Аврам Аврамов
СТИХОВЕ

galaktika

КОНКРЕТНО ПО ВЪПРОСА

На Михаил БЕРБЕРОВ

Казват ми, виж твоите събратя – поети
берат плодове от по-ниските клони,
а ти се катериш нагоре…Небето
се стига с очи, не с ръце и с икони.

Проблемно, разноускорително е нашето време…
Ретранслирай на ум и обичта си и вярата…
Щом тръгнеш към изгрев захвърли и страха,
и подчинението – те също тежат. Не поглеждай към славата,
преди да станеш връх на върха…
До тук добре…хронични съвети,
изстреляни многоточия в упор, лансиращи знаци…
Нека да бъда аз мишена простреляна…
Но от мен рикошират всички шлифовани намеци.
Нека да бъда незаконно родена метафора…
На този свят е нужно и малко съмнение,
мои събратя поети.
Преди Човекът да вдигне семафора,
всички релси трябва да бъдат от мисълта проверени!
…Дори и да водят в небето.

В СКОБИ

Дали ще мога да докосна
с мечти и думи всичко в този пърхащ свят.
Или внезапно ще се просна…
преди везните да се укротят.
Дали ще досънувам онзи дързък сън,
след който тича остроумна пепелянка.
Дали ще мога да улуча гъгнещия звън,
в ноктите си сграбчил наивната ми сянка.
След всяка среща и раздяла пищна
спомените отегчени изтрезняват.
Дали ще имам време да надникна
зад хоризонта, който нощем остарява.
Все още извор сам не съм открил.
Пръстта със ни една сълза не съм задавил.
Дали ще имам сили, още не скърбил,
ласкав удар да посрещна с упрек накипял.
Не съм боядисвал с изневяра никога небето –
дори когато облаците в спомените ми нагазят.
Дали ще мога да опазя есента в сърцето,
с която трябва да обичам да прощавам и да мразя.
Дали ще мога да докосна
всичко в този свят – и с думи, и с мечти.
Ако внезапно някой ден се просна,
случаен минувачо, везните кой ще укроти…

РЕАБИЛИТИРАН СПОМЕН

…Отехтяват битки,
бракосъчетания с легенди, стихосбирки.
Сезоните с еднаква възраст, заеквайки, ни преповтарят.
Мъртвите от върховете нетърпеливо ни подсвиркват.
В атака сме –
отвръщаме им в тишината между две светкавици.
…А някои по припеците на подножията
пресметливо се мотаят.
Едни изкореняват мишците си,
други, щом пекне слънцето, тогава лазят;
присламчват се под сянката на затлъстяла мравка.
От инфаркти и тромбофлебити все се пазят,
а треперят над стереотипните си автобиографии –
да не постави някой там тире – безкомпромисна пиявица,
излишна точка или словоохотлива запетая.
Едни изгребват себе си до дъно,
тунели в себе си взривяват;
преполовен, сънят ми си отдъхва под незатворени клепачи,
а другите, затънали до гуша в мемоари и предания,
забравят,
че жертвите са равносметката на нашата епоха,
и длъжни сме не с лозунги,
а със сънищата си да я запомним.
Да я спасяваме от клевети.
Над петолъчките да избуим като мълчания.
…Ще изтъняват рано подранилите съдби,
сред люта зима кокичета ще остаряват.
На билото мечти и облаци ще се преборват.
Най- доверчивите ни стъпки ще се удавят в тъмнината.
Но победените веднъж, пленените веднъж –
най-дръзко, внезапно побеждават.
След буря
никога в летоброенето ни не настъпва суматоха.
Изгрява слънце…Водата всичко си припомня…
Ние само ще отроним –
Бъдеще, успяхме ли…
За тебе, Бъдеще, тъй трудно се воюва на земята.

СТИХОТВОРЕНИЕ НАМЕРЕНО
В АРХИВА НА АДАМ

Тежко…И задушно е…
В Рая нещо не вървят нещата.
Поокъсахме я с плана за възкръсване.
Ева нещо шмекерува.
От два -три дни не се е мяркала на работа.
Едно ангелче от шесто управление ми каза,
че е видяло как снесла публично яйце със два жълтъка.
Тежко…И задушно е…
Облаците нещо пак се карат –
не могат да си поделят Земята.
Слънцето и то когато си поиска се прозява –
зачервено му е гърлото
/казва, че отвито спало и настинало…
и от глад скимтели му червата./
Всичко живо се е паникьосало –
изпарените молитви засенчиха Небето.
Господ Бог заминал в командировка до Небитието
да си търси секретарка
и забравил включен вентилатора в харема си –
/има опасност от потоп/.
Тежко…И задушно е…
Дъждът е в болнични.
Въздухът спонтанно се разлага и микробите цъфтят.
В полунощ разстреляха светкавиците
в Гетсиманската градина,
а звездите още заседават по проблема
“Автоматизиране процесите на дълголетието”.
А сърцето ми – и то! – наднича
през рамото на премръзналата Гатанка.
Тежко…И задушно е…
/Онзи ден пък преместиха сърцето ми във дясно,
но мозъкът ми продължава да залита./
Телефонът ми звъни…
………………………………
Няма как, ще трябва да почакате…
Викат ме за кратка справка в Отрезвителната за галактики.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro