ДА ПИЯ
Колчем за човешките ръце си спомня,
виждам ги вода да ми подават.
Архив на категория: Литература
Габриела Мистрал
Наталия Андреева ПОРТРЕТ НА АНИ – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Нещо остро сякаш я пробожда през тялото, не, по-скоро през съзнанието, това е рязък, неприятен звук, будилникът ли звъни така или отново пищи телефонът? Ани излиза от здрача като от стая без прозорци, светлината я заслепява за миг, после отново става тъмно като в рог. Докато идва на себе си, тя осъзнава, че лежи в хола, паднала е на пода, навярно й е прилошало. С мъка се изправя и се подпира на библиотеката, след това с усилие намира часовника. Единадесет е, ако не е спрял.
Прочетете още Наталия Андреева ПОРТРЕТ НА АНИ – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
В ПАМЕТ НА ЙОРДАН ЗАХАРИЕВ
Позволих си да пусна тук коментар от математика и поета Младен Мисана, припомнящ един забравен от мен факт. А именно, че съм му дала Данчовите стихове за публикуване.
Едгар Алан По
ДВЕ ПОЕМИ
ГАРВАНЪТ
В късна нощ – преди години – сам над книгите старинни,
безотраден, вниквах, жаден в знания незнайни тук; –
скръбен, търсех без сполука мир във тайната наука –
но оборен в сънна скука, чух внезапно бавен звук.
„Някой гост навярно чука – казах, вслушан в тихий звук. –
Някой гост и никой друг!“
Катя Станева -ПИСАНЕТО КАТО ЗНАК ЗА САМОЛИЧНОСТ
Текстът в превод на френски е четен на конференцията „ECRIRE AILLEURS AU FEMININ”, Страсбург, 10-11 декември 2010
Прочетете още Катя Станева -ПИСАНЕТО КАТО ЗНАК ЗА САМОЛИЧНОСТ
Мая Атанасова
СТИХОВЕ
***
***
Думите
са радост в душите ни,
топлина в сърцата ни,
Светлина в ума ни.
В ПАМЕТ НА ГЕОРГИ РУПЧЕВ
В памет на поета и приятеля Георги Рупчев, който си отиде от нас едва навършил 44 годишна възраст от последиците на мултипленна склероза.
Наталия Андреева ПОРТРЕТ НА АНИ – ТРЕТА ЧАСТ
Именно на академика дълго разчиташе и бившата му съпруга, звънеше му десетки пъти в денонощие, надявайки се, че той има някаква власт над сина си и ще успее да й го върне.
Гийом Аполинер
ПОЕЗИЯ
ПЪТНИКЪТ
Отворете ми вратата на която чукам с плач
Вечно променлив като Еврипос е животът
Наталия Андреева ПОРТРЕТ НА АНИ – ВТОРА ЧАСТ
Не си ли добре, пита притеснено академикът.
Добре съм, татко, отговаря отпаднало Ани, но снощи си легнах късно…