Архив на категория: In Memoriam

Наталия Андреева – РЕКВИЕМ ЗА МАРИОН

Марион Колева
Странстващ разказвач на приказки.
Член на Ордена на Мартеницата.

Марион, дъщеря й и съпругът й.

Няма да спомена колко съм тъжна, макар че тъгата ме е затиснала отвсякъде. Месеци не писах във Фейса и изтрих приятелската си листа, поради постоянните атаки, на които бях подложена от неизвестен ми профил. На 10 ти април 2023 г. съм се оттеглила, показва справката, и едва наесен същата година  започнах да възстановявам контактите си отново.

По едно време стигнах и до Марион. Дълго време нямаше никаква реакция. Поглеждах понякога на стената й – на нея нямаше движение. Накрая някакво съмнение ме загложди и потърсих информация в интернет. И изтръпнах – когато съм я изтрила от листата си заедно с целия останал списък, нея вече от 20 дена я е нямало сред нас. Стената й също беше празна, никой не беше написал думи на сбогуване със странстващата разказвачка на приказки и член на Ордена на Мартеницата.

Никакво подозрение за нещо лошо, никакво предчувствие нямаше в мен. Тя беше скитник между страните. Мислех, че отново пътешества и затова не се обажда.
А тя вече била тръгнала да скита между звездите.

Не мигнах цяла нощ, въпреки приспивателните. Бях съкрушена, бях смазана.

Марион беше много талантлива поетеса, но какво ли означава това!? Толкова суперлативи се изписаха по повод смъртта на мнозина литературно немощни автори, че думите загубиха значението си. „Голяма“, „велика“, „недостижима“ – тези епитети биха стояли кухо по адрес на Марион, защото са изричани и по адрес на къде по-посредствени покойници. Затова няма да тревожа духа й с тях.

Четенето на нейните стихове бе като откровение, като поклонение в храм. Открих я за себе си в нета, не се познавахме лично. Бях поразена от съвършеното владеене на материята, от привидната лекота, с която пишеше. Беше професионалист.

Нито един слаб стих, нито един изтърван и написан като плънка – заради ритъма и римата. Подобно на Ивайло Иванов – слънчевото дете на поезията, което също ни напусна така рано.

Красиви и неочаквани рими, дълбочина на мисълта. Талант, за който всичко изречено от човек би било слабо и неточно.

Самата тя тънка, крехка, нежна. Красива, оптимистична и младолика – такава я показват снимките. Отказващо да остарее момиченце, влюбено в пътешествията и природата.

Не разбирам защо си отиде така рано!? Навярно никога няма да разберем това.

Рових до разсъмване в интернет – в търсене на някакъв отговор. И попаднах на случая със скулптора Спартак Дерменджиев. Не знаех, че са били съпрузи с него след смъртта на първия й съпруг и баща на дъщеря й. Но видях колко е била наранена от развода и лъжите на този човек.
Това ли я уби!? Разочарованието!? Липсата на морал!? Или множество подобни удари, след които е възкръсвала като феникс от пепелта?!

Колко пъти може да се възкръсне? Колко?

Илюстрирах този текст със снимка на Марион, първия й съпруг и малкото им момиченце – Кристина Георгиева, днес Кристина Юнг. Някъде в началото на новото хилядолетие и съвсем млад още той ги е напуснал, тръгвайки да пътешества сам сред звездите. Днес те двамата навярно вече бродят заедно из безкрая.

1992 година е, по нейните думи. Мястото е Аруба, остров, намиращ се в близост до Венецуела, в чиято столица Каракас Марион живее почти 13 години.  И още пет в Йоханесбург, ЮАР. Снимката е малка и с лошо качество, такава беше техниката тогава. Но излъчва щастие и така искам да ги запомнят читателите.

На сайта й във Фейсбук има много други снимки:  Марион в Тадж Махал,  Индия, на Китайската стена, пред пирамидите в Гиза, в ЮАР,  Гърция, Германия и Русия, в Брюксел, Лондон, Париж и Петра, Йордания. Един неуморен пътешественик и изследовател на света. Има снимки на книгите й и много нейни стихове в интернет. Те ще останат там навярно и ще се разпространяват от хората, които я обичат, докато те самите са живи.

Преди време публикувах стиховете й тук и няколко нейни статии, ще добавя  още с времето.

Не си забравена, Марион, обичаме те всички!

Почивай в мир и светлина!

…………………………………………………..

Към стиховете й във „Ведра Ранина“:

Евелина Белчева – ПРИЗВАНИЕ СВИДЕТЕЛ

Но винаги се намира един.
Неотстраним като въздуха.
Призванието свидетел,
равно на светец и апостол.
Има общ родов корен
със съвест, свяст, светлина.
Дори и пръстта,
която ще хвърлят отгоре му,
за да му запуши устата
навеки веков –
ще поникне на свирка
и тя ще сви-сви-сви-
детелства
за най-свидното –
Истината.

Свидетел, 1979
Блага Димитрова

ЗАПИСКИ ОТ „ПРЕХОДА“. ВТОРА КНИГА: ЗАПИСКИ ОТ ЛУДОТО ВРЕМЕ НА „ВПОЛИТИЧВАНЕТО“.

Прочетете още Евелина Белчева – ПРИЗВАНИЕ СВИДЕТЕЛ

Блага Димитрова СТИХОВЕ

Блага Димитрова в ранната си младост

СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БЛАГА ДИМИТРОВА /1922 -2022/

 *  *  *
Люлее ме копнеж от детството.

Да срещна Бъдни вечер.
Сняг от сбъднат спомен
се рои на светулки у мен.

Край постната трапеза
свещ от свещ се пали
и душа от душа.

Прочетете още Блага Димитрова СТИХОВЕ

Джина Василева – из „СЛЯПО ПЛАВАНЕ“

Яхтата "Ахасфер" на писателя Борис Априлов.
Яхтата „Ахасфер“ на писателя Борис Априлов.

***

Мерилин Монро? Сериозно?

Протегнах ръка и напипах пластмасовата си чашка на пода.
Отпих широка блудкава глътка от жълтеникавата течност.
Беше топла и безвкусна.
Дали не e от същата бутилка, спомената в ръкописа в ръката ми. Поставих страницата в папката върху другите и се подразних, като забелязах, че е последна. Толкоз ли беше? Номерирана кой знае защо с цифрата 23, веднага след 12. Значи преди нея трябва да се вмъкне разказът „Деликатно настроение“?…

Прочетете още Джина Василева – из „СЛЯПО ПЛАВАНЕ“

Георги Н. Николов – „ЩЕ ИМАМ И ПОПЪТНИ ВЕТРОВЕ…“

Песента „Бургаски вечери“, по текст на Иван Ванев и музика на Иван Коларов, отдавна е хит не само за вечния град край морето. Когато тя зазвучи в хоризонтите на безкрая, млади и стари усещат в гърдите си яркоцветни неувяхващи чувства: на радост от даровете на живота; на доброта, споделена любов и красота, усещане за вечност и благодарност, че ни има. Във въздуха се понася упойващият аромат на сол и водорасли, а гальовният бриз с целувка отмахва бръчките от челата ни и нашепва, че утрешният ден вече ни очаква с първите топли зари на слънцето…

Прочетете още Георги Н. Николов – „ЩЕ ИМАМ И ПОПЪТНИ ВЕТРОВЕ…“

Иван Здравков – НЕБЕСНОТО МОМЧЕ


Роден от светлината,
завърнал се в светлината
.

На мама Еми, с любов

***

Защо не спи небесното момче?
Защо мълчи?
Защо в градините небесни се разхожда?
Сълзата на небесното момче е светла.
Тъгата на небесното момче е синя.
Красива е душата на небесното момче.
Спят
всички ангели в небесния покой.
Защо не спиш, безсънен ангел мой?

Прочетете още Иван Здравков – НЕБЕСНОТО МОМЧЕ

Наталия Андреева – РАКЕТНО ЛЯТО 1969

През 1967 г. ровех нещо в килера на къщата ни и попаднах на една книга. Може да е била част от разпиляната библиотека на татко по време на поредния му концлагер, може да е попаднала там по друг начин. В нея беше описано точно и ясно как да построим телескопа на Галилей. Той трябваше да увеличава само 50 пъти образа, но и това беше нещо.

Прочетете още Наталия Андреева – РАКЕТНО ЛЯТО 1969

Тел Авив, 17 август 1991

ПИСМА: Борис Априлов, Израел

до Наталия Андреева, Германия

Хайфа, 9 август 1991

Мила Наталия,

така почнах, а ето, че днес е Тел Авив, 17 август 1991.

Мила Наталия,

Не взех участие в преместването, просто ме качиха в колата и стовариха в новото жилище, всичко извършиха дъщеря ми Джина и зет ми, но въпреки туй, нямах сили да пиша, а и сега е така, горещината, макар че не надхвърля 30о , е особена, влажността ме размеква и ме превръща в глупак. Х. е изумително красив град, ако някой ден решиш да ми гостуваш, ще ти го покажа и просто няма да повярваш, че съществува такова чудо, но „големият живот“ на страната е в Т.А.

Прочетете още Тел Авив, 17 август 1991

Николай Нанков – САМОТНИКЪТ

В памет на Красимир Пашов

С тази екипировка нямаше много голям избор на мястото, където можеше да си опита късмета – мостът на Бургас и по точно на кея, където разстоянието до водата беше по-малко. Просто нямаше достатъчно дълга корда, но какво да се прави…

Прочетете още Николай Нанков – САМОТНИКЪТ