СПИРАЛА НА БОЛКАТА
На крачка –
по косъма на битието
живота тържествува
а смъртта
на дървен кон – узряла
търси пролука да се промъкне
По нажежения си път
тъмноок младеж почти момче
пилотира в тъмнина от рани
Отлюспва ги умишлено
и по сладникавия мирис
на гангрената
няма как да се изгуби
в мрака на болката
Ах само да не беше
спирално-хипнотичната усмивка –
снопче светлина
в неутешеното му детство
ВРЕМЕ Е МЪРТВИТЕ ДА СЕ СЪБУДЯТ
Свободата е кухо понятие
мирът – буламач
Съвършенството
през потна амбразура
отново
показва среден пръст на обществото
Кучета те яли
непригодно и наивно племе
между падението вчерашно
и отложеното ти въздигане
дошло е време
мъртвите да се събудят
Дошло е времето
за пиршества и сватби
яж и пий под сянката на Бетсемес
в разкоша на Египет и на Вавилон
в Едема между Тигър и Ефрат
Изгребвай Златния Телец –
яж
и пий
богата е софрата на Голгота
А Голгота е оглозган хълм
с изпълзели от чистилището
твари преситени на плът
КАПАНЪТ НА БЯЛОТО ХЛЕБЧЕ
В подножието
на пътуващ айсберг
на границата на замръзване
ще се събудим може би
но не и днес
не и тази вечер
Системата преживя –
разплута двуизмерно
сумти доволно от екрана –
приижда тъмното й тяло
гази ледените сталактити
между които сме се спотаили
Всеки 25-ти електрон
забива цветни флагчета
задрасква трие
и наново разграфява
прерийната пустош в паметта ни
маркира репери –
чертае граници
недостъпни територии
за въображението
Десет божи заповеди
и десет милиона правила
за всеки ден
за всеки час
за вдишване и за издишване
За този и за онзи свят –
за всички светове
изчезнали и новородени
за да заслужим бялото си хлебче
наркотик за сладки сънища
В ЧАСА НА ПЪЛНАТА ЛУНА
Така сме впрегнати в заблудата
и в лъскавите спици на системата
Корабокрушенци –
граждани на земетръсен остров
душите ни
в истерия витаят
Крещя насън
Сина ми –
седемнадесетгодишен –
крещи насън
Съседи зад панелите –
крещят насън
събудят ли се – псуват
Градът е яма зейнала
ковчег на отчаянието
В часа
когато Бог раздава опрощение –
крещим
ВИСЯЩИТЕ ГРАДИНИ НА ПРИМОРСКО
За храна на слънцето –
гробище сред дюните
с лице към бликащата суета на лятото
и с гръб към всичко
което не побират
скъпите ковчези
Паметните стълбове
като кактуси подстригани
стърчат безлични
на кръстовището на живота
оазис призрачен в пустинята
Глъч разноезична
зловоние на скара
гнили водорасли и урина
Тръстиките едва удържат
стръмния откос
Лимфата на мъртвите
тече в лианите
завързали към пясъка в едно
видимо
с невидимо присъствие
Семирамиди газят
с канелени бедра в морето –
коремите им зачеват семето
на вчерашните мъртъвци
и всяко лято плодовете
възкресяват
висящите градини
на Приморско –
сладостна летаргия
върху темето на Северния плаж
ПОЛЕГНАЛ И ИЗПРАВЕН
Когато се срути небето
и ме притисна
по паяжината на първата метафора
руините на Светлината изкатерих
Сред мъртъвци
по-малко мъртви са гробарите
а сред слепците –
зрящият е плячка
Ето го актьора – прелъстител
с непочистен грим
и потни кичури
шепне монолози
кълчи се
танцува по ръба на сцената
с роза неразцъфнала
между зъбите
А двете ученички
от художествена паралелка
опипват в унес
мраморните скулптури
изучават формата
ушите зъбите
и всяка тайнствена изпъкналост
Стъклените перли
в голите им пъпчета трептят
дънките им скърцат в изнемога
и даже химикалките им
в раниците мастурбират
Панта рей – тече прелива
в недоразумение животът
с напращели стероидни мускули
изпълва празни гробове
и пренаселени от мъртъвци алеи
И няма кой да спре и да попита
кой всъщност –
ангел или дявол властва в тази
предпотопна съборетина
ОБЛАЦИ И МОРСКА ПЯНА
Най-напред видях знамената
бели – на поражението
увиснали – на предателството
После видях следите –
ослепени орди военопленници
облаци на страх и омраза
Чух меса
Плъзгаше се по вълните –
прииждаше
поглъщаше
погребваше
ПРОРОКЪТ
Най-страшното когато изпи
питието от мандрагора
бе пустинният вятър в гръбнака му
Пантите в прешлените
проговориха с мъртви езици:
Персефона преяде с нар
и лудата Деметра натори луковиците
с пепел от Дървото на живота
Свещеният крал отложи
за неопределено време
срещата си с Краля на Дъба –
след пчелите
ще изчезнат птиците
ще изсъхнат дърветата
ще плъзнат червеи
змии и гущери
ще се събудят планините
и ще тръгнат към морето
да угасят пресъхналите си гърла
Мъртви ще погребват мъртъвци
Но ако не искаш да го знаеш
няма как да го научиш
СИНОВЕТЕ НА ВДОВИЦАТА
Те пазят списъка
на всички мъртви
живите наизуст знаят
Не че имат нужда от оръжие –
зад гърба им маршируват
отвъдните йерархии
и само чакат знак
Очакват да се появи
последния свидетел
с изтръгнат нокът
или липсващ показалец
който знае как растат
и как заякват
прозрачните крила
на мравките
следи редовно
морските течения
температурата
и атмосферното налягане
курса на змиорките
и на планктона
бавно придобиващ
цвят на кръвен данък
СКЪП ХЛЯБ ЕВТИНИ ЗРЕЛИЩА
Болката е приоритет
смъртта – също
държавата е мъртъв плод
навътре и дълбоко
го дояждат
безпомощни
презрени имитатори
Прескачаш Слави и Стани богат
задържаш на Дискавъри
на Евро нюз
следиш въздушните течения
валутните прогнози
гравитацията
Улавяш знаците в движение
и плащаш кръвен данък доброволно
с писмо до Франция за дъщерята
с известие до САЩ
където е сина ти
Доволен
че на никого не са длъжници
Залесяваш тишината
с прегърбени мисли –
почетни граждани и оплаквачи
на тези които заминаха
и на тези които останаха
МЪРТВА КОСТ
Свободата е като мъртва кост
мога и без нея
но винаги ще ми липсва
Всеки ден я изстъргват
а тя не спира да гъделичка
върха на дясното ми предсърдие
като копнеж –
да я търся и разпознавам
като розова пъпка –
търпеливо да я разлиствам
като перлена семка –
в жадния хумус да я заравям:
За да поникне трева
и тишина
в Тишината