Не знам как успях да вляза в една стара пощенска кутия, но намерих вътре писма от поета Ивайло Иванов. От края на 2013 година, когато той беше още жив.

„27.10.2013 10:06 Ивайло Иванов. също коментира своето състояние.

Ивайло написа: „Да, русалките ме държат над водата… Чрез моя поглед – не чрез ръцете си. Като ида в чужд град, любимото ми нещо е да седна на централна улица и да наблюдавам хората около мен. Е, не всичките, а тези, дето насищат с чувствена красота душата ми. Това е въздухът за моята душа и тя чрез тях се храни, диша и се изцелява…“

„27.10.2013 11:15 Ивайло Иванов. също коментира своето състояние.

Ивайло написа: „И аз съм така с гарите. За мен те са спокойствие и автентизъм на света. Това, че светът е пълноценен, и дълбок, и състоятелен, се проявява именно на гарите. А там, където има лустро и лайфстайл, там нищо не се проявява. Освен едното огорчение. Поздравявам те с това мое стихотворение – от първи курс. То безусловно е застанало на страната на първите ценности… УТЕШЕНИЕ Когато въздухът край мене стане толкоз плътен, че думите се давят във мъглата му, когато порите на всичките жени са тъмни рупори, в които припознавам гласа свиреп на собствената липса, тогава идвам тук, на гарата. Семафорът разцъфва по лицето ми в залени, неонови съцветия. Протягам ръце. Пропукват крехките ми стави. И линиите на дланта ми мигом прорастват във изопнатите релси. И лъкатушат, лъкатушат, лъкатушат, за да достигнат тъмната ти длан.““

„27.10.2013 12:49 Ивайло написа: „Страхотно е!… Като фрагментите на някой от големите наши класици. Това го има – в пълнота – и, същевременно, в мен съществува и обратното. Да се измъкна /да се измъквам всеки път/ от мрака и да живея винаги на светлина. Животът ми да бъде смислен и подреден. Все пак, страданието го има в света, защото той е грехопаднал. Когато той се изцели, при бъдещето всеобщо възкресение, тогава няма да има ни болести, нито въздишка, нито скръб. Ще има само живот вечен и ние ще бъдем вечно на 33. „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век.” Винаги звучи фантасмагорически – и хората изпитват някаква неловкост, и не го приемат. Как да им обясниш, че това е същият свят, със цялата динамика и разнообразие на процесите в него, но само че без тлението, болестите и смъртта. И без греха, който е техен причинител. Само това се отнема. И се възвръща одухотвореността на всичко…““

„26.11.2013 05:50 Ивайло Иванов. също коментира снимката на Почитатели на поезията на Ивайло Иванов.

Ивайло написа: „Натали, благодаря ти от все сърце!… Днес пътувам за Велико Търново, където има премиера на алманаха /и книгата/. Но тя е от 17 часа. Преди това ще вляза в някой интернет-клуб и ще пиша още. Това е първата част на книгата, която условно би могла да се нарече „пътуване из метафизичните пейзажи на България”.

http://www.litclub.bg/…/iivanov/svetogorski_putepisi.html

Втората част е пътуване из безкрайните прерии на любовта, или „Писма до Жулиета”, а третата част, „Лице от лабиринт”, е пътуване из себе си. Това е цялата книга. Тя е само от миниатюри. Писана е първата половина на 90-те… Оттогава имам още няколко ръкописа, отдавна готови, но не зная как би могло да се издаде. Много ми хареса една реклама, дето едно дете в гората си бере листа от един клон. И пише: Еди-кой си клон на Първа частна банка… Ако по този начин би могло…““

„26.11.2013 05:52 Ивайло написа: „Сродните души се надушват и добрият има сетива – и сърце! – за доброто у другия. Затова сме приятели!…“

Това е всичко, което се е запазило от Ивайло, преди Фейсбук да закрие и този ми пореден профил преди 14 години и отново да прекъсне общуването ми с неколцина приятели. Дано поне не закрият настоящия и думите на Иво да останат тук.

Наталия Андреева