Астрид Садовски – ОТНОСНО КОРЕНИТЕ

Къде са корените на човека и не са ли закърнели у съвременните хора или пък изгнили?

Може би човеците са вече изчезнал вид, а са останали само хора, в изобилие – еднакви и безбройни, като лабораторни мишки. Някога се е смятало, че кръвта вода не става.

Постиженията на модерната алхимия са, че е изнамерен начин кръвта да се превръща във вода.

Методът е съвсем прост и през цялото време е бил под носа ни, но заслепени от празни приказки за взаимност, досега не сме го забелязвали – трябвало е само да се капне една малка капчица алчност и веднага се получава превъзходна блатна вода.

Съвременните хора не се терзаят за любовта и самотата, те също са заредени с огромно количество любов… към образа от отражението насреща…

В днешно време, докъдето погледът ни стига, виждаме безкрайни поля от самовлюбени, въздишащи нарциси – никога самотни при това – оглеждащи осанките си в локвите от блатна вода.

Когато, обаче задуха ураганният вятър, липсата на здрави корени вероятно се превръща в сериозен недостатък, защото често сме свидетели на необичайни явления, като блатен дъжд със замразени нарциси и тук таме по някоя заблудена жаба, въобразила си, че само една целувка я дели от кралската титла, а това е в кръвта – не в целувката.

Ето, че пак стигнахме там, откъдето тръгнахме.