Дамян Пейзон (Damien Paisant) е френски поет, актьор и хуморист, автор на три издадени стихосбирки и на множество публикации във френски литературни списания.
Роден през 80-те години, работи и живее в Париж. Завършва бакалавър по психология и по-късно школа по актьорско майсторство. Играе в ситкоми и късометражни филми, свири на пиано и композира музика, която акомпанира експерименталната му поезия.
Всички публикации от Admin
Ирен Михайлова – ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ
ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ
Мрачината спи
На прага на съня ми тъй дълбок
И щом теглото му над миглите трепери, Здрачината в унес сладостен пробужда.
Мрачината спи
Вълшебна длан под спомена се плъзва и грабвайки дебелите платна изхлузва
Зяпналата Тишина.
Голота вълшебна, Мрачина-потребност,
Прегърни ме, силно притисни в дланите ми древния си страх
Прочетете още Ирен Михайлова – ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ
Евелина Белчева – ПРИЗВАНИЕ СВИДЕТЕЛ
Но винаги се намира един.
Неотстраним като въздуха.
Призванието свидетел,
равно на светец и апостол.
Има общ родов корен
със съвест, свяст, светлина.
Дори и пръстта,
която ще хвърлят отгоре му,
за да му запуши устата
навеки веков –
ще поникне на свирка
и тя ще сви-сви-сви-
детелства
за най-свидното –
Истината.
Свидетел, 1979
Блага Димитрова
ЗАПИСКИ ОТ „ПРЕХОДА“. ВТОРА КНИГА: ЗАПИСКИ ОТ ЛУДОТО ВРЕМЕ НА „ВПОЛИТИЧВАНЕТО“.
Блага Димитрова СТИХОВЕ
Джина Василева – из „СЛЯПО ПЛАВАНЕ“
***
Мерилин Монро? Сериозно?
Протегнах ръка и напипах пластмасовата си чашка на пода.
Отпих широка блудкава глътка от жълтеникавата течност.
Беше топла и безвкусна.
Дали не e от същата бутилка, спомената в ръкописа в ръката ми. Поставих страницата в папката върху другите и се подразних, като забелязах, че е последна. Толкоз ли беше? Номерирана кой знае защо с цифрата 23, веднага след 12. Значи преди нея трябва да се вмъкне разказът „Деликатно настроение“?…
Иван Здравков – ПОЕЗИЯ
СПЯЩАТА
На майка ми
Да отворим вратата на нейната стая
и отново да влезем на пръсти, човеко.
Тъй отдавна от нас отиде си Спящата,
а нима след живота всичко се свършва?
Ето простата чаша – догоре с вода е,
а не стигна до нея ръката й трескава.
И е нямало кой, вече двамата знаем:
да разсее страха й, потта да избърше.
Марион Колева – СЛЕД „КРЕК“ ПОКОЛЕНИЕТО В МЕКСИКО
Десет години след бума на крек поколението в Мексико, мнозина се питат: „А сега накъде?” Отминаха времената на бурния протест срещу „късните имитации на магическия реализъм” и „банановата литература”, затихнаха бунтовете около „конвертируемостта на значимите текстове”, изчезнаха диалозите между мексиканските прозаици и южноафриканеца Кутси за „прякора като нов литературен жанр”. Сякаш настъпи „Краят на лудостта” за впусналите се „В търсене на Клингсор”.
Прочетете още Марион Колева – СЛЕД „КРЕК“ ПОКОЛЕНИЕТО В МЕКСИКО
Марион Колева – ИЗЛЕЗЕ МИ ИМЕ НА СКИТАЛКА
Марион Колева: “Излезе ми даже име на скиталка, нещо като одисейка, или континентална стопаджийка”
Интервю на Наталия Николаева с Марион Колева
Общуването с Марион Колева е приятно, непосредствено, зареждащо и пълноценно. Тя е мислеща и креативна личност, фин и търсещ дух, лишен от суета. Дали ще ни поведе из градините на Юмико, през срещата с Карлос Фуентес или през калейдоскопичния образ на Каракас и Южна Африка, Марион е увлекателен разказвач и емоционален, обаятелен спътник. Този път темите на нашия разговор с моята събеседничка кръжат около емигрантството, номадския начин на живот, пътуването и завръщането.
Марион Колева – ПРЕДПРОЛЕТНО
UNTER DEN LINDEN
Когато си починат сетивата,
от бялото на зимата приспани,
когато избуи над мен тревата
и кротко заличи несметни рани,
Иван Здравков – СЛЕПИЯ
Слепия е метатекст, написан на един дъх, яростно. Роди се една нощ, както се случва с „Гарванът“ на Едгар По. Възможно да е взривена метафора, разпад на духовности, катарзис или агония. Любовта е другото лице на омразата, светлината – на мрака: подобна двойственост е закодирана и в Слепия.
Иван ЗДРАВКОВ
СЛЕПИЯ
Нямам нужда от оръжие. Аз съм оръжие.
Какво става в душата на Слепия, протегнал ръка за милостиня
пред спирката на метрото?
Как разпознава хората? По гласовете? По стъпките?
По монетите, които рядко някой поставя в протегнатата му длан?
Времето е зло – мисли Слепия, протегнал ръка за милостиня
пред спирката на метрото.