Йордан Кръчмаров СТИХОВЕ

(1948 – 1986)

ВЪЖЕ В ПАЗВА

Прегърбен и тъжен, до шията в прах,
допивам през сълзи последната чаша.
Изтрих много сълзи, добро не видях.
Прогни ми устата от кучешка каша.

Но днес съм решил… И си нося въже.
Без жал ще го вържа над корен от ясен.
И нека други берат, вместо мен, грехове
и казват, че този живот е прекрасен…

Прекрасен е, майчице! Няма, няма лъжа!
Погледай как свети пелина сред мрака.
На черния кос открадната песен дължа.
Дали е простил или още възмездие чака?

Избродих земята – красота, красота…
Над древни гробове със залеза плаках.
От цъфнали тръни пих със зората роса.
На жерави – тъжно, отчаяно махах…

Сега – със сгорчена страхотно душа –
пламтящото вино до зъби издигам.
Допита е вярата… С подивяла ръка
въжето от пазвата бавно развивам.

1983

СОЛАРИ

Заровени до кръста в жаравата на юли,
соларите димяха под белия престол.
Приличаха на мравки, с гумени цървули,
пълзящи в маранята на хълмовете сол.
По сребърните дрипи на ризите солени
се стичаха спектрално вълни аерозол.
Соларите с лопати, красиво оцветени,
въртяха небесата над хълмовете сол.
Избухваха вихрушки, топяха се кристали!
И гларуси пропадаха от ореол на ореол!
Тръстиковите шапки на бедните солари
венчаваха с прослава хълмовете сол.
И люспите на рани – вечната награда –
се ронеха в простора под нокти на сокол.
Соларите ритмично, с езическа балада,
танцуваха в жаравата на хълмовете сол.
Лопатите-комети преплитаха опашки
над солниците мирни с космичен произвол.
Нищожни като мравки. И дрипави, и прашни,
соларите потъваха под хълмовете сол.

1983, Поморие

СЪЗВЕЗДИЕ “КУЧЕ”

Забравено от Бога, но стигнало морето,
умираше прокуденото куче през нощта
и гледаше безмълвно как пада от небето
нещастната му кучешка съдба.
Протегнало със сетни сили лапи,
докосна хладната вода на вечността.
В окото му, готово да заплаче,
нахлу солта на кучешка съдба.
Нахлуха спомени – горчиви, но приятни.
Защото споменът все още е живот.
И кучето зави проточено и страшно
за мъките на кучешкия род.
И воят му препълни каменната чаша
на равнодушното, заспиващо море.
Една вълна спаси от гибелния пясък
захвърленото кучешко сърце.
И под съзвездието “Куче” с тихи стъпки
премина облак в кожата на вълк.
Започваше сезона на лова със хрътки –
сезон на кучешкия дълг.

1984

ПРИ РИБАРИТЕ

Догарят
сухите дърва със синкав пламък.
Мирише на сафрид и на смола.
Отдавна е загаснал залезът.
Заспали са рибарите.
Но аз не спя.
Гледам
към звездите
и за теб, любима, мисля.
Искам пълна мрежа риба да ти наловя.
Сребърна да станеш, докато я чистиш.
Песен да напиша, докато свариш чорба.

1984

ПЪТ

Древната каручка се търкаля,
мачка свежата трева.
Без юзда е кроткото магаре.
Старецът – с наведена глава.
Старецът посока не избира.
Цял живот е учил мъдростта:
гдето и да тръгнеш – стигаш
портите на вечността.

ЛУДОСТ

Млади жабчета опитват
блатото си да прескочат.
Квакнат, скочат – педя литнат,
в родната стихия цопнат.
Тъй и ние, хорицата бедни,
искаме да прелетим
над житейските си бездни…
вместо да ги осветим.

ПРАНЕ НА МРЕЖИ

Нагазили в морето до колене,
перем ръждиви, тежки мрежи.
Водата подло кожите ни реже.
Противно, нечовешко време!
И няма край проклетата ни участ!
Въртиш, въртиш, а най-накрая
на пясъка се свиеш като куче…
Сънуваш риба и в съня си лаеш…

КУШИЯ

Помня първата кушия…
Кон след кон. И вик след вик.
Стиснал пламъка за шията,
гоня вятъра с камшик.
Камък пламъка огъна.
Първия си зъб изплюх.
Тъй се учих – аз се спъна,
рухва ненадейно… друг!

КОЗИ СЛЕД ДЪЖД

Над дивите пътеки, сред хаос от скали,
където само ветровете се венчават,
звънтяха лудо позлатените звънци!
Сияеше подкова пъстроцветен пламък.
Посипани с безсмъртието на дъжда,
козите бясно тичаха към небесата.
Зовеше ги кошарата на вечността
с отворената порта на дъгата.
Прелитаха над бездната красивите кози!
С потръпващи нозе, с рога свистящи.
В пиринч и бронз лъщяха върли канари
и тръните приличаха на цветове димящи.
Под тях козарят – беден селски бог –
напразно ги проклинаше да чакат.
Козите стигнаха върха с изящен скок
и легнаха покорно пред съдбата.
Сред жълтите им, пълни с петънца очи,
изчезваше магията на слънчевата гривна.
И бавно се превръщаха в брадясали слуги
на бога, който до върха не стигна.

1984

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro