Траките, лелегите и другите – щрихи за портрета на една изгубена памет

„Тя (Атина – бел.моя,) пред Ахила Вървеше, победа му
даваше леко и го подбуждаше с мед да
избива лелеги, троянци.“

Илиада (XX, 76-115)

Славният воин Ахелеос изтребвал според Омир покрай троянците и лелеги. Напълно възможно, ако се върнем по-назад в настоящата книга, където се вижда, че лелегите са част от племенната общност на пелазгите, наричани от нас най-често трако/пелазги, да кажем – траки. А нали според тълкувателите на аеда Троянската война била едва ли не битка между траки и гърци. Ето ни обаче две пояснения от различни автори на етнонима на лелегите:

Прочетете още Детелин Вълков ПЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ – ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ГЛАВА →

За нас, жителите на Балканския полуостров, е от изключително значение, че времето и превратностите на историята са запазили от унищожение „Илиада“ и „Одисея„. Благодарение на тях ехото от битката пред стените на Илион достига до нас, макар и приглушено, с поизкривено от вековете послание. Ако не бяха двата епоса, Хайнрих Шлиман нямаше да тръгне да търси Троя, а Микене щеше да остане един зарит под тонове пръст древен град.

Прочетете още Детелин Вълков ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЧАСТ: ТРОЯ – ПОСЛЕДНАТА ГРИЖА НА XIII в. пр.н.е. →

ИЗПИТ, НА КОЙТО ПОСЕЙДОН РЕДОВНО КЪСАЛ НЕПОДГОТВЕНИТЕ

Голяма мъка трябва да са виждали древните балкански жители, стъпвайки от твърдината на майката-земя върху несигурните черупки на мореходните си возила. През втората половина на второто хилядолетие пр. н. е. що-годе „на ти“ с владенията на Посейдон са били единствено жителите на западното крайбрежие на Анатола. Не, разбира се, и финикийците, които се появяват на сцената доста по-късно от времената, за които говорим. И обират лаврите, заслужени от много по-стари и по-достойни мореплаватели.

Прочетете още Детелин Вълков ТРИНАДЕСЕТА ЧАСТ: МОРЕПЛАВАНЕТО – →

или ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА

Дали тук е мястото на тази глава и дали няма да изглежда като кръпка? Но когато някой рови из книгите, посветени на Балканите от времето преди Христа, не може да не се натъкне многократно на тезата, че полисът на атиняните например е по-висока степен на социално-обществено развитие, отколкото държавните обединения на признатите тракийски владетели.

Прочетете още Детелин Вълков ДВАНАДЕСЕТА ЧАСТ: ТРАКИЯ НА ЕЛИНИТЕ И ТРАКИЯ НА ТРАКИТЕ →

Анат е девица-воин, жестока и непреклонна. В доюдаистичния период на древните евреи е съпруга на Яхве (Йехова), а в египетската митология се явява като съпруга на бога, когото древните обитатели на нилската долина свързвали с източните либийци – семитите, и който бил почитан в Делтата още от времето на Старото царство. Анат имала като девствена богиня-воин поклоници и на остров Кипър. Образът на богинята-воин поставя по този начин пряка връзка между западносемитската Анат и саиската Нейт. Този образ обаче е от един много стар митогенен слой. Ето само няколко примера:

Прочетете още Детелин Вълков ЕДИНАДЕСЕТА ЧАСТ: „БОГОВЕТЕ СИ ВРЪЩАТ ПОТЕКЛОТО – 3“ →

КРАТКИ ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ /1/

1. Присъствие на катарското богомилство в Европа

Богомилският прелом – обрат в историята

Тогава, през Х век (към 935 година), в България се появява сред духовенството в български манастири, в самата обикновена църква, движението на Богомилите, етимологично „обичаните от Бога“ (Богу мили), наричани също добрите човеци от народите, християни или тъкачи…

Прочетете още Мишел Муние КАТАРСКОТО БОГОМИЛСКО ХРИСТИЯНСТВО – СЕДМА ЧАСТ →

ПРЕКОСЯВАНЕТО НА УТРОБАТА

Парашутистът свива инстинктивно крака преди момента на докосване на земята и това се нарича „отказ от приземяване„. Но той рискува да счупи краката си, защото е необходимо да ги свие при приземяването, за да омекоти удара. В стремежа си да се предпазим ние се излагаме на допълнителна опасност.

Прочетете още Бернар Ракен ПРОМЯНА НА КАРМАТА – втора част →

РИСКОВЕТЕ ИЛИ ЦЕНАТА НА ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНЕТО

Постигайки целта си – да стане институция, – свещеническото направление в християнската църква поема двоен риск:

Прочетете още Мишел Муние КАТАРСКОТО БОГОМИЛСКО ХРИСТИЯНСТВО – ШЕСТА ЧАСТ →

СЛУЧАЯТ „ОРЕЛИЯ“

Тридесет и две годишната Орелия е от щастливките, на които животът се усмихва. Въпреки успешния брак и трите си деца тя страда от липсата на самоувереност. Не смее да потърси работа, гледа с недоверие на новите запознанства.

Прочетете още Бернар Ракен ПРОМЯНА НА КАРМАТА – първа част →

Защо смъртта трябва да бъде тежка? Защото духовните и физическите мъки пречистват подсъзнанието.

Прочетете още Сергей Н. Лазарев – СИСТЕМА ЗА ПОЛЕВА САМОРЕГУЛАЦИЯ – 2 →