ИТАКА
Аз вярвам, че Итака съществува.
На оня Одисей, сразен от бурите,
загинал сам по пътя
също вярвам.
ИТАКА
Аз вярвам, че Итака съществува.
На оня Одисей, сразен от бурите,
загинал сам по пътя
също вярвам.
Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони.
Първия път, когато усети присъствието му, Ани помисли, че това е крадец. Грабна вазата и тръгна предпазливо към спалнята, отвори рязко вратата и светна лампата. В стаята нямаше никой.
Един ден Николай излезе за малко от дома си. Остави телевизора да работи и включи бойлера, за да има топла вода при завръщането му. Приготви на масата малко храна и стек цигари, да го чакат, защото друг в дома му по това време не го очакваше. Той нямаше причини да отсъства дълго, бързо щеше да се върне обратно.
Но не се завърна.
Беше ужасно студено; валеше сняг, а и започваше да се смрачава; това беше последната вечер в годината, вечерта срещу Hова Година.
Дните ми минаваха в шляене, четене на книги и дълги самотни разходки по брега.
Денят, в който ангелът намери крилата си, беше наглед един съвсем обикновен, с нищо по-различен от останалите ден.
* * *
И след като го казва Питагор,
навярно е така – че ни е имало
преди плътта, поредният затвор,
да ни лиши от усета за Минало.
Понякога струим от светлина,
понякога в душите се сгъстява мракът.
Нощта е точката, в която
по случайност сме замръкнали…
„Прохождане през мрака“