Тел Авив, 17 август 1991

ПИСМА: Борис Априлов, Израел

до Наталия Андреева, Германия

Хайфа, 9 август 1991

Мила Наталия,

така почнах, а ето, че днес е Тел Авив, 17 август 1991.

Мила Наталия,

Не взех участие в преместването, просто ме качиха в колата и стовариха в новото жилище, всичко извършиха дъщеря ми Джина и зет ми, но въпреки туй, нямах сили да пиша, а и сега е така, горещината, макар че не надхвърля 30о , е особена, влажността ме размеква и ме превръща в глупак. Х. е изумително красив град, ако някой ден решиш да ми гостуваш, ще ти го покажа и просто няма да повярваш, че съществува такова чудо, но „големият живот“ на страната е в Т.А.

Наричат Х. „спящата красавица“ понеже си ляга рано. Т.А. живее нонстоп, в него е събрано всичко – от най-парещия реализъм до декаданса и перверзията, с техните отделно обособени свърталища на прочутата улица „Дизенгоф“, която обединява всичко. Рядко може да се види подобна улица. Ако емигрираш някой ден, у теб не може да не пламне желанието да видиш и „обетованата страна“ и ако съм все още жив, ще ти дам покрив, а ако не съм, това ще стори Джина.

Сега-засега аз съм този, който ти завижда: намираш се сред познати, имаш с кого да разговаряш, а аз съм сам-самотен тлеещ пън, няма да ми стигне огънят да изгоря докрай. Сигурен съм, че препоръчителното ми писмо  до теб не е свършило каквато и да е работа по две причини – нескопосността на написването му и забавянето му. То беше пот, то беше изнурителен труд за няколко никакви изречения. Обаче! Неимоверният труд, който положих, неочаквано раздвижи ставите на духа ми, със скърцане и скриптене заработи мозъкът ми, най-после започнах една замислена хайфенова повест  и ден по ден, дума по дума, след зачертаването и късане на 20 страници, за 1 месец написах първите 7 страници от заглавието „Пътят за скалистите планини“. Някакси живнах, суетата ми се възпламени, нещо, което ми липсваше, нали е речено, че всичко е суета?

Харесах  статията ти в „Литфорум“, зарадва ме и туй, че са я поставили на уводно място, лумна надеждата ми, че вече сигурно работиш някъде. Прочетох и писмото ти до Марковски, еволюираш, бъди спокойна – ще отидеш и по-далеч в отношението си към тази болезнено амбициозна личност, този грозд от комплекси и непреодоляна селящина.

Поради преселването ми в Т.А. от месец нямам нито писмо, нито вестници и не знам какво точно става в България. Чета „Клетвата“ на Ивайло, обещава ми много приятни преживявания.

В политическия хаос, без да ща, без да подозирам, към мисленето ми се промъква Румен Воденичаров. А къде, за Бога, се намира приятелят ми Георги Мишев? Страхувам се да го запитам, но съм почти сигурен, че продължава да заема вярната позиция, другояче не мога да си го представя, нито него, нито Марко Ганчев. Съветвам те да бягаш от политиката, тук живея в сфера на доказана политическа зрелост /парламент, преса и т.н./, но съм отвратен от всичко, всяко действие им е преднамерено, зад него прозира корупция, жажда за власт, мошеничество. Бягай от политиката, след време да не си блъскаш главата.  

Ако се е появила книгата ти, не се бави, прати ми я незабавно.

Липсва ми нов азбучен списък на СБП. Моля те, поискай от канцеларията, обади се на 65.02.07, това е жилището ми на Хан Крум 40. В него живеят старците Соня и Иван Цокови, сестра и зет на жена ми Шела. Ако имаш време да им го предадеш, те ще ми го изпратят заедно с вестниците. Но само ако можеш да отделиш някакво време.

/Следва адресът на Борис по онова време в Тел Авив/.

Желая ти приятни неща, духовно равновесие, работоспособност и повече шанс.

Твой Борис Априлов

/обърни/

Какъв е този джангър с Янаки Петров?