Сент Ив д’Алведр АРХЕОМЕТЪРЪТ – 1

КЛЮЧ КЪМ ВСИЧКИ РЕЛИГИИ
И ВСИЧКИ ЗНАНИЯ НА ДРЕВНОСТТА

Синтетична реформа на всички съвременни изкуства

fig1

ПРЕДГОВОР 

към българското издание

В повечето случаи пътешествията в загадъчните светове започват от вътрешния духовен мир на човека. Именно той му отваря вратата към невидимото и непознатото, където в далечината се явяват планинските хребети на страната на духа Туле, каньоните и пещерите на загадъчната Шамбала и храмовете на невидимата Агарта. Един от странниците, търсещи светлината на истината в непознатите предели, е и Жозеф (Йосиф) Александър – маркиз Сент-Ив д ’Алведр.

Той е роден на 26 март 1842 г. в Париж, Франция в семейството на ревностни католици. Младостта му обаче, както и времената на максимализма, го довеждат до сериозен конфликт със семейството му, а поради това, че Сент-Ив не приема съществуващата система на традиционно образование, строгият му баща и ревностен католик го прогонва от дома.

Няколко години Сент-Ив служи във военната база на Франция в Брест, а след това се премества по крайбрежието на Ламанша и на Нормандските острови, където се предполага, че Сент-Ив се е запознал с основателя на Ордена на илюминатите, баварският професор по каноническо право в Инголщадския университет Адам Вайсхаупт. Няма данни дали Сент-Ив е бил член на Ордена на илюминатите, но във всеки случай възгледите му относно католицизма по това време не са се различавали особено от тези на илюминатите. Страстта си обаче към тайнственото и конспиративното Сент-Ив запазва през целия си живот.

Едно от най-ярките и изключително интересни събития, станали в тези среди, е била срещата на Сент-Ив с великия френски писател Виктор Юго, който оказва значително влияние върху по-нататъшното духовно и изследователско развитие на Сент-Ив. Опитвайки се да изясни мистичните и окултни основи на политическия свят, бъдещият пътешественик в Агарта се заема  изучаването на трудовете на великите духовидци на XIX век.

Първият негов опит по този въпрос е трудът на езотерика и кабалиста Фабр д’ Оливе „Възстановеният еврейски език”. Този труд, бидейки по същество едно своеобразно лингвистично изследване, всъщност стига до резултата,
че езикът на древните евреи е имал скрито за европейците мистично значение и че този език, както и буквите на неговата азбука (иврит в по-ново време!) са свързани по определен начин с генезисните закони и с циклите на Космоса и на заобикалящото ни Мироздание.

Франко-германската война в 1870 г. и последвалите я революция и Парижката комуна силно променят характера на мировъззрението на Сент-Ив. Той счита бунта на народните маси като проявление на силите на хаоса, стремящи се от времената на древността да подкопаят основите на цивилизацията. Не е известно дали Сент-Ив е взел непосредствено участие в потушаването на бунта, но, веднага след като в Париж се възстановява редът, той, едва 29 годишен, вече е на работа в Министерството на вътрешните работи. Той желае да служи на реда там, където запазването му е може би най-истинската професия, а шестте години служба в държавния апарат само потвърждават правилността на отдавна узрелите в ума на Сент-Ив идеи.

В 1877 год. Сент-Ив среща тази, която ще стане негова избраница и медиум – руската аристократка графиня Мария Викторовна Келер (с моминско име Ризнич). Аристократката е значително по-възрастна от своя бъдещ съпруг, тя вече е над 50 години и е приятелка и близка с италианската императрица Евгения. Чувствата на Сент-Ив към графинята са толкова силни, че в същата тази година, в Лондон, той и графиня Келер сключват брак и се обвързват с брачните връзки до края на своя живот. Сент-Ив и графиня Келер пътуват из Европа, а в Италия графинята купува на Сент-Ив имение и титлата маркиз д’Алведр. Тя желае семейството им и формално да бъде семейство от истински аристократи, бидейки такова и по дух.

И както е казано, този, който търси чудесното, обезателно го намира! В 1880 г. маркиз Сент-Ив д’Алведр е посетен от тайнствени пратеници на една страна от Изток. Сент-Ив твърди, че това са били индийските факири и мистици Риши Бхагавандас-Раджи Шрина и Ходжи Шариф. Но, кой знае, възможно е те да са били емисари от съвсем друг свят и да са донесли на Сент-Ив д’Алведр вест от същата тази страна Агарта, която след това ще тревожи въображението и умовете на цял сонм духовидци, но вече в XX и XXI векове.

Започвайки от 1882 г., маркиз Сент-Ив д’Алведр пише една след друга няколко книги, които по същество са реконструкция на древната човешка история, за което използува своеобразна дешифровка на свещените текстове на
човечеството. Първата стъпка в това отношение е „Мисията на Суверените”. След това се появяват „Мисията на работниците” (1883 г.); „Мисията на евреите” (1884 год.); „Мисията на Индия в Европа“ (1886 г.) и „Мисията на французите” (1887 г.). Пишейки тези книги, според неговите приятели, маркизът е имал усещането, че е открил универсален ключ към тайните на дълбокото минало на човечеството, към тази най-загадъчна дисциплина, която по-късно ще нарекат „древна Наука”. Наука, която много преди технотронната цивилизация е притежавала особено Знание, изпреварващо откритията на XIX век.

Но каквото и да е писал Сент-Ив в своите „Мисии”, в тях като основен и водеш мотив се откроява политическата система на Синархията, предложена от маркиза като точно отражение на организацията и управлението на Божествената небесна държава, приложени на Земята в организацията и управлението на Земната държава, независещи от политическите конюнктури и историческата конкретика.

„Авторът на „Мисиите”, маркиз Сент-Ив д ’Алведр – пише неговият ученик Папюс, – откри на разумните същества единствения политически път, сходен с посвещението – Синархията.” Синархията – това не е само антипод на Анархията. Синархията е съвластие, обединяващо синтетично трите функции – Пророческата, Жреческата и Царската – по въпросите на устройството и управлението на синархичната държава тук на Земята. При това Пророческото ниво е най-висшето.

Това е нивото на непосредствената Божественост или още нивото на Господаря на света (какъвто е бил белият и божествен ариец Рам /1/, основал в 8-6-то хилядолетие пр.Хр.е. теократичната Империя на Овена, в която са влизали всички предишни езотерични центрове, съществували и през ерата на черната раса). Второто ниво е Жреческото, Слънчевото, Мъжкото ниво. Това е сферата на Битието и Светлината. Това ниво служи като приемник на невидимите влияния на Пророческото ниво и адаптирането им към низшите нива на материалния свят.

Третото ниво е царското или още Лунното ниво, тъй като земните царе служат като приемници на жреческата светлина и като осигурители на обществения ред в съответствие с „отразените” слънчеви влияния на Жреците. Тук основна роля играе също и символизмът на Жената и на нейните детеродни органи. Такава структура на съвластие маркиз Сент-Ив д’Алведр нарича Синархия. Именно Синархията е за Сент-Ив духовен, религиозен и политически идеал, който би трябвало да бъде реализиран, независимо от наличните външни обстоятелства, тъй като в Синархията е запечатана абсолютната Воля на Провидението, независеща от историческите обстоятелства и превратности.

Впрочем, синархичната Империя на Овена е просъществувала до 3100 год.пр. Хр.е., когато настъпва дълбоката нощ на Земния свят – времето на епохата Кали Юга и времето на Анархията в света, в която все още човечеството мъчително и болезнено живее и еволюира от низките нива на грубо материалното към по-високите нива на духовното. Иначе казано, Синархията е т.н. „просветена олигархия”, състояща се от трите компонента на властта – власт икономическа, власт административна и власт духовна.

Това е професионална власт, обединяваща икономисти, жречество и бюрокрация, мъдреци-специалисти, разпоредители и изпълнители на съдбините на света. В синархичната държава има касти, но няма робство. Властта в такава държава не е наследствена, а се дава според качествата и заслугите на кандидата, член на синархичното общество. Преминаването от една каста в друга не е проблем, стига индивидът да има или да придобие съответните качества, знания и умения, изискващи се в съответната каста.

Но всички ние пребиваваме в нашия свят само за определен срок, макар да се примиряваме понякога с това особено трудно. В 1895 г. графиня Мария Викторовна Сент-Ив д’Алведр напуска нашия свят и преминава в отвъдното. Съпругът не иска да се примири със скъпата загуба и превръща стаята на покойната в своеобразен параклис с олтар. Там той използва различни мистични средства, за да извика нейния дух и да осъществи връзка с отвъдното. Според маркиза, покойната е откликнала на неговия зов и срещите с „гости от невидимия свят” се провеждат редовно.

В 1897 г. по време на Пасха още едно мистично откровение разтърсва живота на Сент-Ив д’Алведр. Той получава от „Ангела на светлината”/2/ окултната „Таблица на съответствията” и я нарича с думите на библейския псалом „Небесата проповядват”. Откровенията на покойната съпруга стават важна подсказка при създаването на мистичния апарат на Археометъра, но всъщност мистиката са изчезналите и отново открити от Сент-Ив д’Алведр древни знания за Генезиса, за Твореца и за света.

Сент-Ив д’Алведр патентова Археометъра като собствено изобретение във вид на музикално-архитектурен еталон в 1903 г. в Париж и в 1904 г. в Лондон.

Освен всичко казано дотук, Сент-Ив д’Алведр е бил убеден, че в дълбините на Азия (в района на границите на Афганистан, Тибет и Индия) съществува страна Агарта – Шамбала, населена с мъдреци-медиуми, преживели времената на дълбоката нощ на света и революцията на Анархията, разрушила божествената Империя на Овена. Сент-Ив твърдял, че се е срещал с представители на тази страна и даже предложил на правителството на Франция връзка и сътрудничество с великите магове, живеещи в Шамбала.

По думите на Сент-Ив, в недостъпните планински долини и пещери на Хималаите се намират лаборатории, където се усъвършенства научният опит на древните цивилизации. Сякаш в района на северо-западен Тибет в доисторически времена е съществувало огнище на велика култура /3/, на което е бил известен особен (таен) синтетичен метод, с чиято помощ е възможно да се разкрият всички тайни на Вселената. При това основните положения на окултните системи и мистерии, казвал Сент-Ив д’Алведр, в това число и масонството, са само изопачени копия и отгласи на древната свещена Наука.

Смъртта настига Сент-Ив д’Алведр на 5 февруари 1909 г. в гр.По, Франция. Неговите приятели, в частност Жерар д’Анкос, по-известен като д-р Папюс, довеждат до печат незавършените трудове на маркиза (в това число и „Археометърът” с неговото описание и приложение като ключ към всички религии и всички знания на древността), издават ги и ги правят достояние на много хора, имащи потребност от тях за правилното им духовно издигане и усъвършенстване във времето.

Превеждайки на български език и издавайки „Археометърът” на Сент-Ив д’Алведр, ние, членовете на екипа, извършили това скромно дело, отдаваме дълбока признателност към творчеството и смирена почит към паметта на странника, подирил самотен далечните видими и невидими светове и светлите пътища на божествената Любов. Същевременно изказваме благодарност на всички, които дадоха своя принос и направиха възможно „Археометърът” на маркиз Сент-Ив д’Алведр, цитиран /4/ и от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) при създаването на Паневритмията, да заговори на свещения български език, свързвайки звуците, формите и Словото в най-великата хармония на песента на сферите над земята българска – България!

Стара Загора
2008г.

…………………………….

/1/. На санскрит Овен. Водач

/2/. Така Сент-Ив нарича покойната графиня Келер

/3/. Лобсанг Рампа, тибетец, посветен във висшите тайни на тибетските духовни мистерии, сам станал лама и посветен от висок ранг, в своите книги „Третото око”, „Отшелникът” и „Мъдрецът от Тибет” (вече в средата на XX век ) разказва, че такава тайнствена страна Агарта – Шамбала в Тибет има и той лично със своя учител Минджиар Дондуп е ходил там.

/4/. За Археометъра на Сент-Ив д’Алведр Учителят Беинса Дуно /Петър Дънов/ казва следното: „Сент-Ив д’Алведр отвори нови хоризонти за музиката. Няма да се впущам в подробности за неговите идеи, а само ще кажа, че той установи връзката, съотношението между тон, форма и идея. Като изхождаме от неговата идея, можем да имаме форма, която да представлява кристализирана, замръзнала във форми музика! … Въз основа на своя метод Сент-Ив прави анализ и определя кои тонове и кои музикални акорди са въплътени в скинията на Мойсей. Същия анализ той прави и на описанието на Соломоновия храм в книгата „Йезекиил”, глави 40-43. Сент-Ив посочва метод как можем да въплътим определена музика във формата на някое здание, на чаша или на какъвто и да е друг предмет. От това се вижда колко е обширна сферата на влиянието на музиката в живота! Чрез художествените форми, които ни заобикалят, ние можем да дадем по-широк простор на благотворното влияние на музиката в културата. Даже и в органическите форми се намира кристализирана музика!”

……………………………..

D’Alveydre, Saint-Yves
L’Archeometre
Guy Tredaniel 1912
65, rue Claude-Bemard
75005 Paris

Български превод на „Археометърът”
на маркиз Сент-Ив Д’Алведр
Редактор и консултант на превода, компютьрна обработка и техническа
редакция на превода:
– Мария Дойчева
– Таньо Танев
– Ангел Манев
– Таня Дамянова

…………………………

Издател: „Булхаус ООД”- Стара Загора, 2008г
ISBN 978-954-9364-07-1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro