Има една доста неприятна фаза, която, за беда, трябва да преминем по отношение на Таро. Тя се нарича “подредба на картите” и е един много-много болен въпрос от учението на Тот. Как стоят картите подред спрямо еврейската азбука? Тук ще изброя вариантите.
И така, коя е първата карта и каква стойност има тя? Защото на еврейската азбука задължително отговарят и числени стойности. Но всичко това, при условие, че приемем, че Кабала има някакво отношение спрямо Таро. Повечето автори никак не са единодушни по въпроса. Но за мен връзката съществува и тя не се състои само в това, че броят на картите в “Голямата Аркана” отговаря на броя на еврейските букви. Защото, ако тръгнем да търсим подобни съвпадения, ще намерим прекалено много. Според мен, връзките са там – при Египет и историята на евреите, при Мойсей, един велик посветен на Кемет/Мицраим/Египет, който с голяма сигурност е бил посветен и в учението на Тот, и освен това е свързан съдбоносно и с еврейския народ. Приемаме, че такава връзка е твърде вероятна, защото има стабилни исторически предпоставки за нея.
Картите на Таро и еврейската азбука не могат да бъда синхронизирани едни спрямо други, ако не решим къде стои нулевата карта (Шутът, Глупакът) в тази редица? Елифас Леви поставя тази карта между 20 и 21, приписвайки й стойността на буквата ש “шин”. Този порядък следва и Папюс. Някои обаче оспорват това и й приписват място номер 22, поставяйки я в края на азбуката. Един друг посветен в тайните на Таро, граф Курт де Гебелин, пък я поставя пред първата номерирана, защото ако следваме Питагорейската и/или Кабалистичната система, нулата трябва да стои пред единицата.
Съществува предположение, че посветените ученици на Хермес съзнателно са объркали картите, без да дават на непосветените в тайните им ключ към тяхната правилна подредба, за да не допуснат знанието им да достигне до неподходящи ръце. И така, освен че не притежаваме ключ към секрета на самото Таро, ние не знаем със сигурност дори как да разположим картите в пространството.
Същият този Курт де Гебелин е приписал свойството “Айн Соф”, онова неопределено състояние на света преди възникването на единицата, наричано още “непознаваема първа причина”, на картата със стойност нула.
И оттук нататък за мен също става доста трудно, защото в моите източници се казва, че Де Гебелин е означил тази изначална карта с първоизточника на всички останали еврейски букви, буквата “йюд/йод”. Трудното идва от факта, че тази буква е на десето място в азбуката и нейната стойност е 10; дори редуцирана, стойността й става единица, но в никакъв случай не нула. Не знам как да обясня това противоречие в текста, коментар за него липсва.
Но да продължим нататък. Ако на картата с Шута не се припише буква, то картите стават с една по-малко спрямо буквите и тогава за една буква не остава карта. И тук идват на помощ останалите 56 от “свитата”. Те са всъщност една карта, разложена на 56 съставки. Така нещата постепенно си идват на мястото. Или не?!
Нулевата карта няма буква, тя е профанът, непосветеният, невежата, който още не знае нищо и се намира в състоянието “Айн Соф”. Отправяйки се на път обаче, той ще измине разстоянието от оставащите 77 карти и в края на този път ще познава принципите на човешкия свят, както и на вселената. С други думи, от профан той ще стане посветен.
На мнозина обаче тази система може да им се види донякъде спекулативна. Лично аз бих избрала поставянето на нулевата карта на мястото на ש “шин”, по препоръката на Леви, още повече, че за тази система има доста популярна литература в наличност. Но тъй като засега всички системи имат право на съществуване, тук ще изложа системата “нулева карта в началото”. Много автори са единни в твърдението, че нулевата карта е свързана с всички останали и дори ги съдържа в себе си. По това поне противоречия няма да има.