Всички публикации от Admin

Иван Здравков – СЛЕПИЯ

Слепия е метатекст, написан на един дъх, яростно. Роди се една нощ, както се случва с „Гарванът“ на Едгар По. Възможно да е взривена метафора, разпад на духовности, катарзис или агония. Любовта е другото лице на омразата, светлината – на мрака: подобна двойственост е закодирана и в Слепия.

Иван ЗДРАВКОВ

СЛЕПИЯ

                                                  Нямам нужда от оръжие. Аз съм оръжие.

Какво става в душата на Слепия, протегнал ръка за милостиня
пред спирката на метрото?
Как разпознава хората? По гласовете? По стъпките?
По монетите, които рядко някой поставя в протегнатата му длан?
Времето е зло – мисли Слепия, протегнал ръка за милостиня
пред спирката на метрото.

Прочетете още Иван Здравков – СЛЕПИЯ

Наталия Андреева – ПОДМЯНА, ПРИЛИЧАЩА НА ПРОМЯНА

Тази статия е писана в самия край на 1989 г. Може да се датира някъде към 20 декември същата година. Беше дадена след Екофорума на Румяна Узунова и е излъчена по „Свободна Европа“ през януари 1990 г. Съвсем наскоро разбрах това, защото нямах връзка с редакцията, а и не притежавах лично копие на текста – то е или изгубено, или не го е имало в онези безхартиени времена. Статията ми беше пратена от редакторката Жени Георгиева – Кайзер, на която благодаря от сърце за това!!!, и изразява първите ни разочарования от демократичните промени, когато протестиращите срещу Системата бяхме обиждани и заклеймявани като екстремисти от сплотените червени агитки. В интерес на истината – не влязох в Социалдемократическата партия, не понесох факта, че ръководителите й говореха на сбирките като партийни секретари, каквито впоследствие наистина се оказаха. Посещавах известно време и радикалдемократите по покана на Елка Константинова, ала и там не се задържах, защото видях как политиката се използва за низки лични цели. Останах си цял живот безпартийна, за което изобщо не съжалявам.

Поздрав от авторката!

СЛЕДВА СТАТИЯТА:

Прочетете още Наталия Андреева – ПОДМЯНА, ПРИЛИЧАЩА НА ПРОМЯНА

Георги Н. Николов – „ЩЕ ИМАМ И ПОПЪТНИ ВЕТРОВЕ…“

Песента „Бургаски вечери“, по текст на Иван Ванев и музика на Иван Коларов, отдавна е хит не само за вечния град край морето. Когато тя зазвучи в хоризонтите на безкрая, млади и стари усещат в гърдите си яркоцветни неувяхващи чувства: на радост от даровете на живота; на доброта, споделена любов и красота, усещане за вечност и благодарност, че ни има. Във въздуха се понася упойващият аромат на сол и водорасли, а гальовният бриз с целувка отмахва бръчките от челата ни и нашепва, че утрешният ден вече ни очаква с първите топли зари на слънцето…

Прочетете още Георги Н. Николов – „ЩЕ ИМАМ И ПОПЪТНИ ВЕТРОВЕ…“

Наталия Андреева – СТИХОВЕ от сп. „МОСТ“

СЪНИЩА

Не пробождай с пръсти тъмнината,
легнала във твоите прозорци!
Не напразно зимата измисли
със светлина да спира светлината.
Дойде сезонът на себевглъбяването.
Умира всичко, освен сърцата ни.
Като замръзнали на двора дрехи
се чупят думите във нашите прегръдки.
И по-добре без думи да осъмнем!

Прочетете още Наталия Андреева – СТИХОВЕ от сп. „МОСТ“

Иван Здравков – НЕБЕСНОТО МОМЧЕ


Роден от светлината,
завърнал се в светлината
.

На мама Еми, с любов

***

Защо не спи небесното момче?
Защо мълчи?
Защо в градините небесни се разхожда?
Сълзата на небесното момче е светла.
Тъгата на небесното момче е синя.
Красива е душата на небесното момче.
Спят
всички ангели в небесния покой.
Защо не спиш, безсънен ангел мой?

Прочетете още Иван Здравков – НЕБЕСНОТО МОМЧЕ

Ваклуш Толев – ХЕРМЕС – Втора част

При Хермес ще намерим всичко, което умът като изобретение може да изяви. Дали в оценката на божественото знание хитростта му граничи с измама, или в нашите измерения ще я наречем така, когато в далечината не можем да преценим, това е отделен въпрос, но непосредствено след раждането си Хермес започва да мисли твърде спекулативно – както приложно, така и абстрактно. Изобретателността на ума му още в първия ден от неговото раждане в пещерата крои планове как да открадне крави от стадата на Аполон! Слънчевата градина е символ на плодородието, а кравата – на свещеността. Кравата е символ на свещеност и в индийската митология.

Прочетете още Ваклуш Толев – ХЕРМЕС – Втора част

Ваклуш Толев – ХЕРМЕС – Първа част

Не Египет посвети Хермес,
а Хермес посвети Египет!

Окултна сентенция

Човекът е бог смъртен, боговете – човеци безсмъртни. С тази теза на Хермес ще се опитаме ние, личностите, които сме богове смъртни, да изведем биографията на онзи, който е човек безсмъртен. Толкова необхватен е Хермес, толкова живителен е в окултните науки и реален в културната история на човечеството, че без съмнение е едно изключително богатство. Но как да се изведе биография, как да се физиономира някой, който има божествен произход, който е син на олимпийски богове, а и самият той – олимпийски бог?!

Прочетете още Ваклуш Толев – ХЕРМЕС – Първа част

Никита Нанков МОТИВЪТ „NЕVERMORE“ НА ЕДГАР ПО И БЪЛГАРСКАТА СИМВОЛИСТИЧНА ПОЕЗИЯ

Никита Нанков

На баща ми с обич.

И скучно, и грустно, и некому ебино мать…

Гео Милев

In the Sign they are, so to say, welded.
Accordingly, it is not merely a fact of human
Psychology, but a necessity of Logic, that every logical
evolution of thought should be dialogic.

Charles S. Peirce

Прочетете още Никита Нанков МОТИВЪТ „NЕVERMORE“ НА ЕДГАР ПО И БЪЛГАРСКАТА СИМВОЛИСТИЧНА ПОЕЗИЯ

Никита Нанков ЗАПАДНИЯТ ДРУГ КАТО ПО-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ АЗ?

Никита Нанков: ПРЕДИСЛОВИЕ-ПОСЛЕСЛОВ на книгата „В огледалната стая“:

Варианти на събраните тук изследвания са публикувани в списанията Литературна мисъл, Publications of the Arkansas Philological Association (САЩ), Književna smotra (Хърватска), Liteos (Германия), както и във вестниците Литературен вестник, АБВ и Арт. Задължен съм на родителите си Пенка и Димитър Нанкови за възможността да работя в някои от най-големите световни библиотеки. Благодаря на професор Георгиев, както и на приятелите си Валентин Ганев, Виолета Дечева, Любен Любенов, Светлана Байчинска, Тоби Робъртсън, Джудит Спектър, Кубер Махарджан, Рагад Ал-Хусами, Наталия Андреева, Искра Искрова и Тери Дибъл за разнообразната им помощ и мненията им. Благодаря и на Таня Джокова от Университетско издателство “Св. Климент Охридски” за отличната й редакторска работа. И накрая – защото ми е най-приятно да си го спомня и да го спомена – изразявам признателността си към Румяна Чолакова за огромната й работа по подготовката на текста за печат. Без нейната всеотдайна сърцатост, както и без изобретателната и многотърпелива подкрепа на Тодорка Минева и Веселин Праматаров, собствениците на издателство “Сонм”, тази книга би имала по-другa съдба.

16 август 1993 г., някъде между Цюрих и Чикаго; юли 2000 г., Блумингтън, щата Индиана, САЩ

Прочетете още Никита Нанков ЗАПАДНИЯТ ДРУГ КАТО ПО-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ АЗ?