Наталия Андреева СДОБРЯВАНЕ С ЛИЛИТ

lilith

Швейцарската авторка от еврейски произход Мариане Валах-Фалер има кратък жизнен път на земята. Тя пребивава в нашия свят само 55 години (1942-1997), но оставя в него трайна следа. Нейните текстове са приемани от немската критика като успешен опит да се осъществи връзка между ортодоксалната юдаистка традиция и съвременния еврейски феминизъм.

Един от специфичните белези на този феминизъм е използването на древни литературни форми, очертаващи следване на най-добрите литературни образци на миналото дори при изразяването на нетрадиционни идеи. Избраната от Мариане Валах-Фалер форма е мидрáш, което може да се възприеме не само като развитие, а в голяма степен и като опит за неговото възкресяване под знака на една нова феминистична теология.

Мидрáш (предание, тълкуване, изучаване) е обособен в дълбоката древност литературен жанр, представен в Талмуда още в най-старата му част, Мишнá, както и в нейното аналитично продължение, известно като Гемарá. Често това може да е и коментар на текстове от библейски книги, с цел те да бъдат изтълкувани според съответната авторова съвременност.

Силно привързаните към своята традиция евреи са го развили и довели до наши дни под формата на къс разказ, хвърлящ мост между миналото и настоящето. Един от най-интересните съвременни мидрашим (мн. ч. от мидрáш) е текстът на Мариане Валах-Фалер “За сдобряване с Лилит” (Für eine Versöhnung mit Lilith), издаден след смъртта й в сборника “Жената в талита – феминистки прочит на юдаизма” (Die Frau im Tallit – Judentum feministisch gelesen, 2000 г.) заедно с още 33 други нейни текстове.

Талитът е онова молитвено наметало, което момчетата, а напоследък и някои момичета от по-либералните синагоги (предимно в САЩ), намятат на раменете или главите си при празника на съзряването си (съответно на 13 и 12 години), превръщайки се чрез ритуала в синове и дъщери на Закона. Предписанията за изработването и ползването му са почти толкова сложни, като тези за строежа на скинията в “Изход”, втората от петте Мойсееви книги. Това е и наметалото, което кабалистите и равините носят в часовете за изучаване на Тората.

Класическият талит се състои от голямо парче плат с ресни, като неговият дълбок кабалистичен смисъл е непознаваемостта на Бога, изразена чрез непроницаемостта на плата, и малката му, познаваема за човека част, изразена чрез ресните.

Намятането на талит на раменете на една жена има дълбок символичен подтекст, който нашепва за нейното равенство с мъжа пред Бога и Закона. Въпреки силния матриархатен елемент в себе си, юдаизмът също с голяма неохота признава правото на жените да бъдат равностоен духовен партньор на мъжката половина от човечеството. Разделението на половете и узаконеното от религията тяхно неравенство е довело до почти пълното обсебване на жреческата власт от силния пол, обявил се за единствен упълномощен посредник между човека и неговия създател.

В Тората и Талмуда жената присъства единствено като бледа сянка, подобно на някаква Евридика, извадена за миг от подземното царство. Не по-различно е нейното положение и в Новия завет, където й е отредена предимно ролята на майка и спътница. Създадени по време на патриархата, почти всички древни религиозни книги узаконяват властта на мъжа и изразяват неговия страх пред една независима жена.

Лилит и Ева са символ на раздвоената женственост, съставена от две невъзможни да се слеят нейни части: несломената от мъжкото властолюбие жена, и другата, която се е примирила с него в името на семейството и продължението на живота.

Онова, което все още е невъзможно в исляма, яростно отричащ и до днес правото на жената да бъде човешко същество и да притежава душа, в юдаизма е приело формата на диалог. Тонът е все по-често уговарящ, с една дума, там има основа, върху която може да протече едно сдобряване с Лилит. Същото се отнася с не по-малка сила и до християнския свят, може би защото наследяването на партиархални отношения между половете днес вече е спирачка не само по пътя на жената, но и на цялото общество.

Талитът символично връща онова отнето й още в древността право да бъде равнопоставена – такава, каквато тя вече е била в началото на времената, при първоначалното Сътворение на човека.

Внимателното изучаване на Тората в първата й книга “Битие” ще ни отведе до една отдавна известна на света загадка:

«Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде.» (Битие 1:27)

И по-нататък:

«И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.» (Битие 2:7)

От тези цитати става ясно, че човекът е създаден от две равностойни половини: мъж и жена; от пръст, на която е вдъхнат живот. После следва заселването му в Едем и забраната да яде от Дървото на познаване на доброто и злото. И именно тук се появява загадката: Адам изведнъж се оказва сам в райската градина:

«И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.» (Битие 2:18)
«И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.» (Битие 2:22)
«А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена (Иша), защото от Мъжа (Иш) бе взета.» (Битие 2:23)

Четейки тези пасажи от Тората, човек остава в недоумение. Защо, след като жената вече е създадена, Адам се оказва сам в Едем и се налага да му се направи нова спътница в живота? Какво е станало с първата жена?

Петокнижието упорито мълчи по този въпрос. Нещо повече, християнските преводачи на Стария завет всячески се опитват да изличат едно име от текстовете му.

Това опасно и плашещо ги име е «Лилит».

В канонизираните от Светата християнска църква книги паметта за нея е завинаги изтрита. В книгата на пророк Исая например то е заменено с «бухал»:

«Дивите котки ще се срещат там с хиените, и пръчът ще провиква към другаря си; също и бухалът [Лилит] ще се настани там, като си намира място за почивка.» (Исая, 34:14)

Но коя е Лилит и защо е трябвало да изчезне от преводите на свещените еврейски книги? Прочитът на «Битие» оставя усещането за липсващ текст и изгубена поради това логика на разказа. Според древните текстове на Талмуд, Зохар и коментарите на известни равини от миналото, тя е първата жена на Адам и сама е «адам», човек. Създадена е заедно с мъжа и е равна на него по сила, интелект и произход. Безсмъртна като него. И е първата божия творба, опълчила се срещу неравенството, наложено от човека.

Тя отказва да се подчини на Адам, напускайки в знак на протест райската градина и отнасяйки със себе си знанието, което Яхве й е дал – формулата, съдържаща тайното свещено име на Бога.

Оттогава датира и нейното демонизиране – израз на мъжкия страх пред изплъзналата се от контрола му жена. Светът на патриархата я описва като съблазнителка на мъжете, убийца на децата, демонка, заповедница на нощния свят и сама част от тъмнината на нощта, богоборка като по-късния Евин потомък Яков, заради което му е дадено името Израил. Оттам Лилин (мн.ч. от Лилит) са демонични същества, на които първата жена на Адам заповяда, или в друг вариант е тяхна майка.

Във Вавилонския Талмуд, чиито текстове са доста по-късно записани от тези на Тората, Лилит е описана като демонично същество с дълга коса и криле (трактатите Ерубин, 18б и 100б, и Нидда, 24б). Трактатът Шаббат, 151б пък предупреждава самотно спящия у дома си мъж, че може да бъде обхванат от демоните на Лилит против неговата воля. Християнските коментатори от своя страна понякога й отреждат мястото на Сатаната, съблазняващ Ева да откъсне забранения плод.

В древната месопотамска култура праобразът на Лилит, изобразена като царица на нощта, е хубава жена с криле, държаща в ръцете си жезъл и пръстен, съответно знаци на мъжкото и женското начало, и с крака, завършващи с птичи пръсти – още един намек за небесния й произход. Тя е стъпила на два лъва и има изобразени бухали от двете си страни. Смятала се е за причинителка на температура и болести по децата.

С нейното демонизиране обаче не се съгласяват много поети и художници, описвайки я като изключително привлекателна млада жена със змия в ръце – символ на вечната съблазън и връзката й с творящото природно начало.

В текстовете на автори като Гумильов, Набоков и Цветаева нейният образ е противопоставен на заетата единствено с кухнята и домакинството Ева. В картината “Лилит” на английския писател и художник Джон Колиер е изобразена прекрасна гола жена с дълги руси коси и съвършено, сякаш порцеланово тяло, която е обгърната от огромна змия и нежно е опряла на нея лицето си.

Тезата за чудовището Лилит не се приема и от еврейските феминистки, една от които е Мариане Валах-Фалер. Тъкмо обратното, те я описват като неподвластно на съблазните същество, неучаствало в грехопадението, и останало безсмъртно поради това. Нейната съпротива е срещу жаждата на Адам да властва над света, не срещу Бог. И тъй като не е престъпила заповедите на Яхве да не яде от Дървото на познанието, тя е свободна и от отговорността за човешкия грях.

По-късно създадената Ева в замяна на това е олицетворение на подчинеността и неравностойното положение на жената, обусловено от партиархата. Неслучайно Мариане Валах-Фалер я нарича “смалена”, като влага в това не само чисто физически, а много повече духовен смисъл. Тя е родствена на Адам, но не в онзи първоначален смисъл на прах, комуто е вдъхнат Дух божи, а само като част от неговата плът. Именно плът, защото единствено първата жена на Адам е била надарена с равностоен на неговия дух.

Колкото Лилит е жив и пълнокръвен образ в мидрáша на Мариане Валах-Фалер, толкова Ева е неразвита и зависима физически и духовно от своя господар и повелител. Но тъй като също е Божие създание, в което е заложена мярката за първоначалното съвършенство на човека, втората жена на Адам усеща своята непълноценност и се стреми да я преодолее.

Това поставя мъжа в много раздвоено положение. От една страна, неговото огромно его и жаждата му да властва в света на Формата, подобно на Бог в нематериалния свят, още са много силни. От друга, той помни, че е имало една красива, независима и горда жена, равна на него и родствена му като сиамски близнак, с която нещата са можели да изглеждат съвсем другояче, ако не е била онази пагубна жажда да владееш и употребяваш другия не според божественото му предназначение.

Ева е скучна, Лилит – вече недостижима. Тя отдавна е надраснала миналото, запазвайки своята независимост от Адам. Времето, през което мъжът и неговата втора жена е трябвало да се борят за своето физическо оцеляване, за нея са спечелени за развитието на духа години.

Тя държи в ръка небесната Тора. Не, не онази, записаната с мастило върху пергамент, а другата, истинската, написана с черен върху бял огън, която лежи на коленете на Бог. Първият мъж също е вещ в тази божествена Пра-Тора, но той не търси Лилит, за да се усъвършенстват нататък в изучаването на текста, а за да я постави в още по-неравноправно положение от предишното, опитвайки се да я превърне в своя втора жена.

Недоумението на Адам от съпротивата й срещу домогванията му е комично по своя характер и буди чувство на състрадание и насмешка. Онова, което веднъж е отказало да бъде употребено не по предназначение, няма да позволи същото и втори път. Лишеният от безсмъртието и смален от грехопадението човек греши в надеждите си, че Лилит страда от липсата на мъж и лесно ще склони да заеме мястото на втора съпруга в живота му.

Лилит също греши обаче, като се надява Адам да се е отказал от първоначалните си намерения спрямо нея и да се е развил дотолкова, че да предпочете знанието пред властта.

След отказа на Лилит, Адам се връща при Ева и очерня пред нея първата си жена като демонка. Истината всъщност е, че именно те с Ева са подвластни на отровата, която Сатаната е впръскал в тях, и която непрекъснато взима надмощие в постъпките им.

Нощем обаче мъжът продължава да сънува красотата на Лилит и да копнее по нея.

Един ден Ева също среща Лилит, бродеща зад стените на Едем, и вижда, че тя не е никакъв демон, а подобна на нея жена, само че много по-умна, красива, образована, целеустремена и свободна от затвора на райската стена. Отровена от грехопадението, Ева отговаря на приятелското и изпълнно с радост втурване на Лилит към нея с неприязън и жажда да й прехвърли тъмните си страсти.
Ева обвинява Лилит, че е егоистка, която не е готова да се подчини на Адам и да се жертва за него. И съвършената жена огорчено й обръща гръб, продължавайки по своя път, посветен на знанието и изучаването на огнената Пра-Тора.

Но всеки път при настъпването на Рош-Хашана – рожденият ден на Творението, и на Йом Кипур – денят на опрощаване на греховете, тя отново се завръща при стената на Едем и очаква Адам и Ева да отидат при нея, за да се сдобри с тях и заедно да работят за израстването на човека – за да може чрез тях да се изпълни първоначалният божествен план.

Но и този път чакането й ще е напразно, защото гордостта и глупостта държат здраво в прегръдките си прогонените от Рая Адам и Ева.

Оттогава продължава да расте и онази пропаст между дъщерите на Ева и тези на Лилит, първите незаслужено толерирани, вторите – незаслужено отхвърляни в човешкия свят. Невъзможността на дъщерите на Лилит да имат едновременно и знанието, и мъжа, им причинява същото голямо страдание, както евините дъщери страдат от липсата на свобода и мъжко уважение.

Решението на конфликта е в Адам, в неговата готовност да се откаже от своята себичност и да се завърне при първоначалния замисъл на Бога. Пътят към духовно андрогинния човек, съставен от две различни тела, но обединен от равенството по интелект, душа и права, явно ще е труден и много дълъг.

Това ни нашепва съвременният мит, създаден от една еврейска феминистка, която навремето така заплени със своя мидрáш авторката на тази статия, че я тласна в дългогодишно пътуване из Тората, Талмуда и древните еврейски саги.

Нека този текст бъде малък жест на благодарност към рано напусналата ни Мариане Валах-Фалер за това несвършващо и до днес любовно приключение.

2 thoughts on “Наталия Андреева СДОБРЯВАНЕ С ЛИЛИТ

  1. Благодаря, Елена. Аз имах само една мечта, светът да престане да убива. Да се научи да лекува раните и повече да не ги причинява.

    Днес знам, че съм попаднала на неправилната планета.

  2. Прекрасно есе. Някога, като младо момиче се питах защо хората не се опитат да бъдат добри, искрени и трудолюбиви, за постигането на един по-хармоничен свят. Един мъдър човек ми отговори, че никой не желае това. Раждаме се различни, отгледани на различни места, в различни семейства и с различни дадени ни от Бога характер, физическо и психическо състояние. Та моята наивна мечта остава непостижима и времето го доказва. Живеем във време на небивали за човека улеснения, но сме все така нещастни и неудовлетворени. Аз се опитвам да живея в мир със себе си и света, който ме заобикаля и единствено това, че се опитвам да простя на себе си и останалите ми дава сили да не потъвам.
    Вчера бях на откриването на изложбата на Пенка Гайдарова и съм щастлива, че чрез нейните картини се докоснах и до вашите думички.
    Желая ви вичко най-добро, здраве и светлина по пътя.

Вашият отговор на Елена Иванова Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro