/поема/
Мой двойнико, тогава бях с чертите ти,
тогава ти бе малък като мене,
отваряха се за света очите ни
и синьото им пееше в зеленото.
Бе весел цирк животът! Беше тръпка!
Крещях и пях под пъстрата палатка!
За всяко представление ме къпеха
на слънчогледа душовете златни.
Прочетете още Добромир Тонев – СИНЬО РАВНОВЕСИЕ
/8. 3. 1975 – 8. 3. 2025/
Точно преди половин век, в нощта срещу този ден, аз и Манол – двама млади прощъпулника в поезията от Бургас – пътувахме с влака към София. Целта ни беше една – да отидем при Атанас Далчев и да го помолим да прочете стиховете ни.
Атанас Далчев /1904 – 1978/
Аз бях почти на 20, той – на малко повече. Само двама съвсем млади наивници могат да извършат такава щуротия – да се натресат сутринта в дома на любимия си поет – без уговорка по телефона, без разрешение. Диви времена, нали!?
Марион Колева
Странстващ разказвач на приказки.
Член на Ордена на Мартеницата.
Няма да спомена колко съм тъжна, макар че тъгата ме е затиснала отвсякъде. Месеци не писах във Фейса и изтрих приятелската си листа, поради постоянните атаки, на които бях подложена от неизвестен ми профил. На 10 ти април 2023 г. съм се оттеглила, показва справката, и едва наесен същата година започнах да възстановявам контактите си отново.
АНКЕТА НА БОРЯНА ВЛАДИМИРОВА С НАТАЛИЯ АНДРЕЕВА
ОТ КНИГАТА „Литературни анкети – 18 поети от 80-те„
Смъртта е онова събитие, което в младостта ни се случва винаги на другите, причинявайки къде по-трайни, къде по-кратки неуюти в душата ни. Кипежите на тялото ни мамят, че ни чака земна вечност и ние отпъждаме далече мисълта за нетрайността на материята. После, с всяка загуба на близки и приятели, черният човек придобива все по-реални очертания, докато накрая се материализира в плът и кръв и предяви правата си на наш единствен наследник. Когато тялото е младо, то се опитва да води диалог със смъртта. С напредването на възрастта става все по-ясно обаче, че тя е недиалогична и монолозите ни пред нея се обезсмислят.
Прочетете още БЯГСТВО ОТ НИРВАНАТА НА РАЗПАДА
“В светлина и обич”, акрил върху платно, Ирен Михайлова, 2023
“Откъм пътя – светилище”
Откъс от „Откъм пътя“
ОТКЪМ ПЪТЯ
Като слънцето дето ме огрява
И да не изгряваш
Щом ми е хладно
Отварям албума
Вече се мръква
Рукват сълзи във чашата с вино
И плача с гърди и със сърце
А душата ми се пълни
Тъгата прелива в радост
И помня
Че горе на прозореца откъм пътя
Където стоеше
И като птиче гледаше
Врабците кацнали на стълба
Прозореца и днеска е отворен
И вратата
И врабец може да влезе
И дете
И пътник
И да се измие на чешмата
И да поседне
И пак ще има смях
И ще има песен.
Само да си дойда
Да застана горе
На ония прозорец
Откъм пътя – все отворен.
Дамян Пейзон (Damien Paisant) е френски поет, актьор и хуморист, автор на три издадени стихосбирки и на множество публикации във френски литературни списания.
Роден през 80-те години, работи и живее в Париж. Завършва бакалавър по психология и по-късно школа по актьорско майсторство. Играе в ситкоми и късометражни филми, свири на пиано и композира музика, която акомпанира експерименталната му поезия.
ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ
Мрачината спи
На прага на съня ми тъй дълбок
И щом теглото му над миглите трепери, Здрачината в унес сладостен пробужда.
Мрачината спи
Вълшебна длан под спомена се плъзва и грабвайки дебелите платна изхлузва
Зяпналата Тишина.
Голота вълшебна, Мрачина-потребност,
Прегърни ме, силно притисни в дланите ми древния си страх
Прочетете още Ирен Михайлова – ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ
Но винаги се намира един.
Неотстраним като въздуха.
Призванието свидетел,
равно на светец и апостол.
Има общ родов корен
със съвест, свяст, светлина.
Дори и пръстта,
която ще хвърлят отгоре му,
за да му запуши устата
навеки веков –
ще поникне на свирка
и тя ще сви-сви-сви-
детелства
за най-свидното –
Истината.
Свидетел, 1979
Блага Димитрова
ЗАПИСКИ ОТ „ПРЕХОДА“. ВТОРА КНИГА: ЗАПИСКИ ОТ ЛУДОТО ВРЕМЕ НА „ВПОЛИТИЧВАНЕТО“.
СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БЛАГА ДИМИТРОВА /1922 -2022/
* * *
Люлее ме копнеж от детството.
Да срещна Бъдни вечер.
Сняг от сбъднат спомен
се рои на светулки у мен.
Край постната трапеза
свещ от свещ се пали
и душа от душа.
***
Мерилин Монро? Сериозно?
Протегнах ръка и напипах пластмасовата си чашка на пода.
Отпих широка блудкава глътка от жълтеникавата течност.
Беше топла и безвкусна.
Дали не e от същата бутилка, спомената в ръкописа в ръката ми. Поставих страницата в папката върху другите и се подразних, като забелязах, че е последна. Толкоз ли беше? Номерирана кой знае защо с цифрата 23, веднага след 12. Значи преди нея трябва да се вмъкне разказът „Деликатно настроение“?…