Ж. Х. Бренан ВИДЕНИЯ ОТ БЪДЕЩЕТО: МАГЪТ НОСТРАДАМУС

В 1560 година разтревожената Катерина Медичи, овдовяла поради ужасна злополука в турнира и несигурна относно съдбата на династията Валоа, извикала Нострадамус в Шато Шомон и поискала да узнае още нещо за бъдещето. Този път пророкът не се консултирал със звездите.

Вместо това той пожелал да му предоставят една голяма стая, в която да не бъде обезпокояван. Там той описал магически кръг на пода и го „защитил”, като изписал свещени имена и магически знаци. Пред него поставил магическо огледало – черна вдлъбната излъскана стомана, в крайчеца на която с кръв от гълъб били изписани YHVH, Елохим, Митратрон и Адонай.

Когато ударило полунощ, самата кралица влязла в оскъдно осветената стая, която в този миг била изпълнена със задушаващи облаци дим от запален тамян. На една стара гравюра тя е изобразена съпровождана от две от своите придворни дами, но много по-вероятно е да е отишла сама. Това, което тя и Нострадамус се канели да извършат, било черна ерес и дори една кралица не можела да си позволи да се отнася с пренебрежение към Инквизицията.

Нострадамус хванал Катерина за ръка и я въвел в защитения магически кръг. После отправил молитва към ангел Анаел, член на божествената йерархия, за когото се предполагало, че праща ясновидски видения. Съсредоточили вниманието си върху черното огледало, в което щели да се появят образите.

Подобни действия са били извършвани и при известните експерименти на живелия по времето на кралица Елизабет астролог и маг доктор Джон Дий и неговия асистент от ирландски произход Едуард Кели, който бил чист измамник.

Въпреки всичките си познания, Дий нямал никакви ясновидски заложби и затова бил принуден да наема ясновидци и медиуми, които да описват резултатите от неговите магически действия. При тях той използвал всякакви неща, включително и кристална топка и метално огледало.

Изкуството на Нострадамус обаче далече превъзхождало това на английския придворен астролог, защото вместо размърдване в дълбочина на огледалото, ставало така, че сякаш прозорец се отварял към реалността, за да се разкрие панорамна гледка към „стая” отвъд тази, в която те стояли. Появил се Франсис II, синът на кралицата. Той обиколил веднъж и после изчезнал. Нострадамус изтълкувал, че момчето го грози смърт.

Появило се друго от децата на кралицата, бъдещият Шарл IX (който обезглавявал животни за развлечение). Той обиколил стаята четиринадесет пъти и Нострадамус предсказал, че ще управлява четиринадесет години.
После въвели бъдещия Анри III, който преминал петнадесет пъти, след това Франсоа, херцог на Аленкон, чийто образ бързо се трансформирал в този на Анри Наварски, човекът, за когото на Катерина било предопределено да омъжи дъщеря си Марго.

Всичко било угнетяващо точно.

Описанието на магическите действия е взето от Джон Хоуг и ще бъде справедливо да кажем, че не всички историци биха приели историята за достоверна, или поне това, че в нея е участвал Нострадамус. Няма обаче никакво съмнение, че той е вярвал в магията, изучавал е и е практикувал магьосничество и че пророческите му способности били стимулирани от такъв ритуал.

Той полагал доста усилия да скрива интересите си. В предговора към изданието на неговите предсказания, с посвещение на сина му Сезар (едва на няколко седмици, когато Центуриите били за първи път отпечатани), той отправя предупреждение в проза, цветисто като филм на ужасите:

„Предупреждавам те, не се поддавай на съблазанта на ужасната магия, която вече е отречена от Светото писание и от божествените канони на църквата, макар че трябва да охвърлим тази присъда на съвременната научна астрология…

Въпреки многото томове, изписани преди мен и останали скрити в продължение на векове. Тъй като се ужасявах от това, което може да се случи в бъдеще, аз ги подарих на Вулкан (бог на огъня) и когато пламнаха, огнените езици лумнаха с необичайна яркост, по-силна от тази на естествения пламък. Напомняше повече на избухване на барут и обгърна в зловещо сияние къщата, сякаш цялата бе обхваната внезапно от огромен пожар.

Така че накрая да не бъдеш подмамен да търсиш съвършената трансформация, лунарна и слънчева, или благородни метали, скрити в земята или под морето, превърнах ги в пепел.”

Но преди тези гримоари да изчезнат в избухналите пламъци, Нострадамус, както той с готовност признава, ги е прочел. Доказателства за това има в последния абзац от горе цитираното. Към „съвършената трансформация, слънчева или лунарна”, към превръщането на метали в злато и сребро се стремели алхимиците. „Търсенето на благородни метали, скрити под земята или морето” било още по-малко почтена операция: можела да бъде осъществена само с помощта на духовете, извикани чрез скверни ритуали, описани в магьосническите книги като „Ключът на Соломон” или „Четвъртият кръг на ада” на Фауст.

При всичките му опити да прикрие факта, Нострадамус не само прочел книгите, а направил нещо повече. Той из основи проучил окултната философия, за което свидетелства изобилието от характерната за нея терминология навсякъде в предсказанията му. След изучаването идва ред на практиката. Доказателствата са съвсем очевидни за онези, които имат познания в тази област – трябва само да прочетат още първите две от четиристишията му:

„Седнал сам в потаен кабинет,
а то стои върху триножника от месинг.
Оскъден пламък в усамотението се прокрадва
възможно прави туй, което иначе ще е напразно.

Ръката с жезъла е между клоните.
Той навлажнява подгъва на своята одежда и нозете си.
Надига се страх и един глас го кара да трепери.
Сред божествено великолепие наблизо бог седи“.

Стиховете ни връщат към първата глава на тази книга, където основно бе описан магьосническия ритуал на Нострадамус. Това, което вече видяхме, напомня за древната практика в Бранхус, където жрицата мокри нозете и крайчеца на робата си преди пророкуването. Но ако методите са подобни, бихме ли могли да сме сигурни, че Нострадамус е постигнал подобни резултати? Тук отново отговорът иглежда трябва да е положителен.
Ямблих пише за жрицата в Делфи, че:

…при нея Бог се явявал в два образа – като коварен огнен дух, който се хвърлял към всеки през цепнатината на някоя пещера или пък седнал на мястото от месинг на четири или три фута в светилището, построено за него, където тя била изложена от две страни на божественото проникване и била озарена от божествената светлина.

И на Нострадамус изглежда божеството се е „явявало в два образа”, същите като тези на жрицата от Делфи. Вторият катрен, цитиран по-горе, доказва, че понякога му се е случвало присъствието да е във видима форма, отразена в същото време от божествена светлина.

В предговора на неговите предсказания с посвещение на Сезар той описва втората форма, когато говори за „определени хора, на които Всемогъщият Бог може да поиска чрез въображаеми визии да разкрие някои тайни на бъдещето”. Това е изключително интересно, защото, макар и да продължава да говори и за научна астрология, Нострадамус вече е разкрил играта, като споменава „въображаеми визии”. Астрологът се е занимавал с нещо повече от невинни изчисления. Той използва интуицията си… или някаква вродена ясновидска дарба. Това не е и спекулация, тъй като Нострадамус казва ясно:

…определена сила и възжелана от тях самите дарба ги обзема, когато се появи огнен пламък.

Историкът Чарлз Уорд отъждествява този пламък с огнените езици в Петдесетница, както е описано в Деяния на Апостолите, но далеч по-вероятно е истинската подбуда да е езическа. Ето както казва Нострадамус на Сезар:

„Може би, сине мой, думите ми ти звучат тук окултно, но що се касае до скритите пророчества, те идват чрез лукавия дух на огъня или понякога чрез разбирането, неспокойното съзерцание на най-отдалечените звезди propheta dicitur hodie, olim vocabatur videns. (Този, когото сега наричат пророк, някога назоваваха „виждащ”.)“

По-нататък в предговора пише за начина, по който астрономическите (т.е. астрологически) изчисления се изместват от това, което той вярва или поне твърди, че е ангелско вдъхновение във формата на привидение.

Един съвременен тълкувател стига до уместното предположение, че краката на месинговия триножник „сключват същия ъгъл като пирамидите в Египет с цел да създадат подобна биоелектрична сила, за която се вярва, че изостря ясновидските умения”. Независимо дали това е така, Нострадамус определено използва древните методи на магията, за да усили своята собствена ясновидска дарба. Има стабилни доказателства, че въпреки всичките му опревержения, той със сигурност не се е ограничавал само с постене, молитви и жалби към ангелите.

Едно от най-неясните четиристишия на Нострадамус от Цунтурия 1 е 42-то, което в оригинал на френски звучи така:

Le dix Kalende d′ Avril de faict Gothique
Resuscite encore par gen malins
Le feu estainct assemble diabolique
Cherchant les os du d ′Amant & Pselin

Една от причините за неговата неяснота според предположенията на Ерика Чийтман е, че последният стих трябва да звучи „cherchant les os du Demon et Psellus”. Тя вярва, че Нострадамус може да го е изменил, за да избегне обвинението, че практикува магии. Ако е така, то би било основателно. „Gens malins” – „злите люде” е термин, използван за магьосниците. Така стихът може да се преведе:

На десетия ден на април, според готическите изчисления,
се възобновява отново от магьосниците
онзи огън, който след като загасне, дяволските сборища
ще дирят костите на демона, от Пселус описан.

Споменаването на „готически изчисления” е чисто предсказание. Отнася се до преминаването към Грегорианския календар в 1582 година след смъртта на Нострадамус. Остналата част от стиха обаче се връща към едно описание на викане на духове до видима форма в трудовете на Пселус.

Подобно начинание в никакъв случай не е било непознато от времето на Нострадамус, въпреки огромните усилия на Инквизицията. Едно от най-подробните описания на викане на духове, както и документирането на крайния резултат, е на Бенвенуто Челини, бележития италиански художник на Ренесанса.

В 1533 или 1534 година Челини се среща с един монах от сицилиански произход, който се занимавал и с магьосничество. Когато художникът казал, че винаги му се е искало да наблюдава подобен ритуал, свещеникът се съгласил да му покаже.

За място избрали Колизеума в Рим. Екипировката включвала церемониални одежди, жезъл, няколко гримоара, пентаграма, тамян, подпалки и миризливи треви, използвани за пропъждане на дявола.

Сицилианецът нарисувал кръгове на пода на Колизеума и ги защитил, както се изисквало. После пристъпил към продължителния ритуал на викането на духове. Час и половина по-късно той пожънал плодове. Според разказа на самия Челини, Колизеумът се изпълнил с цели легиони от духове. Художникът веднага поискал да му доведат една млада жена на име Анжелика, в която бил влюбен, но не му обърнали внимание.

Сицилианецът се заел с церемонията отново с надеждата за още по-зрелищни резултати. За тази цел той поставил условие – да присъства непорочно момче. Челини довел със себе си един слуга, дванадесетгодишно момче на име Ченчи.
Този път Колизеумът се изпълнил много по-бързо с присъствия и Челини отново помолил да доведат любимата му. Чрез магьосника духовете отговорили, че тя и художникът щели да бъдат заедно след месец.

Макар че всичко до този момент се развивало добре, скоро нещо със сеанса се объркало. Пръв магьосникът забелязал това. Той казал, че присъствали твърде много духове, хиляди пъти повече, отколкото той бил призовал. Още по-лошо, те започнали да се държат не както трябва. Дванадесетгодишният Ченчи започнал да крещи, че ги заплашват милиони от най-свирепите „мъже”, които някога е виждал. Четирима гиганти, въоръжени до зъби, напирали да влязат в защитения кръг.

Свещеникът се опитал да прогони всичките. Малкото момче започнало да стене жално и скрило глава между коленете си. Накрая запалили тревата и духовете започнали да се разотиват, „изпаднали в ярост”.

На нито един от експериментаторите не му се искало да напусне сигурното убежище на магическия кръг. Продължили да стоят там сгушени един до друг до сутринта, когато били останали само няколко духа и „те били на разстояние”. Под звуците на камбаните за утринна молитва злощастната групичка напуснала кръга и се отправила към къщи, а малкият Ченчи бил вкопчен отчаяно в Челини и сицилианеца. Съпровождали ги два духа, препускащи по покривите и по пътя…

В действителност било твърде трудно да се разбере какво става – дали призованите духове били видими само за участниците, или били обективно реални. Елифас Леви – френският маг, който успял да извика Аполоний Тиански, като използвал ритуал, почерпан от „Магическата философия” на Патриций, бил уверен, че „мъжделивата форма”, която се появявала, била резултат от „опиянение на въображението”. Членовете на окултисткия орден „Златна ера” пък поддържали мнението, че кандидатите, които се стремели към степента на „Theoricum Adeptum Minor”, призовават духовете пред свидетели.Духът трябвало да се материализира поне до състояние на пара.

Всъщност обективността на виденията няма връзка с магьосническата практика на Нострадамус. Той нямал желание да му доведат любимата жена или пък да впечатлява наблюдатели. Това, което желаел, била способността да предсказва и една вътрешна първоначална стимулация на ясновидските му способности би помогнала за изява на тази му дарба така успешно, както и всеки демон. Така че, каквато и да е същностната й природа, магията работела за пророка. Резултатите, които използвал, разтваряли дверите за визиите му и правели възможно да надзърне с изключителна яснота в бъдещето.

2 thoughts on “Ж. Х. Бренан ВИДЕНИЯ ОТ БЪДЕЩЕТО: МАГЪТ НОСТРАДАМУС

  1. Убедихте ни, че сте намерили най-бързия начин да се озовете Отвъд. Редакцията Ви пожелава приятно пътуване.

  2. Аз постигам лесно прехода в нирвана, викам духове, гледам в бъдното и др. Трябват ми само 300-400 грама качествена скоросмъртница и стой та гледай видения!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro