Говорещият часовник в дневната пропя Тик-так, седем часът, време е за ставане, време е за ставане, седем часът!, сякаш се страхуваше, че никой няма да го послуша. Къщата бе смълчана и пуста в утрото. Часовникът продължаваше да тиктака, повтаряше отново и отново звуците в празнотата. Седем и девет, време за закуска, седем и девет!
1962 – 2012
ОТПЛАВАНЕ ОТ…
„Пътуващите са невинни…”
Христо Фотев
Суеверни столичани нарекоха юнкерите, завършили софийското Военно училище в годината на Халеевата комета, „Фаталният випуск 1910”. Определението не беше случайно, мнозина от тези момчета – идеалисти и патриоти, загинаха по време на трите съдбоносни за България войни. Немалко бяха и ранените, които останаха инвалиди, осакатени и нещастни за цял живот.
Прочетете още Лиляна Серафимова „СТРАДАЛЕЦЪТ ОТ „ФАТАЛНИЯТ ВИПУСК”“
– Удрете го, бе, какво го гледате? – и десетина кривака се вдигнаха едновременно, но хората тъй много се струпаха изведнъж, та не можеше никой да шавне.
– Не, няма какво да спорим. Решила съм. Бягай с глупавия си кош. Господи, откъде са ти хрумнали тия неща? Разкарай се оттук. Стига си ме тормозил, имам да плета и не ми е до високи мургави господа със смахнати идеи.
1950 – 1994
ЕСЕННО МОРЕ
Как ще ми кажеш, че трябва да тръгвам
и още години да чакам дома?…
Вкъщи е освирепяла сама
паяжината с годишните кръгове.
1946 – 2002
* * *
Денят изтегля острото си жило
и в мойта длан,
от теб желала милост,
потрепва светлинка и залинява.
АЛЕКСАНДРИЙСКИ ЦАРЕ
Александрийците отвред се сбраха
да видят Клеопатрините рожби —
Кесарион и неговите братя
невръстни — Птоломей и Александър,
за първи път дошли на стадиона
царе да бъдат там провъзгласени
пред бляскавия строй на храбри воини.
1934 – 1976
РАЗГОВОР С БУРГАС
Аз отдавна щях да те напусна,
непременно щях да си отида,
град Бургас,
завинаги от тебе.
Но изгубих много, много време
твоето море да убеждавам
в моя край със мен да дойде тайно,
да избяга заедно със мене
в една нощ, когато всички спят.
Не сполучих.
То не ме послуша.
И сега аз пия, пия често
и морето предизвиквам с думи
и с това сърцето си залъгвам.
Днес една сватовница ми каза:
че морето все пак ме обичало.
– Хей, Реджеб, морето те обича –
каза тя.
И аз почти повярвах.
Та човек с това се утешава –
иначе как може да живее.
ИЗПОВЕД
Тръгнах ей така,
босичък,
по голямата земя.
