„Ние почитаме Древна Гърция като люлка на западната наука. Там за първи път е била създадена геометрията на Евклид – това чудо на мисълта, логическа система, чийто изводи следват един от друг с такава точност, че нито един от тях не е бил подложен на каквото и да било съмнение.“

Алберт Айнщайн

УСПОРЕДНИ ЛЮБОВНИЦИ

Някъде живеят
жени с бюстове
и мъже с носове.

Това е всичко, което знаем за тях.
Онова, което не знаем, е как те си мислят:

„… Някъде живеят
жени с бюстове
и мъже с носове,
които си мислят за нас:

„някъде живеят…

НОЩЕН БАР

Гръцка музика – тъмносиньо е
сърцето ми! – в пространството
на полунощите – натъпкано
с мъже – оси, залепнали
за безсъзнателното – с концентрати
се изгарят. Над всички
един опушен глас
– от прожекторите следван – пее
за морето, за слънцето,
за чувствената плът – изтръгва
викове. В опалената пещ
на бика на Фаларий
крещим
един през друг, един към друг –
за да се смесим –
да сме гъмжило,
удавници.

“В светлина и обич”, акрил върху платно, Ирен Михайлова, 2023

“Откъм пътя – светилище”
Откъс от „Откъм пътя“

ОТКЪМ ПЪТЯ

Като слънцето дето ме огрява
И да не изгряваш
Щом ми е хладно
Отварям албума
Вече се мръква
Рукват сълзи във чашата с вино
И плача с гърди и със сърце
А душата ми се пълни
Тъгата прелива в радост
И помня
Че горе на прозореца откъм пътя
Където стоеше
И като птиче гледаше
Врабците кацнали на стълба
Прозореца и днеска е отворен
И вратата
И врабец може да влезе
И дете
И пътник
И да се измие на чешмата
И да поседне
И пак ще има смях
И ще има песен.
Само да си дойда
Да застана горе
На ония прозорец
Откъм пътя – все отворен.

Прочетете още Ирен Михайлова – ПОЕЗИЯ СЕПТЕМВРИ →

ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ

Мрачината спи
На прага на съня ми тъй дълбок
И щом теглото му над миглите трепери, Здрачината в унес сладостен пробужда.
Мрачината спи
Вълшебна длан под спомена се плъзва и грабвайки дебелите платна изхлузва
Зяпналата Тишина.
Голота вълшебна, Мрачина-потребност,
Прегърни ме, силно притисни в дланите ми древния си страх
Прочетете още Ирен Михайлова – ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ →

СПЯЩАТА

На майка ми

Да отворим вратата на нейната стая
и отново да влезем на пръсти, човеко.
Тъй отдавна от нас отиде си Спящата,
а нима след живота всичко се свършва?
Ето простата чаша – догоре с вода е,
а не стигна до нея ръката й трескава.
И е нямало кой, вече двамата знаем:
да разсее страха й, потта да избърше.

Прочетете още Иван Здравков – ПОЕЗИЯ →

UNTER DEN LINDEN

Когато си починат сетивата,
от бялото на зимата приспани,
когато избуи над мен тревата
и кротко заличи несметни рани,

Прочетете още Марион Колева – ПРЕДПРОЛЕТНО →

Слепия е метатекст, написан на един дъх, яростно. Роди се една нощ, както се случва с „Гарванът“ на Едгар По. Възможно да е взривена метафора, разпад на духовности, катарзис или агония. Любовта е другото лице на омразата, светлината – на мрака: подобна двойственост е закодирана и в Слепия.

Иван ЗДРАВКОВ

СЛЕПИЯ

                                                  Нямам нужда от оръжие. Аз съм оръжие.

Какво става в душата на Слепия, протегнал ръка за милостиня
пред спирката на метрото?
Как разпознава хората? По гласовете? По стъпките?
По монетите, които рядко някой поставя в протегнатата му длан?
Времето е зло – мисли Слепия, протегнал ръка за милостиня
пред спирката на метрото.

Прочетете още Иван Здравков – СЛЕПИЯ →

ХРИСТОС В ДАФНИ

Ние с тебе някога премного се обичахме. Дори
готов бях в мъченичеството да те следвам.
И как съм плакал, след като узнах, че ти далеч
от мен е трябвало да страдаш и умреш.

Прочетете още Арис Диктеос – ПОЕЗИЯ →