Искра Христова
ПОЕЗИЯ

adam

ПРАВО НА ИЗБОР

Раждайки се на Земята, всеки получава в цялост
с обич троицата свята –
Дух,
Душа и
Тяло.

Дарове са те безценни –
Храма,
Светлината,
Жреца
и помагат на човека в пътя към Твореца.

А човекът, недостигнал още до духовна сладост,
крачи през живота, вкопчен в плътската си
радост.
Сетивата, без духовност, луд купон му
подаряват.
Много скоро с болка плаща.
После помъдрява.

Щом в хармония са трите –
Дух,
Душа и
Тяло – слети,
по пътеката човешка Мъдрост свята свети.

Всеки в пътя си решава как избира да израсне –
с болка пареща или пък
в радостта прекрасна.

СЛОВОТО СВЯТО

Каза ми: „Няма да даваш на хората книги!“
Каза го строго, по даскалски тръсна глава.
„Няма да мътиш главите им с тези заблуди!
Само библейските чисти слова да четат.“

Аз не оспорвам Исуса, мой свиден учител.
Словото свято ми е пътеводна звезда.
Но го приемам отвред – от Ливан, от Египет,
„Изгрева“, изток, толтеките също ценя…

Бог сътворил е човека в дълбоката древност.
Мислиш, със словото първо Мойсей е дарил?
Смяташ, че Той ще изпадне във гняв или ревност?
Или боиш се, че грях е да мислиш дори?

А във Свещените книги все същото пише –
с думи различни, но в Дух са еднакви Слова.
Всяка е свята пътека към същност по-висша.
Всички ни водят към свят от Любов, към Дома.

Думите твои звучаха ми като присъда.
Клада припламна, събудена от древността.
Смешно ми стана и тъжно. Тъй жалко ще бъде
да продължим да делим Бог на ваш и на наш.

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ТАЙНИ

Най-големите тайни не се пазят скрити
зад дебели врати със ключалки безчет.
Те на всички човеци блестят пред очите.
Който може, ги вижда. И бърза напред.

Който тайните знае, дори да опита
да дари ги на друг, не успява – съдба! –
всеки сам извървява пътеката вита,
сам открива върховните тайни в света.

Никой никому никаква вяра не хваща.
Всеки има, каквото е в опит добил.
Затова, който знае, мълчи и изпраща
само помощ на търсещи, жадни души.

Най-големите тайни очакват ни с трепет.
А на всеки е даден надежден компас,
който води без глас умовете ни слепи.
И за всеки въпрос има отговор в нас.

ТУК И ТАМ

Аз съм един миг на тази Земя,
ала съм вечност в Безкрая.
Тук съм дете и прохождам едва.
Тайните древни Там зная.

Тук съм съмнение, болка и мрак,
Там Светлина съм прекрасна.
Тук с гняв и ревност изпълвам се пак,
Там съм Любов пълновластна.

Тук падам, ставам – тъй много греша.
Там съм безгрешна и чиста.
Тука измъчена съм сивота,
Там – многоцветност лъчиста.

Слаба съм Тук – отделена, сама.
Там съм в единство могъщо.
Тук съм човешка личинка, пълзя.
Там съм Божествена същност.

Ако успея да гребна оттам
малко безкрайност красива
и запламти тя във мойто „сега“,
ще съм неземно щастлива.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro