В „ИЛИАДА” И „ОДИСЕЯ”

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА
„ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ”

Ахил на ахейците
и Ахил на мирмидонците

„Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски”.
Така започва прочутата Омирова „Илиада”. И мистерията около древното минало на Балканския полуостров. Авторът на тази книга също ще следва малоазийския певец и ще тръгне директно от гневния герой – „мирмидонския вожд на ахейците Ахил”. Затова и първата глава на тетралогията противно на всяка логика започва по настоящия начин.
Нека първо се опитаме да разберем какво означава името Ахил, защото на този свят няма човешко име, което да не е натоварено с някакъв смисъл.

В речника пише срещу Αχιλλευς – Ахил, син на тесалийския цар Пелей и на богинята Тетида, цар на мирмидонците, най-храбрият от героите на Троянската война. /Навсякъде съм ползвал „Старогръцко-български речникъ”, София, 1913 г./
Около името му обаче думи със сроден корен не се намират. Не биха и могли, разбира се, ако се ръководим от странната често пъти логика на старогръцкия език. Но за това ще говорим на дълго и на широко в глава втора в тази първа книга от тетралогията. А сега ни остава само да разшифроваме значението на Ахил.

„Ахил” в най-древния си оригинален вид се изписвал така – Αχελεος или Αχελαος.
От друга страна тази морфема (дума) може да бъде разделена на два корена – „αχε~” и „λεος~” (λαος~).
Срещу „αχε~” в речника няма да срещнем определение, защото подобен корен изобщо не е обяснен там. Затова пък точно срещу корена λαος~ намираме следните определения: народ, хора, тълпа, войска; (н3) народ (в политическо значение), също миряни; рl. Οτ λαοι – хора, войници, войни; работници. С корен λαο~ има още една страница думи, за които по-късно ще стане въпрос.

Сега обаче отново ще се върнем към първия корен – αχε~. Както вече казах неговият смисъл се губи в сянката на древността. За щастие оцелял е глаголът αγω, който в едно от многобройните си значения (сродни помежду си) се тълкува в речника като „водя, предвождам, командвам, управлявам”. От този корен води значението си името на царя на царете пред Троя – Агамемнон – „вождът, който ще бъде запомнен”. По нататък ще стане ясно защо αχε и αγω означават едно и също, но за момента е важно да установим какво всъщност означава „Ахил”, т.е. Αχε – λαος – вожд на бойците (народа)”.
Много често от тук нататък ще става въпрос за това, че имената на героите в „Илиада” и „Одисея” много точно отговарят на ролите, които им дава Омир в поемите си. А това, освен всичко друго, означава и че, без значение дали са с историческа основа, двете поеми са си типична проява на литературно творчество. Това пък от своя страна предполага съмнението, че достигналите до нас имена на герои по-скоро могат да бъдат приемани като псевдоними, а не като истински рождени имена на героите. Всъщност по-късно ще видим, че съществуват множество податки в подкрепа на подобна теза.

Но да се върнем отново към Ахил и Ахелеос, както оттук нататък ще изписваме възможно най-правилно предадено на родния ни език името на великия Омиров герой.
Единствената сродна на него дума (като изключим едно название на вид хубав хляб) е ахейци ( ахайци, ахилейци и т.н. производни). Думата, терминът „ахейци” се среща почти на всяка страница на изданието на български език в превод на Ал. Милев и Бл. Димитрова. В „Азбучника на личните имена” към изданието на „Народна култура” от 1976 г. (всички цитати от тук нататък са по него), срещу „ахейци” пише:

„Най-могъщият народ в цяла Гърция по времето на Троянската война. Според легендата Ахей бил син на Хелен и правнук на Девкалион. Ахейците живеели в Тесалия (VI, 684) и Пелопонес, най-вече около Аргос (V,484). Данайците и мирмидонците вероятно принадлежат към ахейците. В поемата под ахейци често се разбира – всички гърци.”

Подобни определения могат да се извадят от която и да е справка (речник, енциклопедия, тълкувател, указател) за времето на Троянската война или за поемите на Омир.
Нещо обаче в цялата картина като че ли не пасва. Не пасва поне на широко разпространеното (и единствено прието за научно) определение на ахейците като племе. Защото те не са племе. Не са съществували и не биха могли да съществуват като такова.
Защото „ахеи” (а не ахейци) означава само и единствено „вождове” (водачи, царе, старейшини).
Още в първата глава на „Илиада” Омир казва за Агамемнон:

„който владее аргийците и го ахейците слушат”

Агамемнон според „Илиада” е цар на Микена и на племената (народите), които живеят наоколо и които поетът нарича ту „данайци”, ту „аргосци”, или „аргийци” („аргивци”). Агамемнон обаче е и предводител на обединените пред стените на Троя войски. Т.е., той е „вожд на вождовете” или „Ахей на ахейците”. Ето защо Омир още в началото на поемата изрично подчертава, че Агамемнон владее аргийците, а го слушат и ахеите, т.е. останалите вождове на събраните пред Троя племена (народи).

Преминавайки с молив в ръка многократно през текста на „Илиада”, установих, че в 98 на 100 от случаите спокойно можем да заменим „ахейци” с „вождове” и смисълът на казаното не само ще остане същият, но и ще добие по-голяма яснота. И ще отпаднат, разбира се, недоразуменията, в които мирмидонците хем са ахейци, хем не са данайци, но пък данайците също са ахейци, но не са мирмидонци в никакъв случай.

Що се отнася до останалите два процента, в които горната взаимозаменяемост между „ахейци” и „вождове” не се получава, това бих могъл да обясня толкова лесно, колкото и наличието на думата „гърци”в текста, след като се знае, че тя се появява на бял свят най-малко 6 (шест) века след написването на „Илиада” и „Одисея”.

Както и да е. За да завършим обаче темата за „ахеите” (а не „ахейците” – крайно грешен превод на български) бих искал да спомена още едно „странно съвпадение”. Според хетски документи някъде около края на петнадесети век пр.н.е. тяхната държава многократно има контакти (мирни и военни) с държавата Ахиява (Αhhiyαwα). И до сега учените от различни специалности се мъчат да установят разположението на тази държава и се потят над въпроса има ли тя нещо общо с ахейците или не.

Да си представим следната ситуация. Пристига с кораб някакъв чужденец в Хетска Анатолия и се представя „Аз съм ахеят Х.”. Според досегашните тълкувания това би трябвало да се преведе примерно като: „Аз съм българинът Х”. Не е ли по-приемливо, по-точно и по-ясно, ако преводът се определи като: „Аз съм вождът, (царят) Х.” Трудно можем да си представим човек да се представя с националната си, народностната си принадлежност. Аристократите обаче никога не забравят да поставят пред личното си име титлата. Никога.

А да не забравяме, че в онези далечни времена „цар” е бил всеки вожд на населено място, т.е. всеки старейшина. Иначе трудно бихме разбрали как на малкия скалист остров на Одисей – Итака, имало ни повече, ни по-малко от 114 царе! Логично е, следователно, и всеки търговец или воин, дошъл от „Ахиява”, да се преставя като цар, т.е. „ахей”.

Отгласи от корена αχε~, потвръждаващи значението на „власт”, „царственост” могат да се открият и в думи, носещи отпечатъка на времена, когато на Балканския полуостров са живели племена доста по-древни от предците на днешните гърци. Ще дам само няколко примера.
Αχαια – т.е. „Властницата”, „владетелката” – прякор на Деметра, теологически една от най-старите богини, ипостас на Великата богиня майка.
Αχε-ερων – т.е. „владеещ (владетеля) на почиващите (вечно)” – име на река Ада. От εροε – почивам; ερος – почивка;
Αχε-λωος (Αχε-λωιος) – т.е. „добрия владетел” – Ахелой е името на най-голямата река в южната част на Балканския полуостров, почитана като бог, заради живителната си влага. От λωιος – добър.

Колкото до спекулации от рода на това дали има разлика между ахеи (ахейци) и ахилеи (ахилейци) и т.н., това са изсмукани от нищото тези, на които е безсмислено да се спираме. Видяхме дотук, че Ахелеос е ахей, не защото е от това несъществуващо племе, а защото е вожд. Дали обаче е мирмидонец и кои са мирмидонците? В глава първа на „Илиада” (стих 80 – 81) разгневеният Агамемнон се обръща към Ахилеос:

„Хайде дома се завръщай със кораби, с верни другари,
над мирмидонци царувай.”

За произхода на мирмидонците съществуват няколко легенди, но същността им е една – те населяват Егина, родния остров на Ахилеос и са подвластни на рода му. Преданията и легендите казват също, че били многобройни и че населявали и континенталната суша срещу острова, наречена Фтия (Фтиотида), най-югоизточната част на плодородна Тесалия. Да се спрем най-напред на името им. Без значение в коя наука са специалисти, знаещите извеждат името им от Μυρμης – мравка или от Μυριος – „безброен, безчислен, безкраен”. В самия речник „мирмидонци” е изписано на старогръцки така:
„ Μυρμιδονες, мирмидонци, ахейско племе в Южна Тесалия, подвластно на Пелей, Ахил и неговия син Неоптолем”.

И тук с корена Μυρμ ~ всичко е ясно. И изяснено Чудно обаче как за 30 (тридесет) века никой не си е направил труда да стори това и с останалата част на думата – ιδονες. Или може би на никого не е било изгодно. Защото в този случай е трябвало да бъде възстановено оригиналното изписване, което е Μυρμ-εδονες, т.е. „многобройните едони”. Който обаче поне малко – малко се е отъркал в древността на Балканския полуостров, не може да не знае, че с името „едони” се означава една тракийска племенна общност.

Нека да проследим движението на фонемата „едони” из района на полуострова, като преди това направим бегло сравнение с една друга фонема. На старогръцки едони се изписва така: ‘Ηδωνες, Ηδωνοι. На предната страничка на речника обаче се натъкваме на думичката ηδονη – радост, наслаждение, удоволствие, приятност, чувствена наслада, телесна наслада.

Вярно, звукът „о” се изписва с две различни букви, но вярно е и другото – оразличаването на двете думи е станало доста по-късно, а как, защо и кога, ще отговорим в главата предназначена специално за така наречения „старогръцки език”.

Та да се върнем на същественото. А то е, че онези, които са носели това име, са се наричали (и са били наричани) „тези, които изпитват радост (наслаждение) (от живота)”. Векове по-късно родоотстъпникът Тукидит ще напише, че било много трудно за атиняните да се откажат от варварските привички на прадедите си да носят фино ленено облекло и да вързват дългите си коси на плитки, за да навлекат на телата си по цивилизованото грубо вълнено облекло. Но това е друга тема от друга галактика.

За мирмедоните (както вече ще изписваме правилно името на подвластните на Ахилеос) се знае, че населявали Фтия (Фтиотида) в Южна Тесалия и остров Егина.
Срещу името „Егина” в „Речник по гръцка и римска митология” на Жоел Шмид пише:

„Отвлечена от Зевс, нимфата Егина, дъщеря на бога-река Азоп, била пренесена от божествения си любовник на остров Енона, където родила Еак. По-късно се омъжила за Актор и станала майка на Менетий, бащата на Патрокъл. Еак се върнал няколко години по-късно в родното си място с колония пелазги и нарекъл острова на името на своята майка.”

Да направим сметката до тук. Излиза, че мирмедоните са пелазги. Щом мирмЕДОНИТЕ са пелазги, то и останалите ЕДОНИ, би трябвало или да са пелазги или сродни на пелазгите племена. Според почти всички древни автори обаче вероятно пелазгите са предшественици или много сродни на малоазийските племена на карите, част от които участват в Троянската война на страната на троянците. В същото време, ако е вярно, както твърдят Тукидит, Херодот и други древни автори, че едоните са тракийско племе, то излиза, че доста трудно може да се направи разлика между траки, пелазги и мирмедони.

За пелазгите в „Кратка енциклопедия „Тракийска древност” изд. „Аргес”, се казва, че те са пределинско население, което обитава първоначално Северна Гърция – Тесалия и Епир, а по-късно и други области. Според авторите (колектив от български специалисти по древна история на Балканския полуостров) пелазгите били варвари, които се биели на страната на Троя. За мирмедоните в тази енциклопедия нищо не пише, но за едоните пък се съобщава, че от V век пр.н.е. живеели в района на Югозападна Тракия по долното течение на река Стримон (Струма) и около планината Пангей. Тези области в древността са влизали в по-обширното обобщаващо географско понятие Тесалия. Пак в същата Тесалия, но по на юг, живеят мирм-едоните, за които съществуват податки, че са пелазги.

Ето какво пише за пелазгите в Енциклопедията на братя Данчови:
„Около 3000 г пр.н.е. нахлули в Баломорието – главно Кикладските острови, Средна Гърция, Пелопонес. Делили се на карийци, лелеги, дриопи и били от арийски произход. Основават първите градове (има се предвид на Балканския полуостров – (бел авт.) – Лариса, Тиринт, Микена и др. Древните траки, фригийците, медите се смятат за техни потомци.”

Според братя Данчови част от пелазгите се наричали дриопи. Ето какво намираме в митологията срещу името Дриопс: „син на речния бог Сперхий – цар и епоним на дриопите, които са съюзници на лапитите”. Ако отворим обаче „Илиада” ще видим, че Сперхий е баща на Менестий, който не само придружава Ахил пред Троя и е един от най-видните мирмедони, но майка му Полидора е сестра на Ахелеос. Самият Ахелеос пък посвещава косата си точно на този речен бог. В двадесет и трета песен 117 – 157, поетът казва:

„Тук Ахил бързоног и божествен намисли друго: малко
Встрани се запря и отряза косите си руси: буйни
Ги беше оставил отдавна за бога Сперхейя.”

А още във втора глава, в знаменитото „изброяване на корабите” Омир съобщава:
„Тия, които живееха в мир в Пелазгийския Аргос, тия които владееха Алос, Трехин и Алопа, плодородната Фтия и малка Елада с жени най-красиви, тях мирмедони зовяха всички ахейци и елини.” (Променил съм оригиналния текст на българското издание, защото „Тях мирмидонци, ахейци и елини всички зовяха” хем е неточно, хем е с подвеждащ словоред.)
Вижда се, че дори да приемем, че мирмедоните не са дриопи или пелазги, то те са прекалено тясно свързани с тях.

В историческите анали обаче се появяват и мигдоните. За тях пак в същата Тракийска енциклопедия пише:”Епонимът (т.е. дал името на племето) им е Мигдон и се среща у Омир (Ил.,III, 185-187) във връзка с фригите. В митичните разкази Мигдон е един от царете на бебриките и брат на Едон и на Бистон. Страбон предава, че М. са сред преселилите се от Европа в Мала Азия племена (VII,3,2), чийто граници трудно могат да се определят.”

Колкото до самото име „мигдони”, то кратка справка в речника показва, че оригинално се е изписвало Μυγ-ηδωνες, което идва от Μιγας~ смесен, размесен. Казано иначе, мигдони означава „размесени едони”. И как не при описаното по-горе скитничество.

Така, според авторите на Тракийската енциклопедия, освен че е едон, Мигдон е и брат на Бистон. За него пак там пише, че е епоним (дал името си) на бистоните, които обитават бистонска Пиерия. Пиерия според историците се намира между Ботиея и Македония, на юг от река Халиакмон до планината Олимп. За Аполоний Родоски (I, 14-24) Орфей е владетел на бистонска Пиерия.

Накрая останаха още едни „големи „ едони – македоните. Езиковедите извеждат името им от μακεδνος – дълъг, строен.На мен обаче все ми се иска коренът μακ~ да се свърже с μακαρ – щастлив, блажен, богат, имотен. И не съм сигурен, кое от двете тълкувания е по-вярно.

Разбира се, както и за всичко свързано с далечното минало на Балканския полуостров, така и за произхода, племенната принадлежност и първото местоположение на македоните (не „македонците” – крайно неправилно) учените отказват да се произнесат. Самият Александър III Македонски обаче при завладяването на Пелопонес твърдял, че се връща в земите на предците си, които някога тръгнали на север от Аргос. Съзнателно или не, Александър все пак не уточнил за кой Аргос става въпрос, защото на територията на днешна Република Гърция в миналото, а и до днес са съществували и съществуват стотици Аргос-и. И обяснението е просто: на старогръцки αργος означава „сух, безводен, неплодороден”. Такива местности в южната част на Балканския полуостров наспорил Бог. Така че Аргос е имало и във Фтия на Ахилеос, и в Атика, и в Пелопонес.

Все пак, ако подредим частиците от пъзела, ще получим следната картина.
От Южен Пелопонес, през Тесалия, Тракийското крайбрежие, през древния Херсон, през областта на Троя и на юг, час до днешните земи на Палестина и Израел, навсякъде са били заселени племена, които авторите от древността и съвременните учени определят ту като пелазги, ту като кари, дриопи, лелеги, траки, мизи…или сродни на тях племена. Някои от тези племена обаче наричат себе си „едони”, „радващи се на живота”. Същите тези „едони” по-късно биват причислени към траките, които пък, от друга страна, били обявени за „варвари”.

Така кръгът се затваря – пелазгите са едони, едоните са траки, а траките са варвари.
Може и да е вярно. За някого. От тези варвари обаче е героят, на когото е посветена „Илиада” – Ахилеос. И когато по-късно проследим по-подробно генеалогичната линия на Ахилеос, ще се разбере лесно защо той до смъртта на Патрокъл не избива трояните, а предпочита само да ги пленява и продава в робство. Факт е, че от икономическа гледна точка така му е било по-изгодно, след като се е впуснал в една пиратска акция. Факт е обаче, че в същото врпеме не е можел да не му влияе и викът на едноплеменната кръв.

Колкото до уточняването и изясняването като произход, същност и обем на понятията „едони”, „пелазги”, ”траки”, ”кари”, ”лидийци”, „троянци” и т.н. това ще оставим за следващи страници.
Връщайки се към Херодот ще можем, също така, и да разберем защо Александър Македонски твърди, че е от Аргос и че Пелопонес е неговата древна родина.
И ако в някои легенди великият завоевател се представя като потомък на Ахилеос, то поне от гледна точка на племенната принадлежност никой не може да му отрече това право.

В „История”, част 1, книга първа Херодот пише: „Лакедемонците и атиняните превъзхождат останалите (елини), едните били от дорийския род, а другите от йонийския. Тези два народа наистина се отличавали от всички останали, едните бидейки в древни времена пелазгийски, а другите елини. По време на Девкалион този народ (дорийците), живеел в земите на Фтиотида; при Дорос, син на Елин, живеел в земята, която се намирала в подножието на Оса и на Олимп и която се нарича Хистиайотида; от Хистиайотида, от където кадмеите ги вдигнали, те се преселили в Пиндос, наричали ги македони. От тук пък се преместили и преминали в Дриотида, от Диотрида дошли в Пелопонес и тъй били наречени дорийци.

Под „кадмеи” Херодот разбира племето на пристигналия от Мала Азия Кадъм, за когото легендите твърдят, че създал Тива. Кадъм обаче само завладял съществуващия от векове в Беотия град и само го преименувал на Тива. Според Херодот дотогава той бил владение на пелазгите. В същите митове се разказва и за една Антиопа, която била дъщеря на тиванския цар Никтей или на бога-река Азоп. Тя била прелъстена заради красотата си от самия Зевс, от когото родила близнаците Зет и Амфион, издигнали стените на града, наречен впоследствие Тива. Нерегламентираната със законен брак връзка с божеството станала причина Антиопа да бъде преследвана от чичо си Лик и съпругата му Дирка, които накрая били жестоко наказани, разбира се, а Антиопа след дълго скиталчество се омъжила за Сизифовия син Фок. Безкрайно интересно е и продължението на мита със съдбите на Зет и Амфион, но легендата до тук ни интересува преди всичко с едно от действащите лица – бога-река Азоп.

Преди няколко пасажа стана ясно, че Ахилеос е пряк потомък на същото божество. Логичният извод е, че мирмедонците, чийто представител е Ахилеос, водят според митолозите произхода си от същия бог, от който тръгва потеклото на предкадмова Тива. Сумирайки сведенията на Херодот, на Омир, на митолога Аполодор, на стотици древни и съвременни автори, не можем да избегнем неизбежния отговор – мирмедоните са част от една огромна племенна общност, в която бог на едони е бог и на пелазги. Да ги обявяваме за едно племе тук е все още прибързано, но ако отново се върнем към цитирания пасаж от Херодот, то няма начин да не забележим, че той директно посочва – създателите на спартанската държава са преки потомци на великия Ахилеос. Този факт е ключът, който историците упорито търсят, за да обяснят както феномена на спартанския полис, така и странностите на спартанските реакции към останалите пелопонесци, към Атина и към Персия.

При обобщаване на предадените до тук сведения излиза, че някъде около 3000 г пр.н.е. някакви арийски племена преминават от Мала Азия през Кикладските острови, слизат в Пелопонес и започват бавно да се придвижват на север, достигайки Родопите, Рила и Пирин. От тези най-северни точки те продължават на изток, преминават Хелеспонта (Дарданелите) и отново се връщат в Мала Азия, осейвайки с поселища и оставяйки генетичните си наследници по целия път. Някъде около Х век пр.н.е. една малка част от тези арийци поема от земите на днешна Северна Гърция и се връща в Пелопонес, където налага волята си на живеещите в момента там други племена и основава прочутата спартанска държава. Преди да се появи тя на историческата сцена обаче се издига и залязва славата на десетки или стотици други древни поселища, нарекли се царства. Като беотийската Тива например.