„Eмил, ерудиран, прецизен, деликатен и същевременно необуздан, вдъхновен и човечен, скандален на моменти, признаващ надарените, непонасящ графоманите… и недопускащ до себе си кого да е… рицар и аристократ на духа. Не мога да забравя рецитацията му на онова потресаващо стихотворение, посветено на любимата му Татяна: „…ще изкопая гроб и в него ще полегна, за да го стопля за теб…“ , естествено перифразирам, беше отдавна, когато след представяне на втората му стихосбирка в „АКТИВ АРТ“ и последващото събиране в Клуба на художниците, бях поканен на почерпка и вътрешен рецитал, знаменателно прекарване беше в атмосфера на бохеми, сродни души, варненски Монмартър на духа… Сега той е в по-добри светове, и съм сигурен, че душата му се рее помежду звездите с вродения си аристократичен финес… Емил, бъди в Светлина!“
Никола Анков
(1957 – 2010)
ГРОБИЩЕН РАЗМИСЪЛ
Край град на живите – на мъртви град.
Но как да срещнем скъпите си близки?
Подобно часови обвити в хлад,
стърчат все кръстове и обелиски.
