РАЗРАСТВАНЕ НА ПРАЗНОТАТА
Животът ни напуска и ни глътва здрачината,
довчерашното нищо продължава в нищо –
така се умножава и разраства празнотата
или така илюзия илюзия прикрива.
Заблуда е да търсим продължение чрез тялото,
по този път смъртта е вечната награда.
И фокусник е онзи, под чиито пръсти
расте дете дръвче. Цъфти. И се разпада.
АНКЕТА НА БОРЯНА ВЛАДИМИРОВА С НАТАЛИЯ АНДРЕЕВА
ОТ КНИГАТА „Литературни анкети – 18 поети от 80-те„
Смъртта е онова събитие, което в младостта ни се случва винаги на другите, причинявайки къде по-трайни, къде по-кратки неуюти в душата ни. Кипежите на тялото ни мамят, че ни чака земна вечност и ние отпъждаме далече мисълта за нетрайността на материята. После, с всяка загуба на близки и приятели, черният човек придобива все по-реални очертания, докато накрая се материализира в плът и кръв и предяви правата си на наш единствен наследник. Когато тялото е младо, то се опитва да води диалог със смъртта. С напредването на възрастта става все по-ясно обаче, че тя е недиалогична и монолозите ни пред нея се обезсмислят.
Прочетете още БЯГСТВО ОТ НИРВАНАТА НА РАЗПАДА
Тази статия е писана в самия край на 1989 г. Може да се датира някъде към 20 декември същата година. Беше дадена след Екофорума на Румяна Узунова и е излъчена по „Свободна Европа“ през януари 1990 г. Съвсем наскоро разбрах това, защото нямах връзка с редакцията, а и не притежавах лично копие на текста – то е или изгубено, или не го е имало в онези безхартиени времена. Статията ми беше пратена от редакторката Жени Георгиева – Кайзер, на която благодаря от сърце за това!!!, и изразява първите ни разочарования от демократичните промени, когато протестиращите срещу Системата бяхме обиждани и заклеймявани като екстремисти от сплотените червени агитки. В интерес на истината – не влязох в Социалдемократическата партия, не понесох факта, че ръководителите й говореха на сбирките като партийни секретари, каквито впоследствие наистина се оказаха. Посещавах известно време и радикалдемократите по покана на Елка Константинова, ала и там не се задържах, защото видях как политиката се използва за низки лични цели. Останах си цял живот безпартийна, за което изобщо не съжалявам.
Поздрав от авторката!
СЛЕДВА СТАТИЯТА:
Прочетете още Наталия Андреева – ПОДМЯНА, ПРИЛИЧАЩА НА ПРОМЯНА