Марин Бояджиев
ЧУВАМ НЕБЕСНИТЕ КАМБАНИ
ПЪРВА ЧАСТ

vanga

Откъс от книгата „ДЕВЕТИЯТ ВАЛ НА ОТВЪДНОТО

1. Началото на феномена

Тя се ражда в Струмица на 31 януари 1911 г.

На този ден църквата отбелязва Свети Безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Кир е египтянин от Канопе, прочува се през ІІІ век след р. Хр. като знаменит лекар в славния град Александрия. Като дълбоко вярващ християнин лекувал без да търси награда за труда си . Не използвал рецептите на Хипократ и Гален. За него основна причина за всички болести били греховете, предизвикващи тежки страдания на тялото и душата. Имал и дарбата на чудотворец. С лечителския си талант той привлякъл към християнската религия много жители на античните елинистични центрове. Ванга като че ли притежава точно това умение – да привлича хората не само с това, че им помага в трудни моменти, но и с добрата приказка, със съвета, който им дава. Като него и тя има дарба за чудотворство – няма болест, която да не може да излекува и то по много странен за лекарите начин.

По една или друга причина биографите на Ванга в книгите със спомени за нея сочат, че тя приема за рождена дата и 3 октомври 1911 г. – тя е записана и на надгробния ѝ паметник, може би под влияние на някои от нейните близки, макар че действителната е 31 януари.
Трети октомври е денят на Свети свещеномъченик Дионисий Ареопагит . Той е атинянин, член на ареопага, приел християнството и станал пръв сподвижник на апостол Павел . Написва съчинението „За небесната йерархия”, което е едно от първите произведения, посветени на християнската вяра, а също и книга за Божиите имена и тайнственото благословие . Дава ценни сведения за чудната смърт на Божията майка.
Изреждам всичко това, защото дори и съвпаденията, асоциациите и отпратките да са случайни, на много размисли навежда животът на Ванга, ако го съпоставим с живота и дейността на Дионисий Ареопагит.

Според древното учение за числата – нумерологията, 31 .1 .1911 г . отговаря на числото 8 . То е едно от труднообяснимите. Даже формата на осмицата говори за нейната двойственост. В това число са събрани в едно два свята – материалният и духовният. Това е съвършенството на всички страни на Битието. Според Питагор съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото, като ги умножаваме или събираме, получаваме всички други числа. А четворката има вълшебна сила, защото в нея се съдържат не само принципите на науките, законите на съществата и начинът на еволюцията им, но и причината за разликата между религиите и висшето им единство . Тетраграмата е истинският всеобщ ключ . Питагорейците се кълнат в този велик символ:
„Кълна се в Онзи, който е начертал в сърцата ни Свещената Четворка, неизмерим и чист символ, Източник на Природата и образец на Боговете.”

А числото осем събира в себе си две четворки. И защото се дели на две равни части и не дава предимство на нито една от страните, то е и числото на правосъдието. Символизира провидението и непредопределеността на съдбата както в живота на отделния човек, така и на цели народи. Такава, каквато е тя в живота на българската пророчица. А двете четворки, които се съдържат в осмицата ни подсказват, че това е формата на друга форма, авторитетът на друг авторитет. Не оставаме ли винаги след всеки разговор с Ванга със съзнанието, че тя е само изразител на мислите, на волята на някой друг, който строго ни наблюдава и съди? Осмицата е общата формула на Кармата, на човешкото правосъдие. Осем е и числото на египетския бог Тот, то е магическото число на Хермес Трисмегист, който дава на човечеството науката за числата и геометрията. Пътят на Буда е осмостъпен, числото е символ на Вселената.

Според съвременната биоенергетика в човешкото тяло наистина съществуват енергетични центрове, наричани в древността чакри . Те са седем, но осмата е над главата на човека, тя е нимбата, свързваща онова особено място – фонтанелата, с космическите енергии . Това е чакрата на бодхисатвите, на светците, пророците, месиите . Подсказва за високо ниво на духовно развитие на своя притежател, нейните носители са въплъщение на космическата реалност – Универсума, на Земята, каквато е и Ванга. Те вече са завършили своята Божествена еволюция и са преминали в друг клас същества, населяващи Вселената. Върнали са се доброволно на земята, за да ни помогнат да ускорим нашата еволюция, да ни предпазят от грешки, да задълбочат духовните ни знания – това, на което е подчинен целият живот на българската пророчица.

В астрологията осмицата символизира Сатурн – планетата на съдбата. Това число оказва влияние на всички хора, родени между 19 януари и 19 февруари, периода, който се нарича „дом на Сатурн”, а точно тогава е родена и Ванга – 31 януари .
От всичко казано дотук можем да стигнем до извода, че хора, чиято рождена дата е свързана с числото осем, усещат, че не са като останалите. В душата си те са самотници, неразбрани… Остава да добавим, че под знака на числото осем са родени Микеланджело, Бах, Рембранд, Пикасо, Александър Блок…

Разсъждавайки над рождената дата на Ванга, оставаме изненадани от точността на едно предсказание на Едгар Кейси:
„Много индивиди с необикновени способности – за добро или за лошо – са родени на Земята по това време (1911-1912 г).”

Буквата, с която започва името на Ванга, е трета по ред от азбуката, на която пишат част от славянските народи и ние включително  Числото три властва навсякъде във Вселената. Ако приемем единицата като същността на Бога, двойката за неговата съзидателна способност, то тройката символизира реалния свят. Както човек се състои от тяло, душа и дух, така и Вселената е разделена на три концентрични сфери: природен свят, човешки свят и божествен свят. Троичността е закона за устройството на нещата и истинският ключ към живота. Тя е във всичките му стъпала – от строежа на клетката, физиологическото устройство на животинското тяло, функционирането на кръвоносната система до метафизичното устройство на човека, на Вселената и на Бога. Тя показва безкрайните съотношения между микрокосмоса и макрокосмоса . Така този закон за троичността, формулиран още от Питагор, е крайъгълен камък на езотеричната наука . Той се осъзнава от всички велики посветени.
„В синтеза на трите свята се крие тайната на Космоса” – учи Питагор.

Изричайки тази мисъл, той има предвид тайнствената природа на универсума – Небе, Земя и Човек.
А един оракул на Заратустра добавя:
„Навсякъде във Вселената властва числото ТРИ, а единицата е неговото начало.”

Да не забравяме, че сме християни. Защото за Божията църква троичното число е свято – Бог –Отец, Бог-Син, Бог Дух свети! Три са и основните стъпала на нашето религиозно и нравствено съвършенство – Вяра, Надежда и Любов.
Още дълго можем да разсъждаваме на тази тема. Колкото и човек да е груб материалист и да отрича древните знания като нещо несъвършено, да ги обявява за измислици на умствено изостанали хора, не могат да се отрекат много съвпадения, които откриваме в казаното дотук и в живота на Ванга . Оставяме читателите сами да съдят за тях. Числата имат свое измерение във времето и пространството, в което съществуваме. Те са свързани с отделни точки, които, ако се съединят, се образуват геометрични фигури, бихме ги нарекли геометрични решетки, с които е опасан светът на квантите, от наймалките до най-големите, и светът на космическите тела, пред които нашата Земя изглежда като прашинка, но затова ще стане дума и по-нататък в тази книга.
Ванга се родила седмаче – ушите ѝ са залепнали, пръстите на ръцете и краката – с ципа, фонтанелата ѝ – онова място, с което човек осъществява контакт с духовния свят – незатворена. Всъщност тя си остава такава до края на земния ѝ път.

Подобен случай не е нито първи, нито последен в практиката на самоуките селски акушерки, които „бабуват”. До средата на ХХ век малките населени места на Балканския полуостров, където няма постоянна медицинска помощ, задължително са имали „баба”, която не само се грижи раждането на жените да мине безпроблемно, но и лекува, бае, а някои от тях и предричали, пророкували, разваляли магии, леели куршум, давали билки за различни болести; като били водени от максимата, че за всички болести причините са не в човешкото тяло, а в неговия дух, че заедно с тялото трябва да се лекува и духът.

В ежедневието им такива случаи, като този на Ванга не представлявали проблем. Седмачето се завивало в непрана /серлява/ вълна или във волско шкембе. По този начин отрасна и мой първи братовчед в средата на петдесетте години, който също се роди седмаче и беше гледан само от баба ми, която не допускаше при него никого, докато не навърши девет месеца. Изглежда, тази практика е била позната на Балканите още от древността, след като в гръцката митология се споменава, че Зевс доотглежда не кой да е, а Дионис, който бил седмаче, като го зашил в бедрото си, тъй като Семела, майката на Дионис, била поразена от Зевсовата мълния. Друг е въпросът, че в това „отглеждане” прозира още по-стар тракийски мит. Защото, както отбелязва Мирча Елиаде, атонският Зевс, гетският Гибелезис и Зевс Сбелсурд представляват едно и също божество на урагана и природните сили. Те са обитатели и пазители на високите планини в Тракия.

Приема се, че детето идва на белия свят едва когато изплаче силно. Така е станало и с Ванга. Тя дочаква своя законен срок за раждането, увита в непрана вълна и волско шкембе. След два месеца, към края на март, бебето изплакало силно и тръгнали да му търсят име.
Тук трябва да припомня факта, че според авторите от Теософското общество човекът е същество, при което, независимо коя част от Вселената обитава, най-висшето – Духът, и най-низшето – Материята, са съединени чрез ума.
„Образът идва, за да завладее този свят – пише Ани Безант в „Родословието на човека”, – но преди това трябва да се научи да се покорява.” „Макар да беше Син, чрез страданията той се научи да се покорява и стана съвършен!” (Библия, Послание към евреите, V, 8:9). И така той става господар на живота и смъртта. Но той, образът, забравя своя произход, защото заспива в материята и само постепенно, посредством удари отвън, неговото естество се събужда за проява.”
Ако под това „удари отвън” приемем, че става дума за ударите на съдбата, разбираме колко е права Ани Безант, особено когато става дума за феномена Ванга, при който тези удари започват още от самото ѝ раждане.

Балканският полуостров в началото на ХХ век е място, където все още се преплитат културите на няколко етноса и този факт, и до ден днешен, оказва силно влияние на техните културни и политически връзки. Всъщност това взаимно проникване не е спирало от древността до наши дни. Въпреки че националното съзнание е много силно, приемало се като признак на висока култура да се знаят няколко балкански езика. (Последните „полиглоти” от това време бяха възрастните хора, родени в края на ХІХ век и доживели до осемдесетте години на ХХ век…) И в днешно време продължават да се преплитат и преливат една в друга културите на различните народи.

И така, когато на другия ден (било около Благовещение), според обичая бабата на детето излязла на улицата и помолила първата срещната жена да назове едно име, което да дадат на момиченцето, непознатата минувачка казала „Андромаха”. Естествено че очаквали името да е типично за този край и предложението не се харесало на бабата, може би защото било свързано с елинската култура или защото ѝ е прозвучало непознато и странно. Тя навярно е търсила типично християнско име и отново попитала следващата срещната жена. Тя пък й предложила името Вангелия, което може би е свързала с празника Благовещение.

И двете имена звучат странно за съвременните хора, населяващи Македония, Сърбия и България. Те не са популярни в тяхната езикова практика, макар че мъжката форма на Вангелия – Вангел, често се среща по Черноморието и то предимно в градовете, където все още има следи от гръцката колонизация преди много векове.
Името Андромаха се среща за първи път в гръцкия епос, в „Илиада”. Тя е съпруга на Хектор, с когото Ахил влиза в бой и го побеждава . Дъщеря на Еетион, цар на Тива, тя винаги е била олицетворение на жената, която умее да се грижи за семейното огнище. Покъртителната сцена от „Илиада” – прощаването на Хектор с Андромаха, е станала пример за умението на жената да съчетава любовта към съпруга и към детето си с любовта към родината. От друга страна племената, които населяват Троя и Тива, се родеят с траките, не случайно те им помагат по време на Троянската война, идват точно от тези области и се бият на тяхна страна. Те са завещали на своите генетически наследници друг епос, който е равностоен по достойнство на древногръцкия и вероятно е по-стар от него. Но поради ред стечения на обстоятелствата явно и той е последвал примера на епоса на народите без писменост – остава неизвестен за съвременния свят.

Още през ХV век Константин Костенечки споменава за наличието на Орфееви песни. През ХVІІ век дубровнишкият поет Иван Гундулич нарича в едно свое стихотворение Орфей – българин и споменава, че според легендата седемте извора на река Марица бликнали по желание на същия този Орфей . Вероятно това е отзвук от някоя стара тракийска легенда.
Близо до Струмица – в централната и западната част на Родопите, в края на ХІХ век Иван Гологанов записва много песни, които нарича „Веда словена”, а към тях неслучайно проявява интерес Стефан Веркович. На света става известно, че в народните песни и в преданията на родопските българомохамедани са запазени много мотиви, свързани с митовете за Орфей и с гръцката митология, включително и с Троянската война и Андромаха. Не може дори и да се предполага, че отделни единици от това население, което пази песните от „Веда словена”, са имали възможност да се запознаят с омировата „Илиада”, която е станала литературно произведение и отдавна е излязла от сферата на митовете, преданията и героичните песни. Такова твърдение е повече от абсурдно. Вероятно става дума за песни и митове, запазили се от хората, населяващи тези земи още преди славяните и прабългарите – траките. Преди десетина години до същите констатации стигна и писателят Тодор Ризников и също като Иван Гологанов остана неразбран от съвременните учени. Той предупреждаваше, че тази информация, тези песни се пазят като табу от местните жители на централните и западните Родопи и ги знаят предимно най-възрастните жители на селищата, които той е посетил и които вече един по един си отиват.

Всичко това Ванга е получила като генетично наследство. Нейните предци вероятно са от местното население на Балканския полуостров, живяло тук от незапомнени времена. Те активно са контактували с древните гърци и са запазили спомен от тези времена в митовете, легендите и песните си. Така че името Андромаха не е случайно и е чудесно попадение като пожелание за съдбата на едно току-що родено момиче.

Както и името Вангелия, което е повече от ясно. И досега то означава „блага вест” или човек, който идва на белия свят, за да благовести и се дава наравно с името Благовеста, на деца, родени по Благовещение. Думата отново е от гръцки произход, но тя не е свързана само с християнската традиция. Сред жителите на Балканския полуостров от древни времена битува обичаят в определен ден от годината да се гледа кой първи ще влезе в дома на стопанина и според това, какъв е той, се съди каква ще е бъдещата година. Обикновено, когато е добър човек се казва, че той идва с „блага вест” и се почита като най-близък на дома, дават му се подаръци, изказва му се пожелание другата година на този ден пак да дойде първи на гости. Вероятно тази традиция битува от по-стари времена, от вековете, когато местното население приема християнството. Защото общият субстрат, общият етнос във вековете до р. Хр. са траките и техните родствени племена. И на този кръстопът на Балканите за тях е било много важно кой ще дойде на гости, от кое племе е, враждебно или приятелски ще бъде настроен към домакина. Затова и името Вангелия и досега се възприема като нарицателно за човек, дошъл с добротата си и умението да носи блага вест, както на семейството и на рода си, така и на народа си. Тази задача Вангелия изпълнява блестящо и земната ѝ мисия напълно съвпада с името, което носи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro