Знае се, че материалното благосъстояние не прави щастието. А да си щастлив днес е трудна задача за този, който отказва да носи наочници. Защото живеем в смутни времена.
Земята е подложена на обезпокояващо напрежение. Замърсяване, бедност, глад, война, земетресения, циклони, епидемии, свръхнаселеност, толкова черни облаци, които помрачават живота ни занапред и поставят в опасност бъдещето ни. Много наши съвременици избират бягството напред, било то в различни видове наркотици или в размножаващите се пред очите ни секти. Саморазрушение, физическо и духовно.
Тези заплахи и всеобщото безпокойство се дължат на факта, че се намираме в разделна епоха. Действително, престои ни да напуснем ерата на Рибите, започнала преди около 2000 години с идването на Месията, за да влезем в тази на Водолея. /Книгата е издадена през 1991 г./.
Христос се е погрижил добре да отбележи принадлежността си към ерата на Рибите. Символично, Библията ни казва, че е избрал рибари за свои първи ученици, че е вървял по водите, хвърлял мрежите си. Възкресен, е ял риба (Евангелие от св. Лука, глава 24). Гръцката дума ichthus, която означава „риба”, е също и сигла, която може да се преведе като „Исус – Христос, Син на Бога, Спасител” (Iesu Khristos Theou Uios Soter). Едва по-късно, през 325 г. на църковния събор в Никея, рибата била изоставена като символ на Христос и заменена с латинския кръст.
Християнската ера е висшата форма на желязната ера, или Кали-Юга. Ерата на Водолея, която ще я последва, ще бъде златна ера. Но преминаването няма да стане без сблъсъци. Преходният период е започнал през 1914 г. в зората на ХХ век, „когато скитникът евреин предостави кесията си”, тоест при подписването на споразумението на Балфур, което обещаваше на евреите национално огнище в Израел. Знак за края на един цикъл: изгонена от свещената Земя, разпръснатата еврейска диаспора се събира да основе Израелската държава.
И по същия начин както в театъра се удрят три гонга при вдигането на завесата, тази нова ера на Водолея е обявена от три нещастия: Първата световна война, Втората световна война и третото нещастие…уви! е предстоящо, макар да е трудно, дори опасно да се датира точно.
Който и да е точният му момент, това преминаване от една ера в друга вече е придружено от едно дълбоко чувство на мъчително безпокойство, към което всички ние сме повече или по-малко чувствителни. Безпокойство, което римската църква е неспособна да уталожи. Но защо да се учудваме, след като тя вече не е от това време! Глуха към предупрежденията, видимо неосъзнаваща необходимостта на ситуацията, павлиянската Църква е затънала в смешни вътрешни свади и се препира до безкрайност върху точки от литургията. Вече архаична, тя се оказва неспособна да отговори на въпросите ни.
Тази несъстоятелност на Църквата засилва разочарованието на младите, които, дезориентирани, не знаят вече на кой светец да се молят. Всяко убежище в политиката занапред им е отказано.
Със срутването на комунистическата система се разби и последната тухла в стената на политико-социалните ни илюзии. В края на четиридесетте и до петдесетте години всички младежи бяха марксисти, включително и аз. Вярата ми, че марксистката идеология ще спаси света беше желязна! За щастие, първото ми пътуване на Изток бе достатъчно за да ми отвори очите. Осъзнах, че диктатурата на равенството е престъпление срещу човечеството. Историята скоро ще наложи доказателството на последните невярващи.
Лишени от всякакъв идеал, младите бягат от непоносимата реалност и се впускат отчаяно в някой изкуствен рай. Жертви на псевдоориенталски ,или псевдо-научни секти, възползващи се от неудовлетворението им, те намират ада на зависимостта. Станете майстор на десет урока! Събудете вътрешните си енергии чрез флаш-медитация! Научете техниката на прераждането! Толкова въдици… Пророците са ни предупредили: „Нещастие в края на времената, когато сектите ще се множат и лъже-богове ще се явят!”
Изправени пред несъстоятелността на политическите и религиозните институции, виждаме как се развива едно силно „екзотично” течение, в което другаде, в други култури, в други религии се търсят отговорите на неудовлетворението ни от живота. Според мен това значи да тръгнем по грешен път, защото, когато сме избрали тялото в момента на прераждането си, ние едновременно и неслучайно сме избрали географско място, раса, култура. Именно върху тези дадености трябва да работим. Ако съдбата ми беше да се оттегля в някой ашрам, навярно съм щял да се родя в Индия.
Но аз съм роден тук, на Запад, в Страната на баските, на пет километра от френската граница, с това неизчерпаемо келтско и атлантическо наследство. Живея в юдейско-християнска цивилизация и трябва да търся отговорите си в християнството. Не става дума да изтъквам предимството на западната пред източните култури. Будизмът, Зен или мюсюлманският суфизъм са висши философии, но аз трябва да обработвам градината си местни сечива.
За жалост, днес западният свят изживява криза на ценностите. Без водач, без отправна точка, младите по-специално са лесна плячка за всички самозванци. Когато бях дете, неизменно имах пред очите си изключителни герои, хора с вкус към саможертва. Баща ми беше разстрелян от Франко, заради отказа си да предаде републиканския си идеал, майка ми се беше борила цял живот за идеите си. После намерих примери във френската иконография: Блерио, Гинмер, тези герои, които винаги са искали да отблъскват границите. Но безкористието и себеотдаването са понастящем стойности, които не намират никакъв отклик. Всеки се затваря в хищнически егоизъм, изолира се под „уокмена” си или пред телевизионния екран.
Върнали сме се във времето на Вавилон, в царството на всеобщото объркване и неразбирателство. Радио и телевизионните канали се умножават, хората „превключват” безразборно и разговорите се объркват, езиците се кръстосват, политическите мъже се изразяват дърварски. Вавилон е навсякъде.