Сент Ив д’Алведр АРХЕОМЕТЪРЪТ – 8

ВТОРА ЧАСТ

Мъдростта на Бог и Християнството.
Аз съм Пътят и Истината, и Животът.

Свети Йоан, Евангелие, XIV, 6.

ГЛАВА ПЪРВА

ПЪТЯТ

I

Християнският матез1

Възстановяване на Прото-Синтеза. – Нашите водачи. Християнството е единствената Религия. – Християнският матез и трите Синтеза. – Синоптична таблица. – Свещените Книги, разделени на три Синтеза. – Общият им произход. – Евангелието. – Иисус. – AMaTh. – Матезът и свети Йоан. – Даниил, Ездра; възстановяване на Синтеза. – СаВаLаН и нейните ключове. – Античните Школи. – Печат на живия Бог във Ведите; в ARKA-METRA. – Името на Иисус и неговите съответствия. – Традицията пред заспалия европейски манталитет. – Нашите усилия да го събудим.

Няколко кости бяха достатъчни на Кювие да възстанови предпотопната палеонтология. Що се отнася до човешкия Прото-Синтез, историята и предисторията, съхранени в свещените Книги на всички народи оставят много малко работа за нас. Цялата трудност се състоеше само в това, да го оставим той сам да се възстанови според двойния обективен метод и неговия двоен критерий.

Нашите основни водачи бяха, сред Отците на Църквата: свети Августин; сред евангелистите: свети Йоан; сред другите Апостоли: свети Павел и свети Петър; сред светите писатели на Стария завет: Мойсей; сред авторите отпреди Мойсей, предани на най-чистата патриархална традиция: Йов; сред античните Школи на патриарсите, но живи и в наши дни: тази на Брахманизма, датираща от Кришна, но съдържаща много по- ранни документи, отпреди 32-и век преди Въплъщението на Божието Слово.

Към тази Школа прибавяме иранската, все още представена от гебрийците2, както и Куо-Тзе-Киен от крайния Изток и документите на Червената раса от крайния Запад.

Цялата тази документация се разчита и намира сама мястото си, заедно с всичките си съответствия, върху инструмента, за който говорим вече много пъти, Археометъра; така както и цялото Знание, което произтича от нея се съсредоточава и обобщава в един жив словесен монумент: Християнството.

Християнството, всъщност, не е една от религиите на този свят: всички останали са само негови разклонения. То е Религията на всички Светове, Матезът на двойната Вселена, видима и невидима, и нейнате. Амфибия: Човечеството.

Следователно християнският Матез съдържа три Синтеза: видимата Вселена, невидимата Вселена и Човечеството, амфибия на двете, такива, каквито са резюмирани в следващата синоптична таблица.

Вселена

Невидима, видима, човек амфибия

Божествената слава: SheMa

ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ::

Същност. – Субект. – Основание. – Център. – Опора. – Отец.
Съществуване. – Божие Слово. – Принцип. – Лъч. – Сила. – Син.
Субстанция. – Обект. – Крайна цел. – Кръг. – Движение. – Свети Дух.

Небето на Славата, излъчващото Инволютивното: SheMaY

ВЕЧНОТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ:

Специфициращи творчески Сили на Божието Слово. – ALHIM.
Творчески Сили, специфични за Светия Дух. – ROHa.
Специфицирани творчески Сили. – Видове. – На – OR.

Небето-отражение на отразената Слава, Инволютивното на етерните Вълни: SheMaYm

БЕЗСМЪРТНОТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ:

Космогонично общество на Ангелите на живото слово. – ATh-Ha-Sha-Ma-Ym.
Андрогонични инволютивни способности. – ATh-Ha-ADaM.
Общество на прославените Избрани. – ATh-Ha-AReTs.

Физическото Небе, Инволютивно и Еволютивно на Силите и Атмосферите: SheMi-DWu

МЕЖДИННОТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ:

Антропогонични Ангели и способности: инволютивни.
Общество на еволюиралите Души.
Животински и растителни Ангели и способности: Инволютивни.

Схематизираната астралност – Инволютивна и Еволютивна: AReTs-AsTRa

ФИЗИЧЕСКО ЕВОЛЮИРАЩО СЪЩЕСТВУВАНИЕ:

Индивидуалните видими човеци.
Индивидуалните видими животни.
Индивидуалните видими растения.

Динамизираната астралност – инволюираща и еволюираща

ЕВОЛЮИРАЩА ФИЗИЧЕСКА СУБСТАНЦИЯ:

Рефлексните Сили и Газовете.
Металите: опори на Силите. Затваряне на Газовете.
Трупната материя, превръщаща се в Субстанция.

Астралността, резорбираща, разединяваща в контра-схема

АДСКОТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ:

Разрушителните творчески Сили на Мрака.
Инволютивни Демони.
Обречени, еволюирали от Човеците
.

Огънят на Хаоса, разединяващ, разлагащ и унищожаващ

САТАНИНСКОТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ:

Демони на отблъскващите Сили и на експлозивните Газове
Демони на Омразата и Бедствията /Дяволите/.
Сатана3: Анти-Божието Слово на Гибелта и Разрушението.

Всяка степен на първите седем Тройки има своя подробен коментар в човешката История чрез свещените Книги на всички народи.

Тези Книги се делят в съответствие с божествения Матез на три Синтеза, отнасящи се към двойната Вселена и към двойното Човечество, видими и невидими.

Въпреки видимото си разделение, под знамената на Религиите, Школите, Езиците и Законодателствата, които си поделят земното Човечество, – Ведите, Цзин, Авестата, Книгите на Мойсей, тези на Пророците, чак до Митологиите, азиатски, европейски и африкански не са нищо по-различно от израз на отделни Системи под флага на Анархията.

Те не са философски; те не произтичат от субективния Критерий и ние ще покажем, че между тях съществува връзка на Единство, която разкрива общия им произход в този Свят и един общ Принцип, който разкрива един друг Свят.

Същото може да се каже за научните Системи, които съпътствуват тези произведения, както и за социалните Системи, които са тяхно приложение.

Всички учени, които са си направили труда да изучат едните и другите, са достигнали до нашите заключения, до знанието, че тези разклонения са толкова по-съответствуващи на реалните Закони на универсалните Факти, колкото повече се връщаме назад в Древността, чак до началната точка, забулена, но прозрима, в която се вижда първичният троен Синтез.

И, удаде ни се да установим, че този троен Синтез и неговият Матез са самата християнска Религия, тази на Творящото Божие Слово, което трябва да се въплъти заради спасението на Човеците.

Впрочем, Евангелието ни го казва ясно, а след него Апостолите и Учениците им го проповядват на всички народи. Отците на Църквата, произлезли в болшинството си от средиземноморските и ориенталски Посвещения, продължават християнското завоевание, повтаряйки на миряните този неоспорим факт.

Затова Иисус говори едновременно като Творящо Божие Слово, Вдъхновител на всяко Откровение, минало и бъдещо, и като Въплътено Божие Слово, което трябва да се възкачи в Славата, от където е слязъл, когато казва: “Аз съм AMaTh”, живата Истина, от която произтича всяка истина.

AMaTh, действително, съдържа:

1. ThaMA, Чудото на Живота, неговата Проява в универсалното Съществуване;

2. AThMa, безкрайното Съществуване на абсолютната Същност, Душата на душите: ATh;

3. MaThA, Mata, висшия Разум на всеки истински разум,

Слизането4 на всички Отражения, Законодателството на всички закони, прославата на всички доктрини.

Говорейки така, Господ изразява не само цялата свещена традиция, разкрита от него на Патриарсите, не само Тората на Мойсей, но и своята директна Тора, тази на двойната Вселена и на двойното Човечество.

Казвали сме и другаде, че най-близкият довереник на божествената мисъл на Иисус, свети Йоан, е вложил древния Матез и Принципа на трите Синтеза в началото на своето Евангелие. Невъзможно е, четейки тази Книга и Откровението с религиозна и научна настройка, човек да не забележи, че авторът е един и същ. Те изразяват едни и същи Тайнства, по един и същи хиератичен начин, особено AMaTh, което ни занимава тук.

“И видях друг Ангел да се издига от изток, у когото беше Печата на Живия Бог.”

Моля читателя добре да запомни тези думи от Откровението VII, 2. Те пророкуват, че Матезът на AMaTh, неделим в Иисус, но видимо разединен в религиозното Човечество, научен, школски и социален, ще бъде възстановен между Изтока и Запада. Ехо на Даниил чрез Ездра, що се отнася до някои традиции и ключове на Тайнствата, Талмудът казва:

“Печатът на живия Бог е AMaTh.”

Знаейки какво означава това, Пророците веднага биха разпознали Месията във всяка негова дума. Но всички Пророци бяха мъртви, убити от менталната и управленска буржоазна Държава на племето на Юда.

Връщайки се назад във Времето, нека се спрем на един школски източник, където текстовете на Мойсей били възстановени с обикновени асирийски знаци на един език полу-иврит, полу-халдейски. По онова време Даниил бил Велик Магистър на свещената Школа на Кашидимите.

Ключовете, дадени от него, отварят всички Хранилища на Традицията, разкриват тяхното Единство и Универсалност, от предпотопно време, както и няколко века след него. Сред тези Ключове, общи за всички Школи, директно или индиректно патриархални, трябва да цитираме Са-Ba-LaH, такава, каквато я дефинирахме в нашите бележки по този повод, като соларно-лунарна, лунарна, часова, месечна, деканска и т.н., е зависимост от езиците и тяхното свещено локализиране.

Тези Ключове са научни и като такива те са точно толкова ясни, колкото и пророчествата на Даниил, точни, както и времето, което той посочва за Въплъщението на Месията. Всичко това и много други неща са част от Матеза на AMaTh.

Същото Тайнство ни води от второто си проявление към първото, от Вавилон към Тива, където, под името Ошар-Шиф5, Мойсей като царски син е бил висш жрец, а после и военен глава и инженер, отговорен за възстановяването на крепости и военни машини. Неговата слава като учен и изобретател се пренесла от Египет в Рим.

Тиванската Универсалност ни води назад във Времето, към една друга, която била не нейна майка, а по-голяма сестра: Тирохита, градът на учените на древните брахмани от Севера. Тиванските и етиопски жреци, както и техните царствени възпитаници, ходели там, за да завършат висшето си образование за невидимата Вселена. По същия начин Кашидимите от Вавилон отивали да завършат своето образование за видимата Вселена в своята първа Школа: Каши, на санскрит Caсi, днес – Бенарес (в Индия – бел.пр.).

Да се спрем в Тирохита и, за да видим християнската Школа и Универсалност в един толкова важен факт като AMaTh, Печатът на Живия Бог, нека отворим Атхарва-Веда: “Печатът на Живия Бог носи Слънцето, защото неговото Откровение осветява Вселената.” Така Иисус Христос, в това, както и във всички свои схематични слова, обобщава сам себе си като Творящо Божие Слово и Вдъхновител на своята вечна Религия, единствена и универсална.

Атхарва-Веда ни води към своето предпотопно разклонение. Там намираме отпечатъка на Печата на Матеза, неговата вербална6 и космогонична слънчева схема в ARKA-METRA, която ние възстановихме от древните документи и проверихме чрез съвременната Наука. Това е Археометърът на това първично Слово на Глагола, което свети Йоан посочва в своето Откровение. Прочитането на едното и на другото не оставя никакво съмнение, че този отпечатък на Печата му е бил разкрит от божествения Учител.

Ето че Ведите ни отведоха до предпотопния Цикъл, този на тройния Синтез и неговия Матез, записани на същия Печат: JeShU – Божие Слово и MeShlaH. В нашите бележки върху CaBa-LaH и в първата част на този труд напомнихме, че Литаниите на нашата църква наричат нашия Господ “Цар на Патриарсите”. Това е факт, а не просто начин той да бъде назоваван и това е така в цялата религиозна Традиция, от нейните богословски текстове до литургичния Археометър, който обхваща тези текстове във всичките им съответствия на двойната и тройна Вселена.

Във Ватан, схематичният език на първия Цикъл, намираме IShVa-Ra, JeShU, Цар на Рйшите. Санскритският, създаден върху този схематичен език, от който произлиза и ведическият, казва IShOua и ISOua, но свещените космологични и систематизирани езици трябва винаги да се привежедат към 22-те ватански Букви на Печата и към всичките им археометрични съответствия. Тук ще споменем само числовите съответствия.

Числото на божественото Име е 316. Откриваме го в египетското Озирис: OShI = 316. Ri и Risch, Цар на Amenti, невидимата Вселена. На иврит това е IShO, но преди иврит, на етиопски, това е ShOI.

А винаги, каквото и да е мястото му, името се проверява чрез неговото число. На санскрит: ISh означава Господ, Va, универсалното циклично Движение.

След всичко това, изложено по-горе, вече не е учудващо да видим, 17 века преди нашата ера, че една посветена във висшите знания на Традицията, египетската инфанта7 посвещава на OShl-Ri едно малко дете, спасено от водите и го нарича M’OShI, както ние казваме: дете на Иисус, дете на Мария.

На тези теми ще трябва да се върнем с по-големи подробности другаде, тук просто искахме набързо да покажем как, утвърждавайки себе си като AMaTh, Иисус Христос се утвърждава като Творящо Божие Слово, като Основател на Християнството и на вечната Религия, потвърдена от цялата Традиция – предпотопната и следпотопната.

Европейският манталитет, доминиран от гръко-латинското езичество и едва пробуден от индивидуалния си разум за божествения Разум чрез новите научни методи, трудно може да разбере всичко това.

Тези методи, това ще видим по-нататък, вече изучават Етера на древните, неговата вълнова Система и междинната Среда на разпространение на божествените Сили: ALHIM, на физическите Сили: SheMalM, чрез музикалните вибрации на Числата.

Няма усилие, което да не сме направили, в продължение на двадесет години, за да обясним какви ресурси предлага евангелският Матез за предотвратяване на националните и международни злини, които грозят живота в нашата страна и какво представлява Християнството.

Всичко, което се е случило или се случва в момента, ние разкриваме като следствие от божествените Закони на Историята и непознаването на тези Закони от просветените хора на нашите Църква и Университет, от духовенството и учените от времето на Ренесанса до сега. Всичко можеше да бъде избегнато и в продължение на три години ние непрестанно говорехме за Посоката на нашата страна, за необходимите мерки, които трябва да се вземат, много прости, но много ефикасни, посочени от Традицията. Тогава беше време, днес вече е късно и сега ние пишем повече за утрешния ден, за бъдещите катастрофи от всякакъв вид, за времето, когато ще трябва да построим отново това, което Езичеството руши.

II

Основните Критерии на Матеза

Социални цикли на Патриарсите. – AD-aM. – Произход на Религията. – Достоверност и Очевидност. – Трите Критерия.

Като религия на Творящото Божие Слово, Пазител и Спасител, Християнството е, следователно Религията на първите човеци и на техните социални Цикли, наричани на имената на Патриарсите, които са ги основали. Много преди евреите, първите народи на Индия са записали този спомен в огромната си историческа и митическа документация. ADaM означава на санскрит Единство-Универсалност, неделимост на цялото.

Същият Патриарх е назован от кашидимите като AL-OuR-OShI, Бог-Светлина, а същото това име, обърнато, казва Иисус-Дух Свят-Бог8.

Следователно Божието Слово е било известно под това археометрично Име и Патриарсите издигали като знаме тази божествена Йерограма и я изписвали върху челата си с букви от злато и скъпоценни камъни.

Как тази Религия се е наложила в човешкия ум? От незнание или от страх, както твърди Волтер? Нито едното, нито другото. Тази Религия е родена от две Откровения, които довели хората до истинската Система на Света и истинската Система Човечество.

Достоверността се отнася към Истината, така както Очевидното към Светлината. Но същото това очевидно, без да се променя, има различни аспекти в зависимост от състоянието на очите на наблюдаващия, от степента на тяхното отваряне и гледната точка; тя не съществува за очите, които се затварят или за слепите. Същото е и с достоверността. Тя има своите условия, своите критични степени, кризисни знаци, съответстващи у човека, в неговото Съществуване, колективно и индивидуално, образоващо и образовано, инволюиращо и еволюиращо.

Училището нарича това Критерии, а ние добавяме към тази абстрактна дума нейния жив субстрат.

Може да се каже, без риск от грешки, че три критерия си поделят човешкия Дух. По реда на тяхното влияние, това са:

  1. Философията;
  2. Науката;
  3. Животът.

Ако философията заема първото място сред тези три критерия, по своето влияние, това далеч не е така от гледна точка на нейната реална стойност.

ПЪРВИ КРИТЕРИЙ

Критерий на философите. – Неговите последствия върху социалния Живот. – Науката и Живота.

Първият критерий, този на философите, сам по себе си има единствено стойност на мнение и предположение; това е едно бърборене, повече или по-малко изискано, в зависимост от вроденото красноречие, повече или по-малко невинно, в зависимост от образованието, но винаги полунесъзнателно и целящо да издигне в Принцип индивидуализма, в Авторитет – мнението, а Анархията – във всичко. Първата част на тази книга и всичките ни предишни творби го доказват с изобилие от факти.

Формулировката, подета от Декарт: ”Аз мисля, значи съм” („Мисля, следователно съществувам” – бел.пр.) е очевидно неточна; човек не живее, защото мисли, той мисли, защото живее и мисълта е вярна пропорционално на знанието, дадено от Живота и образованието, дадено от Науката.

Отдаден на самия себе си, а не подчинен на живота и науката, философският път не води към Истината, която е Животът; той се отдалечава от тях и издигането на Философите в управлението на Обществата винаги води към тяхното унищожаване.

Такава е била съдбата на древния свят от разделянето на Езиците и от появата на езическия Натурализъм. Началото е във Вавилон; и при евреите, излезли от Вавилон, царуването на книжниците и Фарисеите продължило; при гърците, които забравили орфическата Синархия, както евреите забравили тази на Мойсей, философите и софистите ни доказаха, колко струва философският критерий сам по себе си за социалната Държава. Накрая, видяхме и тук, ще го виждаме и за в бъдеще, накъде върви съдбата на съвременна Европа, благодарение на средното образование, което от времето на Ренесанса възкреси езичеството, събуди тази ментална Анархия, а след нея и управленската анархия – достойна дъщеря на индивидуалистичната философия.

След като разгледахме първия критерий, ето ни и пред другите два: Науката и Животът.

Науката е основната Истина за видимата Вселена, нейният законодателен факт.

Животът е съставната Истина на двете Вселени, видимата и невидимата, техен словесен и законодателен Принцип.

Тези два Критерия са обективни. И двата се доказват е Наблюдението чрез Опита. И двата действуват чрез Разкриване или Откровение и това двойно Откровение е Религията.

Видимата и невидимата Вселена са в отношение една спрямо друга, както Екзотеризма към Езотеризма, подобни, но обратно пропорционални. Тяхното съгласуване е самата Мъдрост.

ВТОРИ КРИТЕРИЙ

Първа степен: Положителна

Свещеникът и ученият. – Науката не е продукт на човешкия Дух. – Науката, законодателство на факта. – Човешката мисъл – отражение на универсалното Слизане. – Външните, индивидуални и колективни сетива. – Биология и Физиология. – Инструментите – епигенетични9 органи. – Различните степени на констатация. – Сериите са еволютивни, тяхното свързване – инволютивно. – Двата Закона за привличане. – Органичното Време. – Космическият Факт не е чисто механичен. – Хармонията свидетелствува за един висш Разум. – До къде спира да действува научния критерий. – Неговото Заключение.

Свещеникът, който се издига в олтара на Божието Слово и на невидимия Свят, казва: “Ще измия ръцете си сред праведните.” Ученият, заемайки се с видимия Свят, измива всичките си способности за наблюдение, всичките си опитни инструменти в справедливостта и точността.

Това е една нова ментална раса за нашия нео-езически Свят, чиста раса, също толкова силна като първичната, тази, която по същия път е достигнала от Анализа до Синтеза, от Науката – до Религията. В нейната методика няма нищо човешко, в лошия смисъл на тази дума; тя е противоположността на философската фантазия.

Колкото по-мощна е мисълта на учения, толкова повече той се страхува да не заблуди себе си или другите; той, също така, отхвърля, като детински, всяка метафизика, всяка философия, всяка празна мисъл. Той заличава Анархията във всичките й форми, с която езическите вторични науки обременяваха ума от времето на Ренесанса, знаейки по-добре от всеки друг, че това, което констатира съществува открай време и извъннеговата воля.

Ние черпим вода от Океана с раковина”, казва Нютон. Нютоновото Излъчване (има се предвид Нютоновата теория за излъчването – бел.пр.) е такава раковина, а вълновото движение позволява да се възстанови древното Пътешествие на Патриарсите: пълна обиколка на опознаваемия Свят, чак до Началото10.

Следователно, Науката, както и Религията, не би могла да бъде продукт на човешкия Дух; едната и другата са му дадени единствено чрез Откровение. Конструктивната Истина за видимата Вселена съществува и този факт е узаконен от Вековете и Циклите още преди човекът да се появи. Човекът може само да се запознае с Науката до степен, която отговаря на нивата на неговата собствена Еволюция.

Науката е цикличното Законодателство на факта на видимата Вселена, нейната космогонична Тора, нейният космологичен Код, нейният Habeas corpus. Тя не е създадена от човешкия Разум, а от социалния Разум на тази Вселена. Човек се запознава с Науката единствено чрез отричане на своята лична мисъл; защото тя, сама по себе си, има за своя същност лъжата или, ако предпочитате, илюзията, основана на предположението.

Единствено чрез строга дисциплина на ума и при известно ниво на морала, тя може да се издигне до истинска култура. Така дивото дръвче, коригирано чрез присадка, става опора на един по-висш вид.

Човешката мисъл, облагородена от Науката, е Отражение на универсалното Слизане на Божието Слово, считано за основание на видимата Вселена.

Следователно, тук става въпрос за екзотерично Откровение. То идва при човека още от люлката му, чрез всичките му външни сетива.

Това проникване на Отражението чрез Слизането става също чрез пропорционална инверсия; така че Слизането, което само по себе си е пълният Цикъл на Феноменията, на Инволюцията, се разлага в Отражението на толкова еволютивни серии, колкото обекти съответствуват на всяко сетиво.

Универсалната Феномения засяга цялото космическо Съществуване, като се подразбира, че Съществуването не е Животът, а неговият екзотеричен израз: самото име го казва.

Умственият процес на учения или по-скоро на ученика е подобен, макар и коригиран в сравнение с този на детето. Той задава въпроси, но без да предполага; той наблюдава, но без да измисля; той експериментира, като усилва и коригира своите външни сетива, тези на земната Физиология, която е обща с тази на животните.

Тези сетива са индивидуални, те са достатъчни за животното, но са недостатъчни за човека заради силата на Отражението, която, единствено при човека, съответствува на универсалното Слизане. Тази творческа Сила, Разум на неговия Вид, го поставя над и извън физиологичната серия, като един биолог-амфибия на Земята и Вселената, на планетарната Еволюция и на Космическата Инволюция.

Затова човекът добавя към индивидуалните органи на своите сетива други, колективни, които съответстват по-добре на живота му. Първо – тези на животните, които имат по-развити сетивни апарати от човешките: соколът – за зрение, кучето – за обоняние и слух, конят – за движение, бикът – за сила и т.н. По-късно измервателните инструменти помагат за преодоляването на ограниченията на земните органи за зрение, слух, допир, вкус, обоняние и накрая за шестото чувство – движението.

Фактът на наличие на такава епи-органика и трансорганика доказва, за това ще говорим и по-нататък, че Биологията изпреварва Физиологията и преобразува организма според нуждите. Това доказвасъщо, че Човекът, облагороден от Откровението, дори и само екзотерично, частично престава да бъде земен, за да стане космически и да се издигне над физиологичните условности, сериите, подчинени на Времето както и на Пространството.

Когато астрономът наблюдава едно небесно тяло, невидимо за невъоръжено око, но не и скрито за зрението, телескопът, уголемено око, е еквивалент, във времето и пространството, на едно приближение, пропорционално, не само на наблюдавания обект, но и на наблюдаващото зрение.

Същото се отнася и за случаите, когато се наблюдава вече не безкрайно голямото, а безкрайно малкото и за микроскопа. Тези примери могат да се умножат с всички научни инструменти, истински организми, които човек добавя или може да добави към всички свои сетива, познати или непознати.

Положителната степен на научната констатация, слизаща чрез рефлективното Познание, има за свой предмет всички серии от Факти и Закони, които касаят Силите и основанията, тяхното съществуване, техните организми и среди. След това идва ред на сравнителната констатация. Тя разкрива Отношенията на Сериите помежду им, един цял нов Ред от Факти и Закони, при които Инволюцията управлява еволюциите. Тогава се разкриват Хармонията, Органиката и Логиката на невидимите Видове, които управляват видимите индивиди, а после и на творческите Сили, които определят и свързват всичко, от най-дребните детайли до космическото цяло.

Индивидуалните серии са еволютивни, тяхното циклично свързване е инволютивно. На пръв поглед изглежда, че сериите са основание на свързаността; но едно по-задълбочено проучване показва, че вярно е точно обратното. Универсалният Ред определя всеки отделен ред. Така, докато всеки индивид, във всяка серия, се управлява от един частен закон на Самопривличане, то техните отношения се управляват от един Закон за универсалното привличане, който действа от царство в царство и между всички тях, за да си оказват те взаимна опора като се има предвид крайната цел: един и същи принцип на общо Съществуване. То е върховния космически Факт, цикличният Факт на този Закон, едновременно физиологичен, хармоничен и логически.

Този върховен Факт има много аспекти, ние ще назовем само най-лесния за разбиране. Той се нарича органично Време, независимо дали то се отнася до универсалния цикъл на Космическата Година11, която обхваща всички слънчеви системи, или до Голямата Година12 на една от тези системи или до обикновената година на една Планета или на последния планетарен спътник.

Времето е за Пространството това, което е Числото за Интервала на музикалната Струна. Но във Вселената Струната е целия Динамизъм, цялото флуидно Небе, на което асгралното Небе е тензор13.

Космическият Факт не се ограничава до този механичен характер. Последният съществува само като функция на общата Физиология, където, от най-големия до най-малкия, годишните Цикли способстват за обновяването на условията за съществуване. Техните физиологични роли са подчинени на един по-висш Закон на хармонията, който управлява, тяхната взаимна органика като ги повтаря от модус на модус, от число на число, от интервал на интервал.

Самата тази хармония е само още един израз на Логията, на Мисълта в постоянно Действие. А действието свидетелствува за съзнателната Воля на един висш законодателен Разум, единствен в своята Същност, универсален в своята Форма, глобален в своя начин на действие, винаги стремящ се към една и съща крайна Цел: гарантирането и възобновяването на космическото Съществуване и на всички други, които произтичат от него.

Критерият на Науката спира да действа до тук и тази върховна констатация на социалния Разум, който управлява видимата Вселена, внася в Отражението едно от експерименталните Слизания (от духа е материята – бел.пр.) на Божието Слово, Екзотеричното. Това слизане, обхващащо целия Цикъл на сериите и хармониите на екзотеричното Познание, съответства в Божието Слово на Генезиса и на Синтеза, наречени Наука, а в човешкия Дух – на Йерархията и на Синтеза на естествените и човешки знания. В тази йерархия Физиологията стига до констатацията за дълготрайността на Формата и на Душата на Живота, независимо какви са астралните или флуидни среди, които тази Душа и тази Форма приемат в тяхното двойно Съществуване, видимо и невидимо.

Това двойно Съществуване, достъпно за наблюдението и опита, води до заключението за Безсмъртността, моралната Свобода и индивидуалната Отговорност. Тази констатация е възможна, без да излизаме от условията на наблюдение и опит, характерни за Критерия, назован като Наука, който единствено заедно с Живота може да ни доведе до Достоверността.

ВТОРИ КРИТЕРИЙ (продължение)

Втора степен: Сравнителна

Възход на Патриарсите към Синтеза. – Фактите водят към Законите; а те – към Принципа. — Отрицание на Материята и чистия Дух в метафизическия смисъл. – Коренът МаТ. – Материя и субстанция. – Тялото не предполага материалното състояние. – Минералите и Растенията. – Експериментално възкресяване на техните форми. – Човекът не създава Числата. – Звукът. – Силите и творческите Сили; техните отношения; тяхното естество. – Вълновото движение и Вибрацията. – Закон за динамичната Интензивност – Закони на живите творчески Сили. – От първото Откровение към второто.

В своя възходящ поход към Синтеза, към Мъдростта и към Универсалната Религия първите Учители на човешкия Дух, познати под името Патриарси, са обходили целия този двоен Цикъл. Те бързо са изоставили първия Критерий, наивен заради липсата на Наука и на Съзнание, и са преминали към втория, който постепено им е разкрил всичките си степени и ги е довел до третия; защото точнотонаблюдение и опит са общото условие за познаването на всички реални факти. Впрочем, божественият Свят е свръхетерна Реалност на астралния Свят.

След приключването на прегледа на физическите факти и натехните Закони за хармоничност и органичност, човешките разум и съзнание достигат задължително до заключението “Verbum Vitae”14 на “Sum qui Sum”15: върховен Закон, Принцип, говорещ в Законите, като вибрираща пластина на фактите.

Универсалните хармоничности, тези във всяко нещо и между всички неща, са Законите на Фактите и те оповестяват общия принцип, чиито функционални и взаимнозаменяеми еквиваленти са самите те. След наблюдение и експериментиране чрез всички аналитични средства над организмите от трите Царства: земните и космически минерали, растенията и животните на Земята, субстанциите и силите; след изучаване на кристализацията на първите, клетката и органичността на вторите, съпротивленията и движенията на последните, стигнахме до това, което следва:

Отрицание на Материята и на чистия Дух в метафизическия гръко-езически смисъл на тези думи; защото, ако попитаме археометричните или схематични Езици на древността за етимологията на думата Материя, ето какво ще ни отговорят те:

Халдейски, древносирийски и иврит ни казват: МаТ – пасивност, инертност и смъртност.

Веда, санскрит и пали16 сочат идеята да имаш – нещо, притежаване от Съществото.

Ясно е; но в днешното време на анархия в отношенията между духовенство и интелигенция, в сегашната гражданска война между философите-теолози и учените, едните, вземащи аргументи от Науката срещу Религията, а другите – обратно, би било добре да пропъдим тези политици и търговци от едната и от другата страна.

И ще кажем: Материята и органичната Субстанция не само не са едно и също нещо, а са и противоположни. Материята е отхвърляне, Caput mortuum17, неорганичен аморфен екскремент на органичната морфична субстанция. Но, едва изхвърлена от един предишен Организъм, все още хаос и материя, тя е подета от Сили, действащи в организационните среди.

Тяхната дейност кара нейната инертност отново да излезе от състоянието си на хаотична материя и да влезе в това на субстанция, определена в някакво тяло и квалифицирана в някаква форма. Защото състоянието “тяло” не включва по никакъв начин състоянието “материя”, а напротив, включва състоянието “субстанция” и “форма” като функция на определена хармоничност и органичност.

Едно парче желязо или който и да е минерал не са Материя, защото тя е неорганична и аморфна, докато металът или минералът са напълно организирани според вида си, характеризиращ се със специфична, аритмология и морфология. Тази аритмология съответствува на еквивалентите на химиците, а тази морфология – на молекулярната или кристалометрична архитектура на физиците.

Освен това, хармонизмът и органичността на металите и минералите, сами по себе си, са точно съответствуващи на техните отношения с Царствата на растенията, на животните, на човека и на Космоса, като се имат предвид поглъщането на газовете, проводимостта, на силите, както и всички останали отношения, познати или не. По същия начин, една част от растение, каквото и да било, не е Материя, защото не е дезорганизирана; тя е Субстанция от своето си Царство, във формата на своя Вид, на своя род и разновидност. Нейната аритмология е израз на функцията на растението в растителната хармония; нейната морфология е знакът на този организъм в неговото царство, а клетката е зачатъчната структура, както кристалната молекула е такава структура за минерала и метала. Освен това, каквото и физическо разрушение да претърпи растението или минерала, или метала, винаги тяхната типична форма може да бъде проявена отново чрез много прости средства и чрез действието на поляризираната топлина върху минерала и на поляризираната светлина върху растението.

Това е възкресението на телата в славата и потвърждението, в лабораторни условия, на вечността на Живота.

Тази аритмология, която управлява организираните субстанции, води направо към Числата, които не са създадени от човешкия Дух, както и което и да било друго нещо. Човешкият дух ги установява чрез наблюдение и опит, защото всичко е изчислено, претеглено и премерено. Числото е самата Хармония, неразделна от всички Закони и всички Факти, дори и тези, които като че ли ни убягват.

Музиката на звуците е само един от аспектите на тази универсална музика, а доколкото тя прави числото експериментално, едновременно с цифрата, тя е изключително важна от научна гледна точка.

Режимът на космическите Сили, част от които е звукът, е точно съответстващ и подчинен на космическите творчески Сили на Божието Слово чрез неговите живи Закони на инволюция и еволюция.

Словесните еквиваленти на Принципа, творческите Сили и Света на Славата са суперетерични сами по себе си. Те са вътрешно етерни в своето действие, в своята вездесъщност и в своята проява. Те се отнасят към третата степен на третия Критерий: Религията.

Силите, съответствуващи на творческите Сили, са вътрешно етерни в своето директно състояние; те са субетерни и атмосферни в своята проява. Отнасят се към втория критерий: позитивната Наука.

На тази степен наблюдателят не вижда режима на Силите в самия Етер, а в тяхното отражение през призмата на атмосферата, на земните субстанции и на своите, собствени органи. Към последните той прибавя съответните инструменти, а те са диалистични18, тъй като методите на това ниво са дуалистични..

Вълновото движение е директното движение на Силите в тяхната среда: безтегловния Етер19 . Вибрацията е тяхното отразено движение в плътни среди. Етерът пресича тези среди със своите седем динамични модуса. Физическите същества, които имат тегло, усещат най-напред силите единствено чрез Вибрацията на техните плътни среди; но един факт ще ни накара да разберем, че не вибрацията на претеглимите тела поражда Силата.

На известна височина в атмосферата физическите органи престават да усещат Вибрациите. Точно по обед най-ярката светлина на Слънцето, за тях, отстъпва място на мрака, защото тази височина (чието число съответства на плътност, по-малка от тази на атмосферната призма) е отвъд вибраторния потенциал на нервната система.

Следователно Вибрацията на Телата не поражда Силите и вярно е точно обратното; защото Слънцето не спира да свети, когато човек, извън границите на нашата атмосфера, престава да вижда блясъка му.

Един друг факт, от повърхността на земята, ще допълни първия. Ниските звуци, които пораждат по-малко вибрации от високите, имат по-голяма динамична мощ; те се разпространяват по-бързо. Под 60 вибрации, ухото престава да ги чува; универсалните звуци на цялата етерна Динамика са неуловими за нашите уши от плът, основният звук от Космоса също не се чува; защото ако го чуем, това би било краят на видимия Свят: това е тръбата на “последния съд”.

Динамичната интензивност е следователно право пропорционална на Вълновото движение и на Числата в безтегловния Етер и обратно пропорционална на Вибрацията и на цифрата е плътните, а оттам и рефракторни среди.

Това, което е вярно за космическите Сили, имащи отношение към втория Критерий, е още по-вярно за живите творчески Сили и органичните Модуси20 на “Verbum Vitae”, наблюдаем и експериментален, във връзка с третия Критерий.

Когато специалистите направят достатъчно наблюдения и опити върху фактите от повърхността, които са предмет на позитивната Наука, когато ги класифицират, независимо един от друг, когато са апроксимирали Закона на всеки от тях според неговия Вид, физически, химически, геологически, растителен, минерален, ботанически, зоологически и т.н., те ги сравняват и така се придвижват към втората степен на своя Критерий. Фактите, свързани с Отражението ги водят към тези, свързани със Слизането, индиректното – към директното, апроксимацията на Законите – към самите Закони, отделните звена – към цялата верига, Вибрацията на претеглимите тела – към Вълновото движение на Силите в безтегловния Етер, нехармоничната цифра – към хармоничното число, мълчанието – към словото. Тогава се повдига още една гънка от булото и красотата на Истината ни позволява да видим Фактите и Законите на хармоничността и на органичността.

Тук започва второто Откровение. То трудно се отдели от системата на Нютон, но това вече стана и първата четвърт на 20-и век ще изчерпи тази фаза като подготви следващото ниво: превъзходната Наука, раждаща се от сравнителната, както последната е родена от положителната.

Това ще бъде неразривната връзка на Науката и Религията, на втория и третия Критерии, чрез Синтеза в Мъдростта.

ВТОРИ КРИТЕРИЙ (п р о д ъ л ж е н и е )

Трета степен: Превъзходна

Свидетелството на Патриарсите. – Свещени азбуки. – Космологическия Печат. – Човешката социална Държава. – Двата начина на Съществуване, които започват с Раждането и Смъртта. – Първичната цивилизация. – Култът към Мъртвите. – Физиологията на Времето. – Никоя съществуваща Школа не е измислила Прото-Синтеза. – Дали социалният Разум на видимата Вселена е Божието Слово? – Носи ли Човекът в себе си Божието Слово и Живота? – Творческите Сили на Божието Слово. – ALHIM-ume са за Божието Слово това, което сабуквите за Словото. — Тяхната Хармония. — Дали съществуването е Живот?

До тази точка достигнаха Патриарсите. И те го засвидетелстваха по различни начини, от които ние ще цитираме два:

1. Те вложиха човешкото Слово в Космологията или в социалния Разум на творческите Сили и на Функциите на Вселената. Оттам идват свещените соларно-лунарни Азбуки, техните производни, часови, лунарни, месечни, декански и т.н., както и целият този чудесен език на научните Еквиваленти на Словото, наречен Език на Ангелите21. Ние възстановихме това космологично цяло, изгубено по време на разделянето на Езиците. От него бяха останали само следи, под името космологичен Печат на Живия Бог. При арийците това е Арка-Метрата от Ведите; при египтяните това е божественият Печат, носен от Пророка по време на религиозните процесии; при евреите това е Печатът на IHOH, наречен AMaTh от Мойсей, неговите ALHIM-и и техните последователи, Набимските Школи, основани от Илия и Елисей. Накрая, в Барит’ха’Кадоша, това е Печатът на Бог, споменаван многократно от свети Йоан, знакът на Ангела или божествения Пратеник, ръководен от духовния Изток:

2. Те основаха човешката социална Държава по модела на космическата социална Държава и нейните творчески Сили. Теологът би казал, и с право,- същото нещо с други думи: Те основаха войнстващата Църква по подобие на Триумфалната Църква.

Тези понятия се употребяват единствено, когато става въпрос за Религията; тук ще кажем само, че от гледна точка на Науката, първите Патриарси са познали солидарността на двата начина на Съществуване, които започват с Раждането и Смъртта, както и на двете среди, характерни за тези два начина. Тези среди са: астралното Небе – за физиологичната асимилация на субстанциите чрез Възпроизводство и растително Хранене и, след Смъртта или по-точно след преминаването отвъд, флуидното Небе за връщането към Вида и директната асимилация на свръхетерните субстанции. И това става в съответствие с нивото на реализираната чистота чрез Свободата и Отговорността на Душата.

Всички учени, достойни за това звание, които са изучавали Древността, от каквато и да е гледна точка, са открили една първична Цивилизация, която е толкова по-единна и универсална за човешкия Дух, колкото повече се доближаваме до източника. Нашата Цивилизация, все още недостатъчно облагородена, ни позволява много малко да разберем менталното и управленско състояние на първичната, както и нейната Социология. Затова ни изглежда, че цялата тази социална структура е основана върху Култа към уж умрелите, иначе казано, върху безсмъртния Живот, констатиран от Науката, от Познанието и от Съзнанието.

Ако се заемем да говорим в дълбочина за това с необходимите доказателства, ще бъдем трудно разбрани дори и от онези умове, които ние пробудихме през последните тридесет години.

Сред паметниците, които свидетелствуват за нивото на Познанието у най-древните Патриарси, трябва да споменем на първо място Физиологията на Времето, Организма на неговите функции, Хармонията на неговите творчески Сили, логиката на неговите Повторения. Именно този Синтез, съдържащ в себе си всички анализи, бил за тях самата Наука, подчинена на Съзнанието и на Проницанието или на Провидението на космическия Разум на универсалното Божие Слово, което е Творец на всяко съществуване и негов Пазител чрез постоянно циклично обновяване (Виж Приложение I: Цикълът от 500 години).

Никоя съществуваща Школа, колкото и древна да е тя: брахманската или китайската, или дори и несъществуващите вече, но също толкова древни школи като етиопската, египетската, халдейската не могат да се похвалят, че са измислили този чуден Прото-Синтез. Всички тези Школи са събирали останки и формули, но без да притежават Законите му и цялото му Единство. Всички имат частични Ключове, но нямат главния Ключ. Всички го утвърждават и потвърждават; но никоя от школите не може да се назове негов пазител в цялостта му, нито дори научен тълкувател.

Археометърът ще попълни пропуските с доказателства, дадени от върховния Принцип: Божието Слово, в наблюдението на Законите чрез експериментиране на Фактите.

Дали това, което се появява като социален Разум, като едновременно звучене на хармоничните творчески Сили и Функции във видимата Вселена е самото Божие Слово? Дали универсалното Съществуване, подновявано непрестанно, е Животът? Дали човекът, отражение на универсалното Слизане, носи в себе си това Божие Слово и този Живот? Такива въпроси непременно са възниквали пред интелигентността на първите Патриарси, когато са се запознали с Цикъла на Науката, с нейното рационално Единство и с нейната физиологична Универсалност. Силата на Истинното ги е накарала да правят заключения, чрез отрицания, по всички тези точки, и то, чрез наблюдение и опит.

Социалният Разум на видимата Вселена носи Печата на Божието Слово, но той не е самото Божие Слово, както царският печат не е самият Цар, както една писана Тора не е самият Бог.

Този Разум е социален по асоциация с хармоничните творчески Сили и тези Сили са разумни и свободни. Тяхната хармония е плод на свободата на техния интелект и на тяхната любов. Тяхното социално Състояние има за основа не само божествената Тора, която е тяхната харта, Науката, на която видимата Вселена е Факт, поверен им да го пазят, а и неизразимото Същество, обожавано винаги, което ги е създало преди тази Вселена. За това Същество самата Наука е само един инструмент на върховния Разум, на непонятна Любов, на неизчерпаеми Прозрение и Провидение за всичко и за всички, които, без него, биха били завинаги Хаос и Небитие.

Както и да ги назовем: творчески Сили, ALHIM-и, Ангели или Богове, тези Пазители на универсалните Функции са за Божието Слово това, което са буквите за Словото. Всеки, според функцията си, управлява цял един Режим от Сили в астралните Небеса. По този начин, чрез Циклите на органичното Време, тази Функция веднага се разпростира през Етера в цялата Вселена, във всички йерархии от същества и неща, съдържащи се в двойната видима Вселена, чак до централния Огън на всеки Глобус, огън, който сам по себе си е не само част от астралното Небе, но най-вече от флуидното Небе.

Такива са творческите Сили, всяка в своята отделна функция. А тяхната функционална Хармония образува тяхния социален Статус, негов продукт е универсалното Съществуване, непрестанно възобновявано в Царствата, Видовете и Родовете, чието съхраняване и, ако се случи, разрушаване им е поверено от върховния Разум.

Дали Съществуването е Животът? Първите Патриарси просто е трябвало да наблюдават себе си, за да огкрият отговора. Човек притежава истинската мисъл единствено чрез отразяване. Той съществува чрез възпроизвеждане. Така е с всяко небесно Тяло, с всяка Слънчева система и с астралната Вселена в нейната цялост. Само че това, което при човека е отразяване, там се нарича еволюция в годишната инволюция, а това, което е възпроизвеждане в човешката Физиология, там се нарича Обновяване в общата Физиология.

И все пак Съществуването оповестява Живота, върховен Факт, който не може да се отрече; то утвърждава това необяснимо чудо чрез екзотеричната наука.

ТРЕТИ КРИТЕРИЙ

Религията

Критерият Религия е обединение на двата истински Критерия. – Сетивата: външни, вътрешни; интимните и Биологията. – Отношение между вътрешните и интимните. – Експериментиране с интимните сетива. – Последната останка от тях: Съзнанието. – Вътрешните сетива и автономното развитие на индивидуалното Същество. – Човек не може да достигне сам до тази степен, която впрочем не е неговата последна възможност за Живот. – Интегриране на Патриарсите в Живота. – Тяхната сигурност за словесния Живот. – Инстазът. – Езотеричното Откровение на Божието Слово. — Върховното Откровение на Принципа.

Критерият на Религията, интимна връзка между двата истински Критерия, този на Науката и този на Живота, има за условие вътрешните наблюдение и експериментиране, не само тези на изявеното Съществуване, а на Живота и на неговото Откровение. Когато става въпрос за видимата Вселена, инструменти на наблюдението и на експериментирането са земните физиологични сетива, прости или механично усилени. Когато става въпрос за невидимата Вселена и Живота, наблюдението се трансформира в съблюдаване, експериментирането – в Опит, предварителни степени за Мъдростта, а те се осъществяват чрез вътрешните сетива и техните интимни сетива.

Общото или централно Сетиво за външните, като място на церебрално отражение, се нарича общ Сензориум22.

Общото Сетиво на вътрешните, като точка на събиране с интимните, е жизнена точка, позната под името Съзнание и се намира в директното седалище на Живота – сърцето.

Вътрешните сетива са директните сетива на Биологията, както външните са директни на Физиологията. Погрешно е да се смесват тези два органични Реда, съответствуващи и обратно пропорционални един на друг. Биологията принадлежи по същество само на Живота, каквито и да са средите, които тя приема, за да съществува. Физиологията принадлежи по същество само на Съществуването, еволюиращо според астралните или динамични среди, претеглими или не; защото Организмът не се мери на килограм и той има много други възможни среди и условия от тези, подчинени на Претеглимостта или на централното Привличане на определено небесно Тяло. Една етерна вълна, един светлинен лъч, един звук носят в себе си всички условия за Хармония и Органика, те са техни носители.

Що се отнася до Съществата, същите тези условия съответстват на вътрешните или директни за Живота сетива . Метафизиците наричат тези сетива Свойства на Душата; но метафизиката е просто една човешка абстракция и нейните определения далеч не могат да изразят живите качества на обектите; там е цялата разлика между безплодната абстракция и самия Живот.

Също както външните Сетива, или по-скоро техните органи, могат да бъдат механично усилени, за да могат да проникват по-дълбоко във външните аспекти на Съществуването и на цялата видима Вселена, така и вътрешните Сетива могат да бъдат усилени чрез Интимните.

Връзката между външните и вътрешните сетива се осъществява чрез общия Сензориум физиологично, или по един механично органичен начин, макар и вече биологизиран.

Връзката между вътрешните и интимните сетива се осъществява чрез Съзнанието, но тук вече няма нищо механично, всичко е органично живо, макар и да съществува непосредствена реакция върху физиологичната опора.

За да се убедим в това, е необходимо да направим следното наблюдение и експеримент: мислете интензивно, с мозъка и сърцето си, че би могло, даже и неволно, да се причини зло на едно добро същество.

Представете си това същество, приемете го, съживете го в душата си, с всичките му качества, които ви карат да го обичате и да му се възхищавате. Тогава мисълта, която в този случай е отражение на Живота, предизвиква смут в самия Живот и Физиологията регистрира това силно чувство под формата на свиване на сърцето и усещане за задушаване в гърдите. Следователно Съзнанието е нещо биологично, а не метафизично и чрез Живота то влияе на Съществуването и на неговата физиология.

Думата Съзнание означава: със знанието, с други думи – в съгласие с основната Истина на видимата Вселена. Тази Истина не е нищо друго освен една от изявите на Божието Слово. Следователно Съзнанието е общото сетиво, чрез което Законодателното Божие Слово, това на Науката, осветява директно Живота чрез собствената си Мъдрост.

Това сетиво, чрез което вътрешните сетива се свързват с интимните и което се изявява едновременно в двата случая, е единственото, което ни е останало от интимните сетива. Защото, след дълбокото тайнство, наречено Падение (слизане в материята за изява – бел.пр.), всички интимни сетива на човешкото Същество са се затворили и атрофирали, освен интимното сетиво, наречено Съзнание.

Това, което наричам с името вътрешни сетива, съответства на автономното развитие на индивидуалното същество, опряно на предварителното разгръщане на неговите външни сетива или на неговата Физиология. Равновесие и здраве резюмират това разгръщане на външните сетива. Разум и Съзнание овенчават развитието, което се опира на тях и расте върху тях, без обаче да е техен резултат. Дали най-високата степен на това развитие като Разум и Съзнание са последната мярка на целия живот, който човек може да изживее в себе си и да изяви вън от себе си? Не, защото тук става въпрос за едно второ развитие на една индивидуална автономия.

Чрез своя разум и чрез своето съзнание човек ще изживее и изяви само това, което двата Начина на Живот могат да дадат: Правота в Науката и Справедливост в Съзнанието. Далеч сме от мисълта да принизяваме човешкия вид, но това не означава и че заслугата е на индивида, както много хора са склонни да вярват.

Духът на Правота не е типичен за човека, защото универсалният Разум е този, който разкрива този дух на човешкия разум, а Науката – на Съзнанието.

По същия начин Духът за Справедливост също не е типичен за човешкия индивид, защото Съществото на този универсален Разум го разкрива на интимното човешко същество; защото така живата Мъдрост говори в Съзнанието.

Заслугата на индивида е, че е бил достатъчно жив, за да може това двойно облагородяване да го доведе до такова развитие, което го формира в Истината като интелектуално и морално Същество, годно да служи за основа на тази висша степен на Живот или на участтие в Живота, за която ще говорим сега.

Както има връзка между Съществуванията, така има връзка и между Животите, има връзка и между тях и абсолютния Живот, който ги определя чрез своето Божие Слово.

Когато първите Учители на човечеството, Патриарсите, в разцвета на тяхната психическа Девственост, достигнали до констатацията за Божието Слово, по екзотеричен път те почувствали вълнение от Живия Бог в сърцата си. Дори и в пълно усамотение те усещали, че това чувство не произтича единствено от тях самите, а че е двойно, споделено и сякаш взаимно, внимателно нежно и силно, едновременно човешко и свръхчовешко.

Тъй като тяхната психическа субстанция не била опорочена и техните вътрешни сетива не били атрофирали нито от дълги светски мъдрувания, нито в резултат на онтологично израждане, те набожно наблюдавали, отвътре, това необикновено чувство.

Тогава, най-силните в сърцето и в мисълта, предполагайки, а после бидейки сигурни, че творящото Божие Слово е не само живо, но и присъстващо, започнали да му се молят и да го обожават.

Взаимността на любовта се увеличила и когато Божието Слово на Живота почувствало, че Патриарсите са достатъчно силни, за да не се уплашат да почувствуват Живота в неговата абсолютна пълнота, То ги погълнало в своята Същност и чрез отваряне на вътрешните им сетива, се отворили и интимните.

Това божествено Състояние, този върховен опит, който разкрива на човека невидимата Вселена, нейните факти, Закони, степени и нейния Цикъл, се нарича с една много позната, макар и недостатъчна дума: Екстаз. Недостатъчна, защото това, за което става въпрос, заслужава по-скоро името Инстаз, Интегриране, ако не Реинтегриране, в директния Живот и в неговите среди. Последните са интраетерични и надетерични като невидимата Вселена на Живот.

Такова е боговдъхновеното Състояние или казано иначе – Инстазът на Човека в Божието Слово на Живота.

Така на човека е дадено езотеричното Откровение на “Verbum Vitae”, това на невидимата Вселена. Именно така човешкото Слово е приведено, както вече казахме, в съвършено съответствие с този Глагол на Бога и с върховния Синтез, този на вечния Живот и Религията и е разкрит със същата точност като неговия екзотеризъм, Науката. Но това, което е Науката във външното Откровение, е Мъдростта във вътрешното. Дотогава Божието Слово е било забелязвано само в неговата Сянка, която е външната Светлина на неговите Закони. Сега то било познато в своята Слава, в директната Светлина на Неговия Живот.

Защото, ако видимата Вселена обхваща всички знаци на Логията на Божието Слово, то само невидимата Вселена съдържа и дава тяхното живо значение, директната Словесност. Единствено Принципът разкрива смисъла на Законите, които са негови средства и Завършеността на неговата творческа Дейност.

Без него Човекът, затворник на еволютивните условности, ще види само Индивиди, подчинени на физиологично формиране и деформация. Сляп за биологичните Видове, които не принадлежат на видимия Свят, той ще бъде склонен да заключи, че Смъртта е окончателна, върховно привличане на всеки астрален център, а това води до Безотговорността на индивида и до колективната Анархия. Това заключение, обаче, е грешно дори от гледна точка на външния Критерий, който сам по себе си води чрез Универсалността към Единството, чрез целия Цикъл на Законите – към утвърждаването на Законодателя.

Но ако един силен Дух е готов да стигне докрай в отражателната сила на своя разум под влияние на външното слизане на висшия Разум, колко много са низшите духове, които са неспособни на това победно усилие и отричат Епифанията и Погледа от горе, защото са недостойни за тях.


1. Синтез за съединяването на науката с вярата — понятие, въведено от Иван Малфати дьо Монтереджио през 1840 г.
2. От перс. – “неверници”; име, дадено от мюсюлманите на перси, които останали верни на древната религия на Зороастьр и боготворяли огъня като символ на божеството: наричали ги още гяури и парси.
3. Отражение, забравило и отхвърлило Първообраза, чието отражение е самото то.
4. Падане, материализиране.
5. Или още Хозар-Зиф.
6. Устно-словесна.
7. Дъщеря на фараона.
8. Действително обръщането дава IShO-ROu(aH)-AL. – Не бива да се забравя, че О и U са една и съща буква: Вав /или вау/. – Забележка на Сент-Ив.
9. Незаложени генетично.
10. Или до принципа.
11. Има се предвид Галактичната година на нашата Галактика “Млечен път”, която за нашата Слънчева система е около 270 млн.земни години; за толкова време Слънчевата система обикаля около галактичното ядро като пресича синусоидално галактичната магнитна равнина, наречена “галактично махало” за големите геологични периоди на тектоничната и жизнена дейност на планетата Земя.
12. Има се предвид голямата Вселенска година на дадена планета, която за планетата Земя е около 26000 земни години. За толкова време световните полюси на планетата Земя извършват един пълен кръг на придвижване сред звездите вследствие на явлението “прецесия на Земната ос”. В исторически план този период от време представлява една Земна Космическа и Историческа Ера, чието деление на отделни големи периоди съвпада с периодите на възходящите и низходящи (Малки) Юги от Космогенезиса на древна Индия.
13. Определител, тензорът е обект от линейната алгебра; частни случаи на тензори се явяват числата-скалари, вектори и билинейни форми. Изучаването на тензорите е предмет на тензорните изчисления.
14. Слово на Живота.
15. Аз съм Този който съм.
16. Език, сроден на санскрит.
17. Мъртва глава.
18. От гръцки – украсен със скъпоценни камъни, в смисъл  съпътстващи, подпомагащи експеримента.
19. В условията на физически вакуум.
20. Определено състояние на Материята за разлика от „атрибути” – всички състояния на Материята според класическата философия.
21. Езикът “Дева” или още езикът „Ватан”.
22. Част от мозъка.

Вашият коментар