Архив на категория: In Memoriam

Евелина Белчева – ПРИЗВАНИЕ СВИДЕТЕЛ

Но винаги се намира един.
Неотстраним като въздуха.
Призванието свидетел,
равно на светец и апостол.
Има общ родов корен
със съвест, свяст, светлина.
Дори и пръстта,
която ще хвърлят отгоре му,
за да му запуши устата
навеки веков –
ще поникне на свирка
и тя ще сви-сви-сви-
детелства
за най-свидното –
Истината.

Свидетел, 1979
Блага Димитрова

ЗАПИСКИ ОТ „ПРЕХОДА“. ВТОРА КНИГА: ЗАПИСКИ ОТ ЛУДОТО ВРЕМЕ НА „ВПОЛИТИЧВАНЕТО“.

Прочетете още Евелина Белчева – ПРИЗВАНИЕ СВИДЕТЕЛ

Блага Димитрова СТИХОВЕ

СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БЛАГА ДИМИТРОВА /1922 -2022/

 *  *  *
Люлее ме копнеж от детството.

Да срещна Бъдни вечер.
Сняг от сбъднат спомен
се рои на светулки у мен.

Край постната трапеза
свещ от свещ се пали
и душа от душа.

Прочетете още Блага Димитрова СТИХОВЕ

Джина Василева – из „СЛЯПО ПЛАВАНЕ“

Яхтата "Ахасфер" на писателя Борис Априлов.
Яхтата „Ахасфер“ на писателя Борис Априлов.

***

Мерилин Монро? Сериозно?

Протегнах ръка и напипах пластмасовата си чашка на пода.
Отпих широка блудкава глътка от жълтеникавата течност.
Беше топла и безвкусна.
Дали не e от същата бутилка, спомената в ръкописа в ръката ми. Поставих страницата в папката върху другите и се подразних, като забелязах, че е последна. Толкоз ли беше? Номерирана кой знае защо с цифрата 23, веднага след 12. Значи преди нея трябва да се вмъкне разказът „Деликатно настроение“?…

Прочетете още Джина Василева – из „СЛЯПО ПЛАВАНЕ“

Георги Н. Николов – „ЩЕ ИМАМ И ПОПЪТНИ ВЕТРОВЕ…“

Песента „Бургаски вечери“, по текст на Иван Ванев и музика на Иван Коларов, отдавна е хит не само за вечния град край морето. Когато тя зазвучи в хоризонтите на безкрая, млади и стари усещат в гърдите си яркоцветни неувяхващи чувства: на радост от даровете на живота; на доброта, споделена любов и красота, усещане за вечност и благодарност, че ни има. Във въздуха се понася упойващият аромат на сол и водорасли, а гальовният бриз с целувка отмахва бръчките от челата ни и нашепва, че утрешният ден вече ни очаква с първите топли зари на слънцето…

Прочетете още Георги Н. Николов – „ЩЕ ИМАМ И ПОПЪТНИ ВЕТРОВЕ…“

Иван Здравков – НЕБЕСНОТО МОМЧЕ


Роден от светлината,
завърнал се в светлината
.

На мама Еми, с любов

***

Защо не спи небесното момче?
Защо мълчи?
Защо в градините небесни се разхожда?
Сълзата на небесното момче е светла.
Тъгата на небесното момче е синя.
Красива е душата на небесното момче.
Спят
всички ангели в небесния покой.
Защо не спиш, безсънен ангел мой?

Прочетете още Иван Здравков – НЕБЕСНОТО МОМЧЕ

Наталия Андреева – РАКЕТНО ЛЯТО 1969

През 1967 г. ровех нещо в килера на къщата ни и попаднах на една книга. Може да е била част от разпиляната библиотека на татко по време на поредния му концлагер, може да е попаднала там по друг начин. В нея беше описано точно и ясно как да построим телескопа на Галилей. Той трябваше да увеличава само 50 пъти образа, но и това беше нещо.

Прочетете още Наталия Андреева – РАКЕТНО ЛЯТО 1969

Тел Авив, 17 август 1991

ПИСМА: Борис Априлов, Израел

до Наталия Андреева, Германия

Хайфа, 9 август 1991

Мила Наталия,

така почнах, а ето, че днес е Тел Авив, 17 август 1991.

Мила Наталия,

Не взех участие в преместването, просто ме качиха в колата и стовариха в новото жилище, всичко извършиха дъщеря ми Джина и зет ми, но въпреки туй, нямах сили да пиша, а и сега е така, горещината, макар че не надхвърля 30о , е особена, влажността ме размеква и ме превръща в глупак. Х. е изумително красив град, ако някой ден решиш да ми гостуваш, ще ти го покажа и просто няма да повярваш, че съществува такова чудо, но „големият живот“ на страната е в Т.А.

Прочетете още Тел Авив, 17 август 1991

Николай Нанков – САМОТНИКЪТ

В памет на Красимир Пашов

С тази екипировка нямаше много голям избор на мястото, където можеше да си опита късмета – мостът на Бургас и по точно на кея, където разстоянието до водата беше по-малко. Просто нямаше достатъчно дълга корда, но какво да се прави…

Прочетете още Николай Нанков – САМОТНИКЪТ

Борис Априлов НЕЩО СИ ОТИВА

tom1

Той сънува жена. По-право сънуваше, че бие жена, но не знаеше как се бият такива същества, пък и ръцете му тежаха в съня. Получи се бъркотия и мъка, и щом добрата фея на сънищата се намеси да го събуди, човекът избърза да отвори очи.

Прочетете още Борис Априлов НЕЩО СИ ОТИВА