ЧЕРНОТО ПАЛЕ НА БЕЛИ ПЕТНА
Един посред нощ е. Ръмжи булевардът
с гърла на таксита и късни коли.
С очи на кибици, улични лампи
от локвите гледат как ситно вали.
Пияни, бездомници и закъснели
тропосват паважа на мокър тегел.
Прозорците горе – от сън притъмнели,
са стиснали в шепи деня уморен.
* * *
Стих мой
нямаш аромат
и с рима бляскава не си орисан
ръце напукани и мръсни
са те писали
ала си жив
не се срамувай
дишай
Не се срамувай
дишай стих
щом нежно те целуват ветровете
и в теб рисуват
непознати дни
земи далечни
и вълшебно цвете…
НА СЕРВИТЬОРКАТА ОТ РУШИАЗ
Но господине
моля ви
не късайте липата.
Така красива е
и как ухае на мечти…
Ми каза тя,
а после чашата с кафе остави
и бавно самодивите си стъпки скри…
ИВАЙЛО ИВАНОВ, ПОЕТ(1972-2016)
Трети пореден ден без зъболекарски конец
Колгейт Тотал в провинцията малък апокалипсис
Идващ в 6 вечерта разглезени студенти очакващи
Петзвезден комфорт срещу мизерната ми заплата
На професор съсипан съм в този край на деня под
Жегата на лозята на крадеца на праскови и научавам
Сега от фебе че ти си умрял какво за бога става благодаря ти
Че живееше в оскъдица на зъби в усмивката ти на мишкин
Прочетете още Владимир Сабоурин СТИХОВЕ
Бегъл прочит на поезията на Ирина Войнова
В Градината на Фохат няма ясно очертани предмети и поради това липсват и най-обикновените ориентири. Хлътне ли в нейния свят някой примамен от сиянията й пътник, той поема с това риска да остане завинаги неин пленник.
Странно място е тази градина! Змията няма да те покани да вкусиш от Дървото на познанието и Бог не ще те упъти към изхода на Рая.
Съвместна публикация със списание „Палитра“ на Бойко Златев, Канада
ПОСЛЕДЕН ОТ БОГОВЕТЕ
(поема)
1
ХРИСТОС – алмазена ЗМИЯ, извита
по звездното небе на всички векове.
Аз искам – огнено длето в гранита
на исполински обелиск да изкове
лъчистата извивка
на светлата Змия,
обвила в звездна сянка цялата земя.
„Как светеха студено портокалите по черните си клони…“
Виждам водорасловата разпиляност на косите ти и острия ти профил, Изгнанико. Христо.
„Там някъде, на дъното на Самотата… Родина. – пишеш ти.
– Изгнание е тя – и нищо повече!“
ВОЛСКА КОЛА
Ти, колеснице на светостта,
на старостта невинна на дедите ни,
донесена от Ханаанската земя
в полето житно на Тесалия,
просторно и смълчано като черква
под огъня на слънцето!
(интервю със столетник)
ВЪПРОС: Дядо Василе, как си със здравето?
ОТГОВОР: Не ше оплаквам, на што и двайшет години шъм, шамо шъбите ми ша ишпадали, но инаше вишдам и шувам, мога шам да ши ишдоя кравата. И телевишоршето шамишък ношя до шервиша. А тайната е: шутрин шаша мляко, вешер – шаша мляко. Откак ше помня, ше така шъм шивял.
Прочетете още Румен Белчев ШУТРИН ШАША МЛЯКО…
ЕДИН СТАРИК НА БРЕГА НА РЕКАТА
И все пак трябва да внимаваме къде вървим.
Не стига само да усещаме, нито да мислим,
ни да се движим,
не стига – тялото ти да е винаги в опасност,
застанало зад бойницата стара,
когато врящото масло и разтопеното олово
пръскат стените.
Той сънува жена. По-право сънуваше, че бие жена, но не знаеше как се бият такива същества, пък и ръцете му тежаха в съня. Получи се бъркотия и мъка, и щом добрата фея на сънищата се намеси да го събуди, човекът избърза да отвори очи.
