(1921 – 2002)
САМОТА
Не знам отивам ли нанякъде,
или се връщам,
изпитвам чувството, че никъде ме няма
и ако някой ме потърси,
и ако той е мойто щастие
ще се разминем неизбежно,
тъй както съм се разминавал винаги
с любимите неща.
(1921 – 2002)
САМОТА
Не знам отивам ли нанякъде,
или се връщам,
изпитвам чувството, че никъде ме няма
и ако някой ме потърси,
и ако той е мойто щастие
ще се разминем неизбежно,
тъй както съм се разминавал винаги
с любимите неща.
Говорещият часовник в дневната пропя Тик-так, седем часът, време е за ставане, време е за ставане, седем часът!, сякаш се страхуваше, че никой няма да го послуша. Къщата бе смълчана и пуста в утрото. Часовникът продължаваше да тиктака, повтаряше отново и отново звуците в празнотата. Седем и девет, време за закуска, седем и девет!
ВИСОКО И ДЪЛБОКО ПОЗНАНИЕ
Съвместна публикация с издателство „Фрувег – ПЗП“
………………………………….
Отворена порта на всички тайни на живота, в които се познават първопричините на всички същества. Написана от: Якоб Бьоме, наричан още Теутоникус в 1620 година. Според изданието от 1730 г., издадена наново от издателство „Инзел Ферлаг“ в Лайпциг,1921 г.
Прочетете още Якоб Бьоме „ШЕСТТЕ АСПЕКТА НА ТЕОСОФИЯТА“ – ПЪРВА ЧАСТ
1962 – 2012
ОТПЛАВАНЕ ОТ…
„Пътуващите са невинни…”
Христо Фотев
Суеверни столичани нарекоха юнкерите, завършили софийското Военно училище в годината на Халеевата комета, „Фаталният випуск 1910”. Определението не беше случайно, мнозина от тези момчета – идеалисти и патриоти, загинаха по време на трите съдбоносни за България войни. Немалко бяха и ранените, които останаха инвалиди, осакатени и нещастни за цял живот.
Прочетете още Лиляна Серафимова „СТРАДАЛЕЦЪТ ОТ „ФАТАЛНИЯТ ВИПУСК”“
ДАРОВЕТЕ НА МАГОВЕТЕ
Идеята, според която рожденият ден на Исус съвпада с хелиакалния изгрев на слънцето през 7 г. пр. Хр., влиза в противоречие с интересите на Църквата, което налага въвеждането на празника Рождество като символично прераждане на слънцето през зимата.
– Удрете го, бе, какво го гледате? – и десетина кривака се вдигнаха едновременно, но хората тъй много се струпаха изведнъж, та не можеше никой да шавне.
– Не, няма какво да спорим. Решила съм. Бягай с глупавия си кош. Господи, откъде са ти хрумнали тия неща? Разкарай се оттук. Стига си ме тормозил, имам да плета и не ми е до високи мургави господа със смахнати идеи.
1950 – 1994
ЕСЕННО МОРЕ
Как ще ми кажеш, че трябва да тръгвам
и още години да чакам дома?…
Вкъщи е освирепяла сама
паяжината с годишните кръгове.
Мизерия, глад, оскъдица съпътстват семейството на Ванга до края на тридесетте години. След 1928 г. тя е опора на всички.