Архив на категория: Литература

Емил Павлов – СТИХОВЕ

 

emil2

 

*  *  *

Стих мой
нямаш аромат
и с рима бляскава не си орисан
ръце напукани и мръсни
са те писали
ала си жив
не се срамувай
дишай

Не се срамувай
дишай стих
щом нежно те целуват ветровете
и в теб рисуват
непознати дни
земи далечни
и вълшебно цвете…

НА СЕРВИТЬОРКАТА ОТ РУШИАЗ

Но господине
моля ви
не късайте липата.
Така красива е
и как ухае на мечти…
Ми каза тя,
а после чашата с кафе остави
и бавно самодивите си стъпки скри…

Прочетете още Емил Павлов – СТИХОВЕ

Владимир Сабоурин СТИХОВЕ

ИВАЙЛО ИВАНОВ, ПОЕТ(1972-2016)

Трети пореден ден без зъболекарски конец
Колгейт Тотал в провинцията малък апокалипсис
Идващ в 6 вечерта разглезени студенти очакващи
Петзвезден комфорт срещу мизерната ми заплата
На професор съсипан съм в този край на деня под
Жегата на лозята на крадеца на праскови и научавам
Сега от фебе че ти си умрял какво за бога става благодаря ти
Че живееше в оскъдица на зъби в усмивката ти на мишкин
Прочетете още Владимир Сабоурин СТИХОВЕ

Наталия Андреева ТАЙНОТО ТИ ИМЕ, ПЕПЕРУДО!?

Бегъл прочит на поезията на Ирина Войнова

В Градината на Фохат няма ясно очертани предмети и поради това липсват и най-обикновените ориентири. Хлътне ли в нейния свят някой примамен от сиянията й пътник, той поема с това риска да остане завинаги неин пленник.
Странно място е тази градина! Змията няма да те покани да вкусиш от Дървото на познанието и Бог не ще те упъти към изхода на Рая.

Прочетете още Наталия Андреева ТАЙНОТО ТИ ИМЕ, ПЕПЕРУДО!?

Николай Райнов ИИСУС ХРИСТОС

Съвместна публикация със списание „Палитра“ на Бойко Златев, Канада

ПОСЛЕДЕН ОТ БОГОВЕТЕ

(поема)

1

ХРИСТОС – алмазена ЗМИЯ, извита
по звездното небе на всички векове.
Аз искам – огнено длето в гранита
на исполински обелиск да изкове
лъчистата извивка
на светлата Змия,
обвила в звездна сянка цялата земя.

Прочетете още Николай Райнов ИИСУС ХРИСТОС

Васил Славов „КАК СВЕТЕХА СТУДЕНО…“

„Как светеха студено портокалите по черните си клони…“

Виждам водорасловата разпиляност на косите ти и острия ти профил, Изгнанико. Христо.

„Там някъде, на дъното на Самотата… Родина. – пишеш ти.
– Изгнание е тя – и нищо повече!“

Прочетете още Васил Славов „КАК СВЕТЕХА СТУДЕНО…“

Рита Буми-Папа СТИХОВЕ

 

ВОЛСКА КОЛА

Ти, колеснице на светостта,
на старостта невинна на дедите ни,
донесена от Ханаанската земя
в полето житно на Тесалия,
просторно и смълчано като черква
под огъня на слънцето!

Прочетете още Рита Буми-Папа СТИХОВЕ

Румен Белчев ШУТРИН ШАША МЛЯКО…

(интервю със столетник)

ВЪПРОС: Дядо Василе, как си със здравето?
ОТГОВОР: Не ше оплаквам, на што и двайшет години шъм, шамо шъбите ми ша ишпадали, но инаше вишдам и шувам, мога шам да ши ишдоя кравата. И телевишоршето шамишък ношя до шервиша. А тайната е: шутрин шаша мляко, вешер – шаша мляко. Откак ше помня, ше така шъм шивял.
Прочетете още Румен Белчев ШУТРИН ШАША МЛЯКО…

Георгиос Сеферис СТИХОВЕ – 2

 

ЕДИН СТАРИК НА БРЕГА НА РЕКАТА

И все пак трябва да внимаваме къде вървим.
Не стига само да усещаме, нито да мислим,
ни да се движим,
не стига – тялото ти да е винаги в опасност,
застанало зад бойницата стара,
когато врящото масло и разтопеното олово
пръскат стените.

Прочетете още Георгиос Сеферис СТИХОВЕ – 2

Борис Априлов НЕЩО СИ ОТИВА

tom1

Той сънува жена. По-право сънуваше, че бие жена, но не знаеше как се бият такива същества, пък и ръцете му тежаха в съня. Получи се бъркотия и мъка, и щом добрата фея на сънищата се намеси да го събуди, човекът избърза да отвори очи.

Прочетете още Борис Априлов НЕЩО СИ ОТИВА