свещените изкуства. Преди още да съществу­ва писмеността и да възникне поезията, се носят пре­дания за легендарните поети на Тракия: Тамирис, Лин, Амфион, които стават символ на поетичните жанрове. Според Хебър д’Оливие името ТРАКИЯ произхожда от финикийското РАХВИ – етерно пространство, небес­на твърд. Тракия има символичен смисъл като свещена планина за Пиндар, Есхил, Платон, за тях тя е страна на чистата наука и на поезията. От философска гледна точка тя означава страна на духа, място на ученията и на традициите, които доказват появата на Божествения разум. Ето затова може би първото пътуване на ап. Па­вел в Европа е свързано с потомците на траките и свети­ят апостол ги сочи като пример за подражание.

Погледнем ли към времето, когато историческите сведения се преплитат с митовете и легендите, отново стигаме до извода, че районът е едно от духовните ог­нища на цивилизацията, а преди потопа може би тук са се заселили потомците на митичната Атлантида, за която първи споменава Платон. Легендата за тази ми­тична страна е родена или дадена на съвременния свят от древните гърци и повече от 2 000 години тя буди ин­тереса на хората.

„О, Солоне – казал египетският жрец на мъдреца Солон, – вие, гърците сте като децата, нищо не знаете за старите времена. Нищо не ти е известно на тебе за отколешните знания. Според тях след катастрофата, когато било унищожено населението на крайбрежието и покрай реките, останали само „пастири и скотовъдци”, които са били високо в планините.”

„В нашите летописи – продължава египетският жрец в друг разговор със Солон – се говори как великото царство на атлантското море е извършило нашествие в Европа и Азия и как атиняните са се съпротивлява­ли храбро срещу неприятелските атаки. В това време срещу протока, наричан от вас Херкулесови стълбове, съ­ществувал голям остров, който бил по-голям от Либия (сегашна Африка) и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях и до материка, който обикалял Средиземно море. Атлантида е имала царе, които се славели със своето могъщество. Те господ­ствали над съседите си, части от материка били под атлантска власт. Цяла Либия до Египет и цяла Европа до Тирения били под атлантско владичество. Тази могъ­ща държава решила да покори всички народи, живеещи около Херкулесовите стълбове, в това число и нашия, и вашия. И тогава именно вашият град показал на целия свят своята сила и могъщество. Той се противопоста­вил на най-страшните опасности и победил неприяте­лите като спасил от робство не само себе си, но и наро­дите, които още не били поробени от Атлантида. На други пък народи, като нас например, върнали свобода­та. Но скоро след това започват страшни земетресения и наводнения. Всички войски на Атлантида, които ни нападнали, били погълнати от разбунтуваната земя и вода в течение на един ден и една нощ. В сегашно време на това място, където е бил остров Атлантида, е невъз­можно да се плава и да се изследва. На плаването пречи огромното количество тиня, останала във водата от ос­трова, когато потъвал под морските вълни.”

Според авторите от теософското общество и някои съвременни изследвания, водачите на тази цивилиза­ция не са от типа на нормално развиващите се човешки същества. В онова време физическите тела са по-меки и по-гъвкави и затова възвишените духовни същества могат по-лесно да приемат човешка форма. Техните ум­ствени и духовни качества са свръхчовешки и за свои­те съвременници те са богочовеци. Отглас от този пе­риод са първите царе-жреци, почитани и боготворени от простосмъртните. Те предават на хората знания във всички области на науката, техниката, изкуството, оби­тават гадателските храмове, където подбират ученици, учат ги да развиват онези качества, които са необходи­ми за бъдещите хора. Телата им са под влияние не на наследствеността, а на качествата на душата. Силата на мисълта и на паметта е мерило за възвишеност, около такива хора се обединяват земните жители от изгубе­ния континент. След потопа те ги повеждат към нови земи. Така постепенно се формира една нова раса, от­гледана и възпитана в тежките условия на Памир, Ти­бет, в Далечния север на континента. Една от целите е била да се отгледа тяло, което е достатъчно здраво да из­държи последиците от разрушителните душевни сили, които провалят ранните раси, израснали в Атлантида. Така новото потомство няма вече старата магическа власт над природата. Но човешкият мозък започва да се променя, да се формира като основен инструмент на мисленето. Водачите са отделени в планински учебни центрове, отглас от които са съществуващите и досега легенди за митичната страна Шамбала.

Шамбала или Шамбхала се приема, че е страна­та на важдраяните – първа еманация на Ади-буда. Ха­рактерен за тях е белият цвят, който означава сливане на всички дхаяни-буди. Те символизират принципа на очистването. Винаги се представят в будистка поза, като дясната им ръка е на нивото на сърцето, а лявата държи камбанка до бедрото. Описание на Шамбала срещаме в „Калачакратантра”. Тя се намира на север от река Сита, която се отъждествява с Тарим, Амурдаря или Сърдаря. Обкръжена е от осем снежни планини. В центъра е сто­лицата Шамбала . Първият цар-жрец е Сучандра. При него Шамбала става център на учението калачакра, след него управляват 6 царе-жреци по сто години.

През средновековието посветените задълбочено изучавали географски карти, на които била обозначена тайнствена област между Хималаите и пустинята Гоби. През 1145 г. историците споменават за разказа на през­витер Йоан, който живее на края на света, зад Арме­ния и Персия. Най-обширно пише за този духовен чо­век историкът Ото фон Фрезинг. Той причислява рода на презвитер Йоан към древните магове. Императо­рът на свещената Римска империя Фридрих Барбаро­са получил послание на Йоан. Такова послание било изпратено и до Византия и други европейски страни. Но то се изгубило в архивите на Ватикана. Други доку­менти разказват, че господарят на страната Шамбала имал скиптър с изумруди. Пред двореца имало магиче­ско огледало, което помагало на Йоан да вижда всич­ко, което става в отделните страни по света. Летящи дракони бързо пренасяли по въздуха различни хора до всяко кътче на земното кълбо. Еликсирът на истината пречиствал душата и принуждавал да се говори само истината и затова никой в тази тайнствена земя не се осмелявал да си присвоява блага, които принадлежат на друг. Достатъчно било да се изпият три глътки от фонтана на вечната младост и човек да стане отново на тридесет години. Но затова било необходимо спаз­ването на определен пост. Там имало и орлови камъни, които повишавали остротата на зрението и правели невидим този, който ги носел на пръстена си. Магиче­ска руда можела да нагрява и охлажда всяко вещество, да осветява далечината и да покрива в тъмнина окол­ностите в разстояние на десет километра.

Вероятно подобни школи са били и светилища­та на Балканите, за които стана вече дума. От всич­ко това остава генетическото наследство в отделни индивиди от човешката раса, които притежават фе­номенални възможности. Тези възможности според окултната наука се направляват от великите посветени от Шамбала.

Невъзможно е да цитираме всички съвременни из­следвания, доказващи съществуването на Атлантида. Към тях можем смело да прибавим споменатата преди няколко страници хипотеза на проф. Петко Димитров и на Уйлям Райън и Уотър Питман. По-важен е изводът, че е съществувала цивилизация, която стига до високо ниво на развитие и оставя на древните хора много от знанията и уменията, които са се загубили през веко­вете или са оцелели и са се доразвили до днешно вре­ме. Но между това, което човечеството е загубило, са уменията на атлантите за някаква непозната за съвре­менния човек духовна трансформация. За това говорят и фактите за много гадатели и пророци в древността, които са съставна част от тогавашното общество. Освен завоюването и подчиняването на света, атлантите веро­ятно са си поставяли и добри цели – да насочат хората към тяхното самосъзнание, като се обособи и отдели ду­ховното начало във всеки индивид. Това изглежда е ха­рактерно и постижимо за устройството и възможности­те на човешкия мозък, стига да можем да го доразвием. То вероятно ще е присъщо и на хората от бъдните по­коления. Доказателство са уменията на много гениални личности, свързани с европейската цивилизация; раж­дането на необясними гении като Нострадамус и Ванга, пророческите сънища на Менделеев, Ломоносов, Мике­ланджело, Виктор Юго, Херберт Уелс, привързаността на Айнщайн към трудовете на авторите от Теософското общество и учението на Петър Дънов.

Когато Ванга разговаря с Анатолий Лубченко и изрича своите пророчества за бъдещето на света, тя е категорична:

„…Но хората ще започнат да се избавят от тела­та си… Може да се живее без тяло, само с личност, само с енергия както при мъртвите. Но това няма да стане скоро…”

Много са не само теоретичните, но и научните из­следвания през ХХ век, които си поставят за цел да до­кажат съществуването на тези способности в човека и за тях по-подробно ще разкажем във втората част на тази книга. Явно наченките на уменията, които Ванга прите­жава, са генетично заложени у нас, само че са недораз­вити. Интересното е, че повечето хора с подобни въз­можности се раждат около Средиземно и Черно море, в една приблизително еднаква географска ширина, на Балканския полуостров, по земите, владени преди ве­кове от древните атланти. На тази територия възниква и една от най-упоритите ереси – богомилството, прене­сено после в Италия, Франция, в цяла Западна Европа, а в Хърватско става и държавна религия. Там и досега пазят спомен за катари и албигойци, които не са нищо друго, а богомили, преселили се от земите на траките и българите.

И още няколко думи за „пъпа на света” – свещения ОМФАЛОС от светилището в Делфи. Винаги, когато стане дума за световна катастрофа, учените са катего­рични, че тя е променила магнитното поле на земята и разположението на полюсите. Може би и поставянето на свещения камък точно тук е слаб отзвук от няко­гашните промени в хода на земята и в състоянието на земното кълбо, промени в развитието на земната ци­вилизация. В такъв случай заселването на траки, или­ри и пелазги на Балканския полуостров е възможно да е станало наистина преди 10 000 години, за когато има и научни доказателства за голям катаклизъм, станал на планетата Земя. Те вероятно също са имали ония спо­собности, с които са били надарени и атлантите. При тези обстоятелства никак не е чудно, че в района има толкова много светилища, оракули, ясновидци, про­роци, а хора като Ванга са още едно доказателство, че тези явления са генетически заложени в поколенията, населяващи Балканския полуостров. Самата тя обича да разказва, че на територията на Рупите някога, пре­ди 4 000 години е имало град, наречен Петра. Циви­лизацията на хората, които го населявали, според оп­исанията на Ванга, много се доближавала до тази на атлантите. Споменава за седем огъня, седем църкви или светилища. Градът е загинал, залят от лавата на изригналия вулкан, на мястото на който се издигнала планината Кожух. Думите ѝ се потвърждават от гео­термалните извори, които са доказателство за активна вулканична дейност дълбоко под земната кора. Тук е силно и геомагнитното, и радиационното излъчване. И до ден днешен там можете да видите болни, дошли да дирят в минералната вода изцеление. Въпреки че грижата на общината се заключва само в каптирането на термалните води. Водата тече спокойно по равното поле, образува естествени езерца, а над земята се носи парата, излизаща от горещата вода. Ако наблизо няма стада, човек остава с впечатлението, че е попаднал на мистично, неземно място, където се откроява само църквата „Света Петка”.

Според Ванга изригването на вулкана станало на 15 октомври. Жителите на града тънели в благоденствие, защото през него минавала златоносна река. Те били високи и едри и се обличали в дрехи „тънки и блестящи като станиол”. Градските порти били украсени с позла­тени крилати животни. За Ванга геотермалните извори са въздишките на невинно загиналите хора.

„Това място е и птиче трасе – казва тя. – Оттук минават големи ята от птици, когато отиват или се връщат от юг. Но защо се събират тук, не знам!” Дали пък всичко това не потвърждава и предположението ни за „пъпа на света”? Нали и птиците също пазят ня­каква генетическа информация, която преминава през вековете?

И още една легенда разказва Ванга, този път за род­ния си град Струмица. Така се казвала дъщерята на вла­детеля на града. Дворецът му бил на хълма, а Струмица живеела в полето. Татари нападнали града, но не могли да превземат крепостта. Но Струмица се влюбила в тех­ния предводител и им посочила тайния вход, през който да влязат. (Може би става дума за старата крепост Тиве­риопол и за прабългари, а не за татари?) Те проникна­ли в непристъпната твърдина и много защитници били избити, а градът паднал в ръцете на татарите. Бащата проклел щерка си – земята да не приеме тялото ѝ и се­дем пъти да го изхвърли, за да не настъпи никога покой за душата ѝ. На хълма над града наистина има издълба­ни седем стъпала и местните жители твърдят, че това са следи от гробовете на Струмица.

По време на османските завоевания, когато тур­ските пълчища напредвали към Струмица, жителите на града виждали на небосклона ангел с разперени крила, който им казвал да не се предават, вдъхвал им увереност, че ще издържат. Така Струмица изкупвала греха си.

Ето в такъв край, в такова кътче от света се роди­ла пророчицата Ванга, за да пренесе през вековете ония заложби, които са притежавали нейните някогашни предци, живели тук преди 10 000 години.

2 мнения за “Марин Бояджиев
ОМФАЛОС ИЛИ ПЪПЪТ НА СВЕТА
ВТОРА ЧАСТ

  1. МОЖЕ ЛИ ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР ЗА ВРЪЗКА С МАЯ АТАНАСОВА?

  2. Мая има профил във Фейсбук. Аз не й знам телефона и в момента нямам връзка с нея.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro