Рудолф Щайнер
ЛЕГЕНДАТА ЗА ХРАМА
ПЪРВА ЧАСТ

СВОБОДНОТО МАСОНСТВО И СРОДНИТЕ ОКУЛТНИ ДВИЖЕНИЯ

masoni1
Из СЕДМА ЛЕКЦИЯ, СЪЩНОСТТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА
Берлин, 2 декември 1904 г.

Днес искам да направя кратък преглед на ритуалите и ордените на Свободното масонство, както вече казах. Разбира се, аз мога да ви съобщя само най-съществени неща, тъй като цялата област е толкова всеобхватна и толкова много несъществени неща са свързани с нея.

Основата на цялото Свободно масонство трябва да се търси в Храмовата легенда при Хирам-Абиф или Адонхирам, за когото аз вече съм говорил във връзка с Розенкройцерския орден. Всичко, което се нарича тайна и задача на Свободното масонство, е изразено в тази Легенда за храма. Тук сме въведени в един вид битие или учение за еволюцията на човечеството. Нека да си припомним същественото от тази Храмова легенда.

Един от Елохимите се свързва с Ева и от тази връзка на един божествен творец с Ева, се ражда Каин. След това друг от Елохимите, Йехова или Адонай, създава Адам, който трябва да се счита като първият човек на 3-та коренна раса. Този Адам се свързва тогава с Ева и от това свързване се ражда Авел. Така в началото на човешката еволюция има две начални точки: Каин, прекият потомък на един от Елохимите и Ева, и Авел, който, така да се каже с помощта на божествено създадения човек, Адам, е истинският Йехова-човек.
Цялото схващане, лежащо в основата на историята за сътворението според Легендата за храма, се базира на факта, че Йехова изпитва един вид враждебност към всичко, което произтича от другия Елохим и неговите потомци, „Синовете на огъня“ – така са наречени потомците на Каин в Храмовата легенда. Йехова създава враждебност между Каин с неговите потомци и Авел с неговия род. Резултатът от това е, че Каин убива Авел. Това е прототипната враждебност, която съществува между онези, които получават своето съществуване като дар от божествените светове и онези, които сами си изработват всичко. Фактът, че Авел жертва животно на Йехова, докато Каин носи плодове на Земята, е една илюстрация, която Библията дава на този контраст между рода на Каин и рода на Авел. Каин трябва да изтръгва с упорит труд плодовете на Земята, това, което е необходимо за човека; Авел взима онова, което вече е живо, което вече е подготвено за живота. Родът на Каин твори, така да се каже, живото от неживото. Авел взима онова, което вече е живо, на което вече е вдъхнат живот. Жертвоприношението на Авел е приятно за Бога, а това на Каин не е.

И така в Каин и Авел виждаме охарактеризирани два вида човешки същества. Единият вид са онези, които приемат приготвеното за тях от Бог. Другите – свободното човечество – са онези, които орат Земята и се трудят да спечелят живи продукти от безжизненото. За синове на Каин се считат тези, които разбират Храмовата легенда и желаят да живеят според нея. От Каиновия род произхождат всички онези, които са творци в изкуствата и науката на човечеството: Тубал-Каин, който е първият истински архитект и Бог на ковачите и на инструментите и Хирам-Абиф или Адонхирам, който е героят на Храмовата легенда. Цар Соломон, прочут със своята мъдрост, принадлежи към потомците на Авел, получаващи своята мъдрост като дар от Бога, изпраща да повикат Хирам. Така в двора на Соломон още един път имаме този контраст – Соломон мъдрия и Хирам, независимия труженик, който е постигнал своята мъдрост чрез човешко усилие.

Соломон извиква в двореца си Балкис, Савската царица, и когато тя пристига, съзира в него нещо като статуя, направена от злато и скъпоценни камъни. Като същински монумент, дарен на човечеството от боговете й изглежда той. И когато тя в почуда разглежда великия храм на Соломон, пожелава да срещне архитекта на тази чудесна сграда и нейното желание бива изпълнено. Само от единствения поглед, който архитектът отправя към нея, тя е в състояние да оцени неговата истинска стойност. Соломон веднага бива обхванат от ревност към Хирам. Тя се засилва, когато Балкис настоява да й бъдат представени всички работници, ангажирани в изграждането на храма. Соломон казва, че това е невъзможно, ала Хирам отстъпва пред нейното желание. Той се изкачва на едно възвишение, прави мистичния знак Тау и ето – всички работници се стичат към него. Волята на царицата бива изпълнена.

Поради това Соломон не е склонен да противодейства срещу неприятелите на Хирам. Един сириец каменоделец, един финикиец дърводелец и един евреин миньор били неприязнено настроени към Хирам. Тези трима калфи не могли да узнаят от Хирам-Абиф майсторската дума. Майсторската дума е онази, която щяла да им даде възможност да работят самостоятелно като майстори. Тази майсторска дума е една тайна, която се казва само на онези, които са постигнали необходимата степен на знание. Ето защо те решават да му сторят зло.

Удобен случай за това се появил, когато Хирам поискал да изпълни своя шедьовър, изливането на Бронзовото море. Движението на водите трябвало да бъде пресъздадено в твърда форма. Вълнуващото се море щяло да бъде като живо, но изкусно излято в твърда форма. Това е най­важното. Тримата калфи се уговорили да направят отливането по такъв начин, че вместо да потече в калъпа, да потече навън в околността. Хирам се опитал да спре потока от огнената маса, като я залял с вода, ала това накарало металът да се разпръсне нагоре във въздуха и като огнен дъжд с ужасна мощ отново да падне надолу. Хирам не могъл да направи нищо повече. Ала внезапно прокънтял един глас: „Хирам! Хирам! Хирам!“. Гласът го накарал да се втурне в морето от огън. Той го последвал и започнал да потъва надълбоко, докато достигнал центъра на Земята, където огънят има своя произход. Там той срещнал две фигури, неговия прадед Тубал-Каин и самия Каин. Каин бил осветен от блясъка на Луцифер, Ангела на светлината. Тубал-Каин дал на Хирам своя чук, който имал магическото качество да възстановява всички неща и му казал: „Ти ще имаш син, който ще събере около себе си един народ от знаещи хора и ти ще бъдеш прародител на онези, които са родени от огъня, който носи мъдрост и кара човека да бъде дълбокомислен.“

Чрез чука Бронзовото море отново било възстановено.
Хирам и царицата Балкис отново се срещнали извън града. Тя му станала жена, ала Хирам не бил в състояние да отклони ревността на Соломон и отмъщението на тримата калфи. Той бил убит от тях. Единственото нещо, което можал да спаси, било триъгълника с майсторската дума, гравирана върху него, който той хвърлил в един дълбок кладенец. Хирам бил погребан и едно клонче от акация било посадено на гроба му. Акациевото клонче издало мястото на гроба на Соломон и триъгълникът също бил открит. Той бил запечатан и заровен в място, известно само на малко хора . Било решено новата майсторска дума да бъде първата произнесена дума при намирането на трупа – това е думата, която се използва от свободните масони. Свободните масони с право водят своя произход от Храмовата легенда и от онези древни времена, в които бил съграден храмът на Соломон, като вечен паметник за тайната на 5-та коренна раса.

И сега трябва да се опитаме да разберем, как човечеството може да бъде облагодетелствано от Свободното масонство. Това не е така лесно. Човек, който поне отчасти познава сложните посветителски церемонии на Свободното масонство, ще бъде склонен да попита: „Дали онова, което става при такива церемонии не е много повърхностно и дребнаво? “
Сега ще ви опиша посветителската церемония на един чирак, желаещ да членува в Ордена на масонството (ложата на Йоан). Представете си, че някой е решил, че иска да стане член на Йоановото масонство. Там има три степени: чирак, калфа и майстор. След тези три степени идват по-високите степени, които въвеждат кандидата в окултното знание. Сега ще опиша какво се случва на един послушник, който ще бъде посветен в първа степен, т.е. в степента на чирак. Когато бъде въведен в сградата на ложата за първи път, той бива въведен в една отдалечена стая от брата пазач и за няколко минути бива оставен сам за размисъл. След това всякакъв метал по него, като злато, сребро и други метали, бива иззет, дрехите му се разкъсват при колената и токът на лявата му обувка се смачква. В това състояние той бива отведен в средата на братята, които са събрани в друга стая, въже се обвива около врата му и сабя се насочва към разголения му гръден кош.

В това състояние той застава пред майстора, който го запитва, дали все още настоява да бъде приет. След това още по­сериозно той бива предупреден и по-нататък му се обяснява смачкването на тока и другите процедури. Има три неща, от които той е трябвало да се откаже. Ако не можел да се лиши от тези три неща, той никога не би могъл да бъде приет като свободен масон. Казва му се: „Ако ти проявиш и най-малкото любопитство за каквото и да било, трябва веднага да напуснеш тази къща.“ Второ: „Ако се поколебаеш да признаеш всяка една от твоите слабости и грешки, трябва да напуснеш тази къща.“ Трето: „Ако ти не си в състояние да се издигнеш по дух над всички неща, които отличават едно човешко същество от друго, тогава ти трябва да напуснеш тази къща веднага.“ Тези три неща най-строго се изискват от всеки кандидат за посвещение.

Тогава пред кандидата се поставя един вид рамка, през която той бива хвърлен, като същевременно се произвежда неприятен шум, така че той полетява през рамката с най-лоши предчувствия. В допълнение на това му се изкрещява, че бива хвърлен в Ада. В същия момент една скрита врата се затваря с шум и той получава усещането, като че ли е попаднал в необикновена среда. След това кожата му леко се одрасква, така че потича кръв и същевременно от онези около него се прави един бълбукащ звук, което създава впечатлението, че той губи много от кръвта си. След това се чуват три удара от чука на майстора. Онова, което му се казва след това в ложата, той трябва да пази като най-голяма тайна. Ако разкрие нещо, неговата връзка със Свободното масонство би се променила както предложеното му питие – сладко от една страна, горчиво от друга. Това питие му се поднася в изкусно конструирана чаша, така че питието е сладко от едната страна, ала когато чашата се завърти, то става горчиво. Това трябвало да символизира какви ще бъдат последиците от едно предателство.

След тези изживявания той бива доведен до една стълба в полуосветена стая. Тази стълба е така конструирана, че се движи и чрез това се получава впечатлението, че човек е слязъл много надолу, докато в действителност той е слязъл само малко надолу.
Същото е и когато кандидатът пада. Той мисли, че е паднал в дълбок кладенец, но всъщност е паднал на малка дълбочина. Тук му се обяснява, че той е достигнал до един решителен момент. Освен това, когато застава пред стълбата, му се превързват очите. Тогава братът пазач бива запитан: „Братко пазач, смяташ ли кандидата достоен да стане част от нашето общество? „Ако отговорът е „да“, нататък бива запитан: „Какво очакваш от неговото приемане?“. Той трябва да отговори: „светлина“. Тогава превръзката се сваля от очите на кандидата и той се въвежда в една осветена стая. Следва основният въпрос: „Познаваш ли твоя майстор? „Той отговаря: „Да, той носи жълто палто и сини панталони“. Сините панталони се отнасят до ранга, който той притежава. След това кандидатът получава трите атрибута на чирачеството – знак, ръкостискане и дума. Знакът е един символ от същия вид, както окултния символ… Ръкостискането е специален вид ръкуване, което се използва, когато се ръкуват. Тези ръкостискания са различни при един чирак и при един майстор. Думата се сменя според степента. Не е правилно да разкрия кои са думите.

След това въпросното лице може да бъде прието и започва своето чиракуване. При приемането той бива запитан: „На каква възраст си?“ Той отговаря: „Още нямам седем години“. Той трябва да служи седем години като чирак, преди да напредне до калфа.
Когато някой е напреднал дотолкова, че може да се придвижи до майсторска степен, посветителската церемония е малко по-трудна. Главното обаче е, че онова, което се съдържа в Легендата за храма, фактически се провежда на практика върху самия кандидат. Онзи, който желае да постигне своята майсторска степен, се въвежда в един от покоите на ложата, където трябва да легне в един ковчег и да претърпи същата съдба, каквато е претърпял майсторът зидар Хирам. След това му се поверява нов знак, ново ръкостискане и дума. Думата е същата като майсторската дума, която е била произнесена при откриване тялото на Хирам. Отличителните знаци на майстора, са невероятно сложни. Разпознаването се постига с помощта на много форми и жестове.
Майсторите на Свободното масонство наричат себе си „Деца на вдовицата“. Така тази общност на майсторите е пряко извлечена от манихейците.

7 thoughts on “Рудолф Щайнер
ЛЕГЕНДАТА ЗА ХРАМА
ПЪРВА ЧАСТ

  1. Като противовес си позволявам да посоча книгата на Helmut Zander „Anthroposophie in Deutschland“, от която има пуснати части в интернет, но за съжаление само на немски засега. Авторът е историк, теолог и е добросъвестен към материята на книгата си. Не знам какво е предизвикало гнева на г-н Прокофиев, мир на праха му, че чак да стигне до съд с този автор. Аз не мисля, че изнасянето на факта, че Щайнер е високопосветен масон, може да навреди на антропософията. Истината може да навреди на една секта, но не и на едно братство от свободни индивиди, каквото трябва да е всяко антропософско сдружение.

  2. Прочетох посочената от Вас книга много внимателно, още повече, че я има в нета свободно. Две неща ме притесняват в нея: първото е, че принадлежи по всички признаци към така наречените „Verschwörungstheorien“. Второто е, че в книгата не се посочват никакви документи, а авторът се позовава на други теоретици на конспирацията като себе си. Доколко мога да му вярвам, след като той цитира единствено себеподобни, остава вън от интереса ми в момента. Сигурно споделя и доста верни неща, наред с нелошите си проповеди, които обаче са си само проповеди и нищо повече.

    Когато говорех за превод на документи, аз имах предвид превод на официални документи, които ги има в архивите на ложите или в музеите, а не позовавания на този или онзи съмишленик.

    Колкото до горния Ваш цитат, трябва да Ви кажа само едно: пребиваването в една ложа не прави хората непременно сиамски близнаци или заговорници. Твърде възможно е Щайнер да е членувал в тази ложа като идеалист, а Хитлер – за да извлече маскимална политическа изгода от окултното. И днес в ложите има всякакви хора, едни искрено вярват в предлаганото там знание, други се опитват да осребрят престоя си вътре, да използват знанието за дребни цели или лични саморазправи. Хора всякакви, идеали също.

    Доказателство за основателността на моите съмнения е и фактът в края на цитата Ви: изведнъж „братята“ по ложа Хитлер и следовниците на Щайнер се озовават от различни страни на барикадата и едните се оказват жертви на другите. Което, поне на мен, ми говори, че е липсвало идейно съмишленичество помежду им и в момента на пребиваване в ложата, и най-вече след това.

  3. Докато чакаме любезно обещания от единия от двамата админи, превод на немските документи, нека да продължим с още по-правдоподобна информация за делата на Рудолф, от вече преведеният на много езици документ „Geheimgesellschaften und ihre Macht im 20-Jahrhundert“.

    „Около БАРОН РУДОЛФ ФОН ЗЕБОТЕНДОРФ се образува кръг, който от „Германски орден“ се превръща в ОБЩЕСТВОТО ТУЛЕ през 1918 г. в Бад Айблинг. Освен практиките на „Златната зора“ като Тантра, йога и източни медитации, техен приоритет са научната магия, астрологията, окултизмът и тамплиерските знания, които искат да свържат с политиката. Обществото „Туле“ вярва в описания от Исаия идващ месия, Третия Саргон, който щял да донесе на Германия слава и нова арийска култура. Дитрих Брондер („Преди да дойде Хитлер“) и Е. Р Кармин („Гуруто Хитлер“) изброяват най — важните членове:
    • Барон Рудолф фон Зеботендорф, Велик майстор на ордена;
    • Гуидо фон Лист, майстор на ордена;
    • Йорг Ланц фон Либенфелс, майстор на ордена;
    • Адолф Хитлер, фюрер, райхсканцлер и главнокомандващ SS;
    • Рудолф Хес, заместник на фюрера и SS — обергрупенфюрер;
    • Херман Гьоринг, райхемаршал и SS — обергрупенфюрер;
    • Хайнрих Химлер, SS — райхсфюрер и райхминиегьр;
    • Алфред Розенберг, райхсминистьр и лидер на национал-социалистите;
    • Ханс Франк, проф. д-р хонорис кауза, лидер на национал — социалистите и генерален губернатор в Полша,
    • Юлус Щрайхер, SA — обергрупенфюрер и областен водач на национал — социалистите на франките;
    • Карл Хаухофър, проф. д-р, генералмайор на Германия;
    • Готфрид Федер, проф. д-р, държавен секретар на Германия;
    • Дитрих Екхард, главен редактор на Volkischer Beobachter,
    • Бернхард Щемпфе, изповедник на Хитлер и негов интимен приятел;
    • Тео Морел, лекар на Хитлер;
    • Франц Гюнтер, шеф на полицията в Мюнхен;
    • Рудолф Щайнер, основател на антропософското учение;
    • В. О. Шуман, д-р и проф. в Техническия университет в Мюнхен;
    • Требиш — Линкълн, окултист и хималайски турист;
    • Графиня Вестрап и др.
    По-късно обществото „Туле“ се разпада на две групи езотерици (от гр. — „вътрешно“), към която се числи Рудолф Щайнер, и екзотерици (от гр. — „външно“), чийто ръководител впоследствие става Адолф Хитлер. Според някои автори екзотериците провеждали тайни съдебни заседания и издавали смъртни присъди, по-късно Хитлер заповядва да бъдат преследвани и избивани последователите на Щайнер.”

    Става все по-интересно, нали!

  4. Като ми остане повече свободно време, ще преведа някои от наличните документи, за да се разсее съмнението, че Щайнер е получил посвететилските си знания „с намеса подозрителна отгоре“, както би се изразил Арис Диктеос. Моето подозрение през цялото време, докато го четях и намирах твърде много съвпадения в антропософията с египетско-юдейския клон на Доктрината, беше, че той е преминал през високо розенкройцерско или масонско посвещение, и затова тръгнах да търся доказателства. И те не закъсняха.

  5. В наскоро разсекретения и преведен на български документ „Geheimgesellschaften und ihre Macht im 20-Jahrhundert“ има още по-правдоподобна информация за Рудолф:
    „Между 1880 и 1890 г. много личности” „се обединяват и създават The Hermetic Order of the Golden Down.” Членове най-вече са МАСОНИ от Великата английска ложа (Майчината ложа) и РОЗЕНКРОЙЦЕРИ.
    Между членовете са:
    • АЛИСТЬР КРОУЛИ (основател на църква Thelema и на 33-та степен на Шотландския ритуал);
    • РУДОЛФ ЩАЙНЕР (създател на антропософското учение, Шотландския ритуал, водач на теософското общество в Германия, Велик майстор на илюминирания орден ORDO TEMPLI ORIENTIS (ОТО) и Велик майстор на разклонението AWSTERA MYSTICA AETERNA; по-късно напуска „The Hermetic Order of the Golden Down “ поради различия във възгледите).
    В този документ има още много интересна и поучителна информация за всеки истински „антропософ”, за Рудолф, за други личности и за известни събития, случили се по негово време.

  6. Основателят на антропософията доктор Рудолф Щайнер е иницииран от Теодор Ройс в следните масонски ритуали и степени: по Шотландския – 33.°, Мицраимския – 90.° и Мемфиския – 96.°
    Основателят на розенкройцерския орден AMORC в САЩ Харви Спенсър Люис получава от Теодор Ройс почетните степени 33° на Шотландския, 95° на Мицраимския и 90° на Мемфиския ритуал.
    Основателят на Мартинисткия орден д-р Жерар Анкос – Папюс, високопосветен адепт и автор на прочутата книга „Кабала“, през 1914 г. пък е велик майстор на Мемфис-Мицраим ритуала във Франция.
    Не може да не се набие в очи общата обвързаност на тези трима посветени, не просто с масонството, а тъкмо с Мемфис-Мицраим ритуала. И това – в три големи държави като Германия, САЩ и Франция. Всеки да си прави изводите сам.

  7. Масонски степени на доктор Рудолф Щайнер , 33.° 90.° 96.° /Съответно по Шотландския – 33.°, Мицраимския – 90.° и Мемфиския – 96.° ритуал/. ;)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro