ВИСОКО И ДЪЛБОКО ПОЗНАНИЕ
Съвместна публикация с издателство „Фрувег – ПЗП“
………………………………….
Отворена порта на всички тайни на живота, в които се познават първопричините на всички същества. Написана от: Якоб Бьоме, наричан още Теутоникус в 1620 година. Според изданието от 1730 г., издадена наново от издателство „Инзел Ферлаг“ в Лайпциг,1921 г.
Първи аспект
За растението на трите принципа, какво дърво или живот ражда всеки принцип в себе си или от себе си. Как трябва да се изследва и познава началото на природата.
Втори аспект
За смесеното дърво, зло и добро: Или за живота на трите принципа един в друг, как се обединяват и си подхождат.
Трети аспект
За първичното състояние на противопоставяне на растението, в което животът сам в себе си се противи.
Четвърти аспект
Как святото и добро дърво на вечния живот израства и прораства от всички растения на трите принципа и никой не може да го хване.
Пети аспект
Как един живот в дървото на живота може да погине: Как той от качеството на любовта и радостта встъпва в качеството на страданието, което е противно на всички други живи същества.
Шести аспект
За живота в мрака, където живеят дяволите, какво раждане има и какво качество носи той.
Предговор от автора към читателя
Ние написахме това произведение не за неразумните животни, които външно имат човешки облик, но в своя образ и подобие, в духа са зли и диви животни, което се показва от техния нрав. Ние написахме да четат човеците, които са пораснали по-високо от животинския образ и имат собствен човешки образ, които трябва да влязат в Божието царство, и които искат да живеят и растат в човешкия образ и подобие, в истинския човек; които често биват възпрепятствани от живота, пълен с несгоди и така затъват в смесения живот и се страхуват от раждането на светия живот:
За тях написахме тези писмена и им казваме да не считат за невъзможно познанието на тези тайни. И ето даваме им една притча: Има един живот, пораснал от всички животи, който е смесен, но в него самия расте един друг живот, който, макар да е пораснал от всички други животи, е свободен от всички други животи, но също и той съществува във всички есенции на живота. Този друг нов живот се осветява от светлината и само в себе си, че да може да вижда всички други животи, а те (другите животи) не могат нито да видят, нито да хванат новия живот.
Такъв е всеки един, който от смесения живот, зло и добро, отново се ражда във и от Бога. Този нов образ и подобие, роден в живота на Бог, вижда всички естествени животи, и нищо не му е чуждо или тежко, защото той вижда само своя корен, от който е израснал, както едно красиво цвете израства от дивата земя, но не прилича на земята, а със своята красота показва силата на земята. И както цветето е смесено с доброто и злото, така и всеки човек, който от животинското, диво и земно свойство и качество отново се ражда като Божи образ и подобие.
За тези, които така растат, и ще порастат като прекрасни лилии в Божието царство, и сега се раждат, за тях написахме тази книга, че да могат те да подсилят в нея своите есенции, да се раззеленят в Божия живот и да порастат в райското дърво, и да принесат плод. Защото всички деца Божии, които растат в това дърво, са клонки на самото това дърво, затова ние поискахме да дадем нашия сок, аромат и есенция на всички наши клонки и разклонения, за да стане нашето райско дърво голямо, и да се възрадваме всички помежду си, и всеки клон и клонка да покрие и защити другия, като настъпи буря. За радостта на всичките деца на това растение са тези писмена, за тяхната любов и растеж.
Превод от немски: Николай Димитров Стефанов