Не знам как успях да вляза в една стара пощенска кутия, но намерих вътре писма от поета Ивайло Иванов. От края на 2013 година, когато той беше още жив.

„27.10.2013 10:06 Ивайло Иванов. също коментира своето състояние.

Ивайло написа: „Да, русалките ме държат над водата… Чрез моя поглед – не чрез ръцете си. Като ида в чужд град, любимото ми нещо е да седна на централна улица и да наблюдавам хората около мен. Е, не всичките, а тези, дето насищат с чувствена красота душата ми. Това е въздухът за моята душа и тя чрез тях се храни, диша и се изцелява…“