ЕЛЕГИЯ
Ний пак се срещнахме под свода
на храма, боядисан в ярки цветове.
Обичаме във древната пагода
да бъдем в допир с непознати светове. Прочетете още Мони Папо – СТИХОВЕ
Архив на категория: Литература
Румен Леонидов – из „ПОКАЯНИЕ ГОСПОДНЕ“
СЕНКИ
Всички очакват да дойде делегация,
тичат, оправят завесите на прозорците
в дългите и пусти коридори,
на малка масичка са изложени детски
шоколадчета, продавачката я няма,
официалните посрещачи са в паника,
спират ме и ме питат,
кой открадна шоколадите, не знам,
отвръщам, уволнен сте, веднага
изчезвайте, напуснете веднага, вън…
Николай Нанков – САМОТНИКЪТ
В памет на Красимир Пашов
С тази екипировка нямаше много голям избор на мястото, където можеше да си опита късмета – мостът на Бургас и по точно на кея, където разстоянието до водата беше по-малко. Просто нямаше достатъчно дълга корда, но какво да се прави…
Астрид Садовски – ОТНОСНО КОРЕНИТЕ
Къде са корените на човека и не са ли закърнели у съвременните хора или пък изгнили?
Може би човеците са вече изчезнал вид, а са останали само хора, в изобилие – еднакви и безбройни, като лабораторни мишки. Някога се е смятало, че кръвта вода не става.
Астрид Садовски ДЕТСТВОТО
Детството, ах детството! То е като слънчев лъч, прорязващ горския гъсталак – така остава да блещука то, през целия наш живот – макар понякога и да е трънливо.
Когато бяхме деца, виждахме неща, които после безвъзвратно се изгубиха в мъглата на времето. За нас светът бе още съвсем пресен и пълен с чудеса.
Възрастните събират сега разделно боклука, а тогава изстрелвахме с шише-совалка първата муха в космоса, от покрива на блока.
Лидия Гълъбова – ПОЕЗИЯ
П О Д Л Е З А ПЛИСКА I
в двата края на подлеза плиска се плиска подлеза Плиска разплискана
мътилка с маркуч мият понякога сутринта е кална покрай акордеона
танго се учи да свири малкото момиче в мръсната си инвалидна
количка благославя просяк безспирно го заобикалят до него блести
лъскавия бутик с лъскавия собственик с лъскавите плочки излъсканата
си територия бащински обхожда гърмят децибелите на музикалния бутик
после пак витрини бутафорен блясък до другия бутик за напитки и цигари
„ДА СЪНУВАШ ПОРТОКАЛИЯ“
Съвместна публикация с в. „24 часа“
Португалският игрален филм „Да сънуваш Портокалия“ (Sonhar Portukalia) – за приключенията на група българи, емигранти в Португалия, ще има премиера на 4 май в кино Cinema City Alvalade – Лисабон. Това съобщи в интервю за БТА Любомир Чолаков, автор на романа, по който е продукцията.
Румен Стоянов БОРХЕС ЧЕТЕ БОГОМИЛИТЕ
Есе
Българо-латиноамериканските литературни връзки се развиват относително бързо (ако вземем пред вид откога и при какви условия се осъществяват), макар неравностойно в двете посоки. Обаче това не пречи книжовните ни присъствия из ония страни да стоят в почти девствена непроученост. Ни един от над хилядата дипломирани в Софийския и в чужди университети испанисти не изследва поне що-годе системно литературната наша наличност в Латинска Америка. В тази оживена плоскост на отношенията ни с една просторна част от земното кълбо трупат се факти, чакащи осмисляне. За любителите на статистически предвиждания да припомня, че според демографи по средата на ХХI век, която не е никак далеч, испанският благодарение размножителната способност на латиноамериканците ще бъде най-говореният западен език. Впрочем в САЩ броят на владеещите го по рождение бързо расте и това обстоятелство, с математически изчислените му последици, навява мрачни мисли на англосаксонците досежно там настъпващото испаноезичие.
Наталия Андреева РАДОСТ ДАСКАЛОВА –
БЛИЗКИ СРЕЩИ ОТ ТРЕТИ ВИД
Има такъв вид срещи, интернет ги направи възможни, а социалните мрежи ги превърнаха дори донякъде в задължителни. Това не са онези традиционни ритуали от близкото и вече много далечно /навярно поради все по-ускоряващия се технически прогрес/ минало: читателите, наредени в чинна редичка, чакат от мастития поет автограф с надеждата един ден той да стане нобелист, а те – горди притежатели на рядък книжен екземпляр.
Д-р Добрина Топалова КРАЯТ НА ЕДНА ПОЕТИЧНА ТРИЛОГИЯ:
ПО-БЛИЗО ДО РАЯ
Трилогия „Сълзи на огъня”, автор Ирина Войнова
„Сълзи на огъня“ е поетична антология от три части, всяка от които включва стихове от вече издадените книги на авторката („Оголен камък“, „Глинена птица“, „Степени на свобода“, „Крило и корен“, „Градината на Фохат“), както и цикли с непубликувани нови стихотворения, написани след 2010 година.
Прочетете още Д-р Добрина Топалова КРАЯТ НА ЕДНА ПОЕТИЧНА ТРИЛОГИЯ: