„Ние почитаме Древна Гърция като люлка на западната наука. Там за първи път е била създадена геометрията на Евклид – това чудо на мисълта, логическа система, чийто изводи следват един от друг с такава точност, че нито един от тях не е бил подложен на каквото и да било съмнение.“
Алберт Айнщайн
УСПОРЕДНИ ЛЮБОВНИЦИ
Някъде живеят
жени с бюстове
и мъже с носове.
Това е всичко, което знаем за тях.
Онова, което не знаем, е как те си мислят:
„… Някъде живеят
жени с бюстове
и мъже с носове,
които си мислят за нас:
„някъде живеят…
ЕЛИПСА В ЗЕМЯТА
Толкова елегантио изписана
и скрита дълбоко в земята.
Само лай на куче понякога
дращи твойта наметка.
Само бой на гълъби
трещи по студените камъни.
Каква хладна вода,
хладна вода – и безсмислена –
като мокър хляб,
започнал едва да мухлясва –
каква мътна вода
мие нозете ти с жаби.
Колко ровещи червеи
минават край теб на пръсти,
колко червеи гризят ту земя ту измислици,
те се вият – набожно – на пръсти.
Елегантно изписана,
скрита дълбоко в земята,
някой път огнена,
друг път – въобще безразлична,
като време
което тече
напълно излишно.
ПЕНТАГОНИ
На път от квадрата към кръга
ъглите затъпяват.
Отварят се врати
и не се затварят.
Влизаме
и не излизаме.
(Валякът на геометрията
тъпче сърцето на природата.)
Хубаво е,
когато квадрат се ожени за пентагон
и кумува триътълник…
Спим върху перушина от тетраедри,
храним се с вилица от успоредни прави,
пием правоъгълни води,
любим красиви отсечки,
въртим се, въртим се…
И когато започнем да научаваме
без да забравяме:
кръгът се затваря.
ЛЮБОВНИЦИТЕ ИЗЛИТАТ
Само те могат да летят,
защото и преди това са летели.
Единият от тях се издига в небесата
и се съблича гол.
Другият подрежда дрехите му върху земята
в геометрична прогресия – и също излита…
Любовта не е събитие във времето и пространството.
Любовта не е събитие в органичната химия;
макар че когато вали – е любов,
но и когато е страшна суша пак е – любов.
Всяко голямо нещо е – любов.
Най-малкото нещо също е – любов.
Любовниците излитат!
……………………………………………………
(Те се завръщат голи, гладни…
Търсят дрехите си – и намират отсечки,
търсят очите си – и намират триъгълници…
Излетяха любовниците – върнаха се пентагони.)
ОКРЪЖНОСТИ
Безкрайна права се сключва в кръг,
някъде там, далече от нас –
в геометрията на Лобачевски.
Зад правия ъгъл –
всичко наше е чуждо;
всичко чуждо – всеобщо.
Моята майка и вашите майки се сливат в полето,
орелът на бащите кръжи в небесата…
Сред руди и облаци
времето ще ни поражда.
В гори от епохи
пространството щи ни отглежда.
Какво ни убива тогава?
Когато луната – нашата детска учителка,
ни чуе да говорим с език, достоен за слуха й,
тогава тя –
като череп ще зейне отворена…
И ще излезем навън –
понесени в клюна на бащите
към някоя друга любов, друга майка.
ПОТЪВАЩ КВАДРАТ
Той потъва надолу
встрани
и нагоре.
Той ще бъде удавен
в четири пространства,
ще се огъне сред огън
ще стане на сфера…
А ние ще тичаме по мъртвия гръб,
ще се къпем в океана на неговите сълзи…
И така ще възродим радостта на квадрата –
удавен в тъжната сфера.
ТРИЪГЪЛНИ ЛЮБОВНИЦИ
Отвращава ни пространството,
което не можем да запълним с предмети;
плаши ни времето,
ако не го облечем в събития:
каква голота ни преследва в геометрията
сякаш
два триъгълника се оплождат
и раждат квадрат.
СИМВОЛИЧНИ ЛЮБОВНИЦИ
… Докато не открием
системните разлики
между всички неща във вселената –
ние ще продължим да се считаме
за любовници на някакъв БОГ,
пред който изписваме нервни криви
с кръвта си;
ще се радваме,
че децата не приличат на нас
и ще живеем
и ще умираме
в еднаквото (имената),
което не съществува.
НОРМАЛНИ ЛЮБОВНИЦИ
Във всеки един момент
без да почукаш
(ако си мъж)
можеш да влезеш.
Във всеки един момент
без да очакваш
(ако си жена)
можеш да отвориш.