Никита Нанков МОТИВЪТ „NЕVERMORE“ НА ЕДГАР ПО И БЪЛГАРСКАТА СИМВОЛИСТИЧНА ПОЕЗИЯ

Никита Нанков

На баща ми с обич.

И скучно, и грустно, и некому ебино мать…

Гео Милев

In the Sign they are, so to say, welded.
Accordingly, it is not merely a fact of human
Psychology, but a necessity of Logic, that every logical
evolution of thought should be dialogic.

Charles S. Peirce

Прочетете още Никита Нанков МОТИВЪТ „NЕVERMORE“ НА ЕДГАР ПО И БЪЛГАРСКАТА СИМВОЛИСТИЧНА ПОЕЗИЯ

Никита Нанков ЗАПАДНИЯТ ДРУГ КАТО ПО-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ АЗ?

Никита Нанков: ПРЕДИСЛОВИЕ-ПОСЛЕСЛОВ на книгата „В огледалната стая“:

Варианти на събраните тук изследвания са публикувани в списанията Литературна мисъл, Publications of the Arkansas Philological Association (САЩ), Književna smotra (Хърватска), Liteos (Германия), както и във вестниците Литературен вестник, АБВ и Арт. Задължен съм на родителите си Пенка и Димитър Нанкови за възможността да работя в някои от най-големите световни библиотеки. Благодаря на професор Георгиев, както и на приятелите си Валентин Ганев, Виолета Дечева, Любен Любенов, Светлана Байчинска, Тоби Робъртсън, Джудит Спектър, Кубер Махарджан, Рагад Ал-Хусами, Наталия Андреева, Искра Искрова и Тери Дибъл за разнообразната им помощ и мненията им. Благодаря и на Таня Джокова от Университетско издателство “Св. Климент Охридски” за отличната й редакторска работа. И накрая – защото ми е най-приятно да си го спомня и да го спомена – изразявам признателността си към Румяна Чолакова за огромната й работа по подготовката на текста за печат. Без нейната всеотдайна сърцатост, както и без изобретателната и многотърпелива подкрепа на Тодорка Минева и Веселин Праматаров, собствениците на издателство “Сонм”, тази книга би имала по-другa съдба.

16 август 1993 г., някъде между Цюрих и Чикаго; юли 2000 г., Блумингтън, щата Индиана, САЩ

Прочетете още Никита Нанков ЗАПАДНИЯТ ДРУГ КАТО ПО-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ АЗ?

Maya Devi Dasi – МАСОНСТВО И НЕЧИСТИ ГИЛДИИ

Понякога древните предания ни дават отговор на съвременните процеси… От вчера мисля за масонството.

Масоните, наричани още свободни зидари или синове на вдовицата, са древна професионална гилдия.

Легендите ги свързват със строежа на Соломоновия храм.

Накратко това, което ми изглежда най-логично от многото предания, е следното: Прочетете още Maya Devi Dasi – МАСОНСТВО И НЕЧИСТИ ГИЛДИИ

Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-3:

pavel vejinov

Павел Вежинов

Николай Ватов, Наталия Андреева и Павел Вежинов

Крайните психологически състояния, разкъсването на емоционалното и рационалното начало у човека е във фокуса, както стана дума, и на повестта на Наталия Андреева „Парадоксът на близнаците“ (от сборника „Зелена, любя те…“, 1990). Главната героиня Вероника също се ражда различна, но това различие още в самото начало на повестта е разтърсващо, защото „тъничкото и изящно вратле завършвало с две глави. Едната стояла нормално, а другата била прилепена отстрани. И двете глави мигали към лекарите, сякаш искали чрез особен морз да им предадат посланието на своя творец с мирис на сяра и преизподня“ (Андреева 1990: 93). Прочетете още Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-3:

Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-2:

Николай Ватов

Николай Ватов, Наталия Андреева и Павел Вежинов

Героите на Павел Вежинов не успяват да преминат бариерата, колкото и Доротея да ги понася над нея, защото са оковани от ограниченията на собствения си разум, който не е в състояние да възприеме това, което не може да назове и обгърне в познати форми, да ги опредмети. Невъобразимите сили на природата не са достъпни за човека, защото той изхожда от собствения си опит към това, което отива отвъд него.

Прочетете още Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-2:

Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-1:

Николай Ватов, Наталия Андреева и Павел Вежинов

elena borisova

Елена Борисова

The Tragedy of Human Alienation: Nataliya Andreeva, Nikolay Vatov and Pavel Vezhinov Elena Borisova, Institute for Literature – BAS, Sofi a, Bulgaria In the very center of interpretation of the recent text is tragedy of alienation, developed in works of Pavel Vezhinov, Natalia Andreeva and Nikolay Vatov. Alienation as a condition and result of the development of human civilization provokes extreme psychological condition in the characters, disruption between real and imaginary. The radicalization of the mental states and desires of characters evokes by the “difference”, connected with their birth. The impossibility of “alienated mind” and its existence in a world that suppresses “different spirits”, leads to crash to explore and get to know of realistic spaces that the only way to understand their totality is fi nal separation between mind and body through death.

Илко Славчев – СТИХОВЕ

ЖИВОТЪТ Е ВСИЧКО

На Булат Окуджава

Плаче детето – изгубило е играчка,
плаче момчето – изгубило е любов,
плаче мъжът – изгубил е пари,
плаче старецът – изгубил е всичко.

Детето се смее на всичко,
момчето нехае за всичко,
мъжът е за всичко,
старецът свиква със всичко.

Прочетете още Илко Славчев – СТИХОВЕ

Наталия Андреева – РАКЕТНО ЛЯТО 1969

През 1967 г. ровех нещо в килера на къщата ни и попаднах на една книга. Може да е била част от разпиляната библиотека на татко по време на поредния му концлагер, може да е попаднала там по друг начин. В нея беше описано точно и ясно как да построим телескопа на Галилей. Той трябваше да увеличава само 50 пъти образа, но и това беше нещо.

Прочетете още Наталия Андреева – РАКЕТНО ЛЯТО 1969

Наталия Андреева – ОТСЪСТВАЩИЯТ ПОРТРЕТ НА ЧУДОВИЩЕТО

(Борис Априлов на 70 години)
Алм. „Море“, 1991 г.

Живеем във време на преоценки. Преди това живяхме в уморителна епоха на обезценяване и бърза преходност на стойностите. Фалшивият блясък на идеологическите индулгенции няма да спаси от забрава и изтриване творчеството на мнозина писатели, поставили таланта си в служба на властта. Но има стойности, до които нито една власт не може да се докосне. Има и такива хора.

Прочетете още Наталия Андреева – ОТСЪСТВАЩИЯТ ПОРТРЕТ НА ЧУДОВИЩЕТО

Тел Авив, 17 август 1991

ПИСМА: Борис Априлов, Израел

до Наталия Андреева, Германия

Хайфа, 9 август 1991

Мила Наталия,

така почнах, а ето, че днес е Тел Авив, 17 август 1991.

Мила Наталия,

Не взех участие в преместването, просто ме качиха в колата и стовариха в новото жилище, всичко извършиха дъщеря ми Джина и зет ми, но въпреки туй, нямах сили да пиша, а и сега е така, горещината, макар че не надхвърля 30о , е особена, влажността ме размеква и ме превръща в глупак. Х. е изумително красив град, ако някой ден решиш да ми гостуваш, ще ти го покажа и просто няма да повярваш, че съществува такова чудо, но „големият живот“ на страната е в Т.А.

Прочетете още Тел Авив, 17 август 1991