СЕНКИ

Всички очакват да дойде делегация,
тичат, оправят завесите на прозорците
в дългите и пусти коридори,
на малка масичка са изложени детски
шоколадчета, продавачката я няма,
официалните посрещачи са в паника,
спират ме и ме питат,
кой открадна шоколадите, не знам,
отвръщам, уволнен сте, веднага
изчезвайте, напуснете веднага, вън…

Прочетете още Румен Леонидов – из „ПОКАЯНИЕ ГОСПОДНЕ“ →

Къде са корените на човека и не са ли закърнели у съвременните хора или пък изгнили?

Може би човеците са вече изчезнал вид, а са останали само хора, в изобилие – еднакви и безбройни, като лабораторни мишки. Някога се е смятало, че кръвта вода не става.

Прочетете още Астрид Садовски – ОТНОСНО КОРЕНИТЕ →

Детството, ах детството! То е като слънчев лъч, прорязващ горския гъсталак – така остава да блещука то, през целия наш живот – макар понякога и да е трънливо.

Когато бяхме деца, виждахме неща, които после безвъзвратно се изгубиха в мъглата на времето. За нас светът бе още съвсем пресен и пълен с чудеса.
Възрастните събират сега разделно боклука, а тогава изстрелвахме с шише-совалка първата муха в космоса, от покрива на блока.

Прочетете още Астрид Садовски ДЕТСТВОТО →

П О Д Л Е З А ПЛИСКА I

в двата края на подлеза плиска се плиска подлеза Плиска разплискана
мътилка с маркуч мият понякога сутринта е кална покрай акордеона
танго се учи да свири малкото момиче в мръсната си инвалидна
количка благославя просяк безспирно го заобикалят до него блести
лъскавия бутик с лъскавия собственик с лъскавите плочки излъсканата
си територия бащински обхожда гърмят децибелите на музикалния бутик
после пак витрини бутафорен блясък до другия бутик за напитки и цигари

Прочетете още Лидия Гълъбова – ПОЕЗИЯ →

Четворката е числото на силата. То е тройката, допълнена със своя продукт, бунтуващата се единица, вече примирена с върховното триединство.
В първожитейската си стихия човекът, забравил майка си, започна да разбира Бог само като неумолим и ревнив баща.
Мрачният Сатурн, въоръжен с отцеубийствената си коса, се захвана да яде децата си.

Прочетете още Елифас Леви ЧЕТВОРКА →

Големият аркан – т.е. неизречимата и необяснима тайна – е абсолютното познание за доброто и злото.
„Когато изядеш плода на това дърво, ще бъдеш като боговете„, каза Змията.
„Ако вкусиш от него, ще умреш„, отговори Божествената Мъдрост.
Така плодовете на доброто и злото растат на едно и също дърво и от един и същи корен.
Въплъщението на Доброто е Бог.
Въплъщението на Злото е Дяволът.
Да знаеш тайната или формулата на Бога значи да си Бог.
Да знаеш тайната или формулата на Дявола значи да си Дяволът.

Прочетете още Елифас Леви ARCANUM ARCANORUM →

Съвместна публикация с в. „24 часа“

Португалският игрален филм „Да сънуваш Портокалия“ (Sonhar Portukalia) – за приключенията на група българи, емигранти в Португалия, ще има премиера на 4 май в кино Cinema City Alvalade – Лисабон. Това съобщи в интервю за БТА Любомир Чолаков, автор на романа, по който е продукцията.

Прочетете още „ДА СЪНУВАШ ПОРТОКАЛИЯ“ →