Всички публикации от Admin

Наталия Андреева – РЕКВИЕМ ЗА МАРИОН

Марион Колева
Странстващ разказвач на приказки.
Член на Ордена на Мартеницата.

Марион, дъщеря й и съпругът й.

Няма да спомена колко съм тъжна, макар че тъгата ме е затиснала отвсякъде. Месеци не писах във Фейса и изтрих приятелската си листа, поради постоянните атаки, на които бях подложена от неизвестен ми профил. На 10 ти април 2023 г. съм се оттеглила, показва справката, и едва наесен същата година  започнах да възстановявам контактите си отново.

По едно време стигнах и до Марион. Дълго време нямаше никаква реакция. Поглеждах понякога на стената й – на нея нямаше движение. Накрая някакво съмнение ме загложди и потърсих информация в интернет. И изтръпнах – когато съм я изтрила от листата си заедно с целия останал списък, нея вече от 20 дена я е нямало сред нас. Стената й също беше празна, никой не беше написал думи на сбогуване със странстващата разказвачка на приказки и член на Ордена на Мартеницата.

Никакво подозрение за нещо лошо, никакво предчувствие нямаше в мен. Тя беше скитник между страните. Мислех, че отново пътешества и затова не се обажда.
А тя вече била тръгнала да скита между звездите.

Не мигнах цяла нощ, въпреки приспивателните. Бях съкрушена, бях смазана.

Марион беше много талантлива поетеса, но какво ли означава това!? Толкова суперлативи се изписаха по повод смъртта на мнозина литературно немощни автори, че думите загубиха значението си. „Голяма“, „велика“, „недостижима“ – тези епитети биха стояли кухо по адрес на Марион, защото са изричани и по адрес на къде по-посредствени покойници. Затова няма да тревожа духа й с тях.

Четенето на нейните стихове бе като откровение, като поклонение в храм. Открих я за себе си в нета, не се познавахме лично. Бях поразена от съвършеното владеене на материята, от привидната лекота, с която пишеше. Беше професионалист.

Нито един слаб стих, нито един изтърван и написан като плънка – заради ритъма и римата. Подобно на Ивайло Иванов – слънчевото дете на поезията, което също ни напусна така рано.

Красиви и неочаквани рими, дълбочина на мисълта. Талант, за който всичко изречено от човек би било слабо и неточно.

Самата тя тънка, крехка, нежна. Красива, оптимистична и младолика – такава я показват снимките. Отказващо да остарее момиченце, влюбено в пътешествията и природата.

Не разбирам защо си отиде така рано!? Навярно никога няма да разберем това.

Рових до разсъмване в интернет – в търсене на някакъв отговор. И попаднах на случая със скулптора Спартак Дерменджиев. Не знаех, че са били съпрузи с него след смъртта на първия й съпруг и баща на дъщеря й. Но видях колко е била наранена от развода и лъжите на този човек.
Това ли я уби!? Разочарованието!? Липсата на морал!? Или множество подобни удари, след които е възкръсвала като феникс от пепелта?!

Колко пъти може да се възкръсне? Колко?

Илюстрирах този текст със снимка на Марион, първия й съпруг и малкото им момиченце – Кристина Георгиева, днес Кристина Юнг. Някъде в началото на новото хилядолетие и съвсем млад още той ги е напуснал, тръгвайки да пътешества сам сред звездите. Днес те двамата навярно вече бродят заедно из безкрая.

1992 година е, по нейните думи. Мястото е Аруба, остров, намиращ се в близост до Венецуела, в чиято столица Каракас Марион живее почти 13 години.  И още пет в Йоханесбург, ЮАР. Снимката е малка и с лошо качество, такава беше техниката тогава. Но излъчва щастие и така искам да ги запомнят читателите.

На сайта й във Фейсбук има много други снимки:  Марион в Тадж Махал,  Индия, на Китайската стена, пред пирамидите в Гиза, в ЮАР,  Гърция, Германия и Русия, в Брюксел, Лондон, Париж и Петра, Йордания. Един неуморен пътешественик и изследовател на света. Има снимки на книгите й и много нейни стихове в интернет. Те ще останат там навярно и ще се разпространяват от хората, които я обичат, докато те самите са живи.

Преди време публикувах стиховете й тук и няколко нейни статии, ще добавя  още с времето.

Не си забравена, Марион, обичаме те всички!

Почивай в мир и светлина!

…………………………………………………..

Към стиховете й във „Ведра Ранина“:

БЯГСТВО ОТ НИРВАНАТА НА РАЗПАДА

АНКЕТА НА БОРЯНА ВЛАДИМИРОВА С НАТАЛИЯ АНДРЕЕВА
ОТ КНИГАТА „Литературни анкети – 18 поети от 80-те

  1. Какви уроци дава смъртта в поезията Ви?

Смъртта е онова събитие, което в младостта ни се случва винаги на другите, причинявайки къде по-трайни, къде по-кратки неуюти в душата ни. Кипежите на тялото ни мамят, че ни чака земна вечност и ние отпъждаме далече мисълта за нетрайността на материята. После, с всяка загуба на близки и приятели, черният човек придобива все по-реални очертания, докато накрая се материализира в плът и кръв и предяви правата си на наш единствен наследник. Когато тялото е младо, то се опитва да води диалог със смъртта. С напредването на възрастта става все по-ясно обаче, че тя е недиалогична и монолозите ни пред нея се обезсмислят.

Прочетете още БЯГСТВО ОТ НИРВАНАТА НА РАЗПАДА

Ирен Михайлова – ПОЕЗИЯ СЕПТЕМВРИ

“В светлина и обич”, акрил върху платно, Ирен Михайлова, 2023

“Откъм пътя – светилище”
Откъс от „Откъм пътя“

ОТКЪМ ПЪТЯ

Като слънцето дето ме огрява
И да не изгряваш
Щом ми е хладно
Отварям албума
Вече се мръква
Рукват сълзи във чашата с вино
И плача с гърди и със сърце
А душата ми се пълни
Тъгата прелива в радост
И помня
Че горе на прозореца откъм пътя
Където стоеше
И като птиче гледаше
Врабците кацнали на стълба
Прозореца и днеска е отворен
И вратата
И врабец може да влезе
И дете
И пътник
И да се измие на чешмата
И да поседне
И пак ще има смях
И ще има песен.
Само да си дойда
Да застана горе
На ония прозорец
Откъм пътя – все отворен.

Прочетете още Ирен Михайлова – ПОЕЗИЯ СЕПТЕМВРИ

Дамян Пейзон – ПОЕЗИЯ

Дамян Пейзон (Damien Paisant)

Дамян Пейзон (Damien Paisant) е френски поет, актьор и хуморист, автор на три издадени стихосбирки и на множество публикации във френски литературни списания.
Роден през 80-те години, работи и живее в Париж. Завършва бакалавър по психология и по-късно школа по актьорско майсторство. Играе в ситкоми и късометражни филми, свири на пиано и композира музика, която акомпанира експерименталната му поезия.

Прочетете още Дамян Пейзон – ПОЕЗИЯ

Ирен Михайлова – ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ

ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ

Мрачината спи
На прага на съня ми тъй дълбок
И щом теглото му над миглите трепери, Здрачината в унес сладостен пробужда.
Мрачината спи
Вълшебна длан под спомена се плъзва и грабвайки дебелите платна изхлузва
Зяпналата Тишина.
Голота вълшебна, Мрачина-потребност,
Прегърни ме, силно притисни в дланите ми древния си страх
Прочетете още Ирен Михайлова – ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ

Евелина Белчева – ПРИЗВАНИЕ СВИДЕТЕЛ

Но винаги се намира един.
Неотстраним като въздуха.
Призванието свидетел,
равно на светец и апостол.
Има общ родов корен
със съвест, свяст, светлина.
Дори и пръстта,
която ще хвърлят отгоре му,
за да му запуши устата
навеки веков –
ще поникне на свирка
и тя ще сви-сви-сви-
детелства
за най-свидното –
Истината.

Свидетел, 1979
Блага Димитрова

ЗАПИСКИ ОТ „ПРЕХОДА“. ВТОРА КНИГА: ЗАПИСКИ ОТ ЛУДОТО ВРЕМЕ НА „ВПОЛИТИЧВАНЕТО“.

Прочетете още Евелина Белчева – ПРИЗВАНИЕ СВИДЕТЕЛ

Блага Димитрова СТИХОВЕ

Блага Димитрова в ранната си младост

СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БЛАГА ДИМИТРОВА /1922 -2022/

 *  *  *
Люлее ме копнеж от детството.

Да срещна Бъдни вечер.
Сняг от сбъднат спомен
се рои на светулки у мен.

Край постната трапеза
свещ от свещ се пали
и душа от душа.

Прочетете още Блага Димитрова СТИХОВЕ

Джина Василева – из „СЛЯПО ПЛАВАНЕ“

Яхтата "Ахасфер" на писателя Борис Априлов.
Яхтата „Ахасфер“ на писателя Борис Априлов.

***

Мерилин Монро? Сериозно?

Протегнах ръка и напипах пластмасовата си чашка на пода.
Отпих широка блудкава глътка от жълтеникавата течност.
Беше топла и безвкусна.
Дали не e от същата бутилка, спомената в ръкописа в ръката ми. Поставих страницата в папката върху другите и се подразних, като забелязах, че е последна. Толкоз ли беше? Номерирана кой знае защо с цифрата 23, веднага след 12. Значи преди нея трябва да се вмъкне разказът „Деликатно настроение“?…

Прочетете още Джина Василева – из „СЛЯПО ПЛАВАНЕ“

Иван Здравков – ПОЕЗИЯ

СПЯЩАТА

На майка ми

Да отворим вратата на нейната стая
и отново да влезем на пръсти, човеко.
Тъй отдавна от нас отиде си Спящата,
а нима след живота всичко се свършва?
Ето простата чаша – догоре с вода е,
а не стигна до нея ръката й трескава.
И е нямало кой, вече двамата знаем:
да разсее страха й, потта да избърше.

Прочетете още Иван Здравков – ПОЕЗИЯ

Марион Колева – СЛЕД „КРЕК“ ПОКОЛЕНИЕТО В МЕКСИКО

Десет години след бума на крек поколението в Мексико, мнозина се питат: „А сега накъде?” Отминаха времената на бурния протест срещу „късните имитации на магическия реализъм” и „банановата литература”, затихнаха бунтовете около „конвертируемостта на значимите текстове”, изчезнаха диалозите между мексиканските прозаици и южноафриканеца Кутси за „прякора като нов литературен жанр”. Сякаш настъпи „Краят на лудостта” за впусналите се „В търсене на Клингсор”.

Прочетете още Марион Колева – СЛЕД „КРЕК“ ПОКОЛЕНИЕТО В МЕКСИКО