1950 – 1994
ЕСЕННО МОРЕ
Как ще ми кажеш, че трябва да тръгвам
и още години да чакам дома?…
Вкъщи е освирепяла сама
паяжината с годишните кръгове.
1950 – 1994
ЕСЕННО МОРЕ
Как ще ми кажеш, че трябва да тръгвам
и още години да чакам дома?…
Вкъщи е освирепяла сама
паяжината с годишните кръгове.
1946 – 2002
* * *
Денят изтегля острото си жило
и в мойта длан,
от теб желала милост,
потрепва светлинка и залинява.
1934 – 1976
РАЗГОВОР С БУРГАС
Аз отдавна щях да те напусна,
непременно щях да си отида,
град Бургас,
завинаги от тебе.
Но изгубих много, много време
твоето море да убеждавам
в моя край със мен да дойде тайно,
да избяга заедно със мене
в една нощ, когато всички спят.
Не сполучих.
То не ме послуша.
И сега аз пия, пия често
и морето предизвиквам с думи
и с това сърцето си залъгвам.
Днес една сватовница ми каза:
че морето все пак ме обичало.
– Хей, Реджеб, морето те обича –
каза тя.
И аз почти повярвах.
Та човек с това се утешава –
иначе как може да живее.
ИЗПОВЕД
Тръгнах ей така,
босичък,
по голямата земя.
„Затова той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.” Битие, 2
…Прекаленото възгордяване изиграло лоша шега и на трояните. Е, Бог успял да се справи с Вавилон за един ден, а на обединените евроазиатци им били нужни цели десет години. Но това е малка разлика, породена от мощта на Божията десница. Иначе всички прилики се запазват.
Прочетете още Детелин Вълков ШЕСТА ЧАСТ: „ТРОЯ – МАЛОАЗИЙСКИЯТ ВАВИЛОН“
1928 – 1983
ЦИГАНИН СЪМ
Циганин съм. Детството ми босо
прошумя с катун под нощи хладни.
Ала нож във джоба аз не нося
и не дебна кон да ти открадна!
Петьо Пейчев е роден през 1958 г. в Бургас. Завършва дипломация в София. Работил като журналист в Бургас. Поет и прозаик. Петьо Пейчев ни напусна на 24 септември 2007 г., преди да е навършил 50 години.
„Eмил, ерудиран, прецизен, деликатен и същевременно необуздан, вдъхновен и човечен, скандален на моменти, признаващ надарените, непонасящ графоманите… и недопускащ до себе си кого да е… рицар и аристократ на духа. Не мога да забравя рецитацията му на онова потресаващо стихотворение, посветено на любимата му Татяна: „…ще изкопая гроб и в него ще полегна, за да го стопля за теб…“ , естествено перифразирам, беше отдавна, когато след представяне на втората му стихосбирка в „АКТИВ АРТ“ и последващото събиране в Клуба на художниците, бях поканен на почерпка и вътрешен рецитал, знаменателно прекарване беше в атмосфера на бохеми, сродни души, варненски Монмартър на духа… Сега той е в по-добри светове, и съм сигурен, че душата му се рее помежду звездите с вродения си аристократичен финес… Емил, бъди в Светлина!“
Никола Анков
(1957 – 2010)
ГРОБИЩЕН РАЗМИСЪЛ
Край град на живите – на мъртви град.
Но как да срещнем скъпите си близки?
Подобно часови обвити в хлад,
стърчат все кръстове и обелиски.
Някъде около 1370 г. пр. н.е. в Египет на власт е фараонът реформатор от XVIII династия Ехнатон (или Ахнатон), син на Аменофис III, възкачил се на престола под името Аменофис IV, царувал от 1379/78 до 1362 г. пр.н.е. Съпругата му била красивата Нефертити. Десет или единадесет години Ехнатон управлява заедно с баща си, а от 1368 г. става едноличен властелин.
Прочетете още Детелин Вълков ПЕТА ЧАСТ „ДАНАЙЦИТЕ И ПЪЛНЕНЕТО НА БЕЗДЪННИТЕ КАЦИ“
И ДРУГИ ИСТОРИИ“
„Мило лице! Ти защо ли сега се явяваш пред мене?…Но приближи се до мене! И нека за миг се прегърнем, двамата да се наситим взаимно с ридание горко.”
„Илиада”, XXIII, 76-116
Прочетете още Детелин Вълков ЧЕТВЪРТА ЧАСТ „ЛЮБОВНИЯТ ДУЕТ „АХИЛЕОС – ПАТРОКЛЕОС“
* * *
С мъничко внимание ще определите
мъртвото вълнение края някои островни течения.
Не е никак трудно
да разбереш кога
нервите на човека
са опънати до крайност.
Сърцето похабено,
като грозде кехлибар се рони
от врабчетата на дните.