ЗАЩО АВАНГАРДИТЕ?

Такъв въпрос може да се постави само в една страна като
нашата. И първо трябва да се кажат няколко думи за българския „културен манталитет“.

Ние не сме имали никога литературен печат, който да е
свободен от политически намерения и тенденции. Печатът е бил кооперативен, на туристическото движение, на есперантистите, на вегетарианците, на въздържателите, на водните синдикати, на синдикатите, на окултистите, на толстоистите, на дъновистите.

Всички те са имали нужда от „литература“, за да пропагандират своите тесни програми. Писателят и поетът е трябвало да приспособят себе си към едни такива нужди.

„Ние почитаме Древна Гърция като люлка на западната наука. Там за първи път е била създадена геометрията на Евклид – това чудо на мисълта, логическа система, чийто изводи следват един от друг с такава точност, че нито един от тях не е бил подложен на каквото и да било съмнение.“

Алберт Айнщайн

УСПОРЕДНИ ЛЮБОВНИЦИ

Някъде живеят
жени с бюстове
и мъже с носове.

Това е всичко, което знаем за тях.
Онова, което не знаем, е как те си мислят:

„… Някъде живеят
жени с бюстове
и мъже с носове,
които си мислят за нас:

„някъде живеят…

НОЩЕН БАР

Гръцка музика – тъмносиньо е
сърцето ми! – в пространството
на полунощите – натъпкано
с мъже – оси, залепнали
за безсъзнателното – с концентрати
се изгарят. Над всички
един опушен глас
– от прожекторите следван – пее
за морето, за слънцето,
за чувствената плът – изтръгва
викове. В опалената пещ
на бика на Фаларий
крещим
един през друг, един към друг –
за да се смесим –
да сме гъмжило,
удавници.

/поема/

Мой двойнико, тогава бях с чертите ти,
тогава ти бе малък като мене,
отваряха се за света очите ни
и синьото им пееше в зеленото.
Бе весел цирк животът! Беше тръпка!
Крещях и пях под пъстрата палатка!
За всяко представление ме къпеха
на слънчогледа душовете златни.
Прочетете още Добромир Тонев – СИНЬО РАВНОВЕСИЕ →

ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ

Мрачината спи
На прага на съня ми тъй дълбок
И щом теглото му над миглите трепери, Здрачината в унес сладостен пробужда.
Мрачината спи
Вълшебна длан под спомена се плъзва и грабвайки дебелите платна изхлузва
Зяпналата Тишина.
Голота вълшебна, Мрачина-потребност,
Прегърни ме, силно притисни в дланите ми древния си страх
Прочетете още Ирен Михайлова – ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ →