РАЗРАСТВАНЕ НА ПРАЗНОТАТА
Животът ни напуска и ни глътва здрачината,
довчерашното нищо продължава в нищо –
така се умножава и разраства празнотата
или така илюзия илюзия прикрива.
Заблуда е да търсим продължение чрез тялото,
по този път смъртта е вечната награда.
И фокусник е онзи, под чиито пръсти
расте дете дръвче. Цъфти. И се разпада.
/8. 3. 1975 – 8. 3. 2025/
Точно преди половин век, в нощта срещу този ден, аз и Манол – двама млади прощъпулника в поезията от Бургас – пътувахме с влака към София. Целта ни беше една – да отидем при Атанас Далчев и да го помолим да прочете стиховете ни.
Атанас Далчев /1904 – 1978/
Аз бях почти на 20, той – на малко повече. Само двама съвсем млади наивници могат да извършат такава щуротия – да се натресат сутринта в дома на любимия си поет – без уговорка по телефона, без разрешение. Диви времена, нали!?
СЪНИЩА
Не пробождай с пръсти тъмнината,
легнала във твоите прозорци!
Не напразно зимата измисли
със светлина да спира светлината.
Дойде сезонът на себевглъбяването.
Умира всичко, освен сърцата ни.
Като замръзнали на двора дрехи
се чупят думите във нашите прегръдки.
И по-добре без думи да осъмнем!
ДУХЪТ
Дойде ли някой или само лъхна хладина,
раздвижи ли предметите или бе само сянка
на друг живот, отказан ни от земната материя?
Нещо остро сякаш я пробожда през тялото, не, по-скоро през съзнанието, това е рязък, неприятен звук, будилникът ли звъни така или отново пищи телефонът? Ани излиза от здрача като от стая без прозорци, светлината я заслепява за миг, после отново става тъмно като в рог. Докато идва на себе си, тя осъзнава, че лежи в хола, паднала е на пода, навярно й е прилошало. С мъка се изправя и се подпира на библиотеката, след това с усилие намира часовника. Единадесет е, ако не е спрял.
Прочетете още Наталия Андреева ПОРТРЕТ НА АНИ – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Именно на академика дълго разчиташе и бившата му съпруга, звънеше му десетки пъти в денонощие, надявайки се, че той има някаква власт над сина си и ще успее да й го върне.
Не си ли добре, пита притеснено академикът.
Добре съм, татко, отговаря отпаднало Ани, но снощи си легнах късно…
Първия път, когато усети присъствието му, Ани помисли, че това е крадец. Грабна вазата и тръгна предпазливо към спалнята, отвори рязко вратата и светна лампата. В стаята нямаше никой.
МАЙСТОРЪТ НА МАЙСТОРИТЕ
Щом свещената котка напусне зенита, и пак
в недостроения храм на Хирам се засели,
най-големият идва. А с него – отвъдният знак
на знание древно, на мисъл без земни предели.
Изведнъж се озовах в центъра на ужасна вихрушка и тя ме въртя, докато изгубих съзнание.
В следващия миг бяхме вече в двореца му.
Огледах се, поразен от величието на обстановката. Беше грандиозно, беше нечовешко. Повече, отколкото сърцето може да понесе.
С пияни, залитащи крачки тръгнах да оглеждам залите, напълно забравил за опасния им владетел. Толкова много красота и разкош имаше наоколо, че смъртта в мен отново беше притихнала, без да смее да надигне дори за миг обърканата си и замаяна от великолепието глава.