(Борис Априлов на 70 години)
Алм. „Море“, 1991 г.
Живеем във време на преоценки. Преди това живяхме в уморителна епоха на обезценяване и бърза преходност на стойностите. Фалшивият блясък на идеологическите индулгенции няма да спаси от забрава и изтриване творчеството на мнозина писатели, поставили таланта си в служба на властта. Но има стойности, до които нито една власт не може да се докосне. Има и такива хора.
Прочетете още Наталия Андреева – ОТСЪСТВАЩИЯТ ПОРТРЕТ НА ЧУДОВИЩЕТО
Хайфа, 9 август 1991
Мила Наталия,
така почнах, а ето, че днес е Тел Авив, 17 август 1991.
Мила Наталия,
Не взех участие в преместването, просто ме качиха в колата и стовариха в новото жилище, всичко извършиха дъщеря ми Джина и зет ми, но въпреки туй, нямах сили да пиша, а и сега е така, горещината, макар че не надхвърля 30о , е особена, влажността ме размеква и ме превръща в глупак. Х. е изумително красив град, ако някой ден решиш да ми гостуваш, ще ти го покажа и просто няма да повярваш, че съществува такова чудо, но „големият живот“ на страната е в Т.А.
ЕЛЕГИЯ
Ний пак се срещнахме под свода
на храма, боядисан в ярки цветове.
Обичаме във древната пагода
да бъдем в допир с непознати светове. Прочетете още Мони Папо – СТИХОВЕ
СЕНКИ
Всички очакват да дойде делегация,
тичат, оправят завесите на прозорците
в дългите и пусти коридори,
на малка масичка са изложени детски
шоколадчета, продавачката я няма,
официалните посрещачи са в паника,
спират ме и ме питат,
кой открадна шоколадите, не знам,
отвръщам, уволнен сте, веднага
изчезвайте, напуснете веднага, вън…
Интервю с българската писателка Наталия Андреева
Родени сме свободни и един ден отново ще бъдем такива – казва талантливата българска писателка Наталия Андреева, родена на 4 септември 1955 г. в Бургас. Тя е издала 6 книги, от които 2 на немски език. От 15 години живее и твори в Германия.
Прочетете още РОДЕНИ СМЕ СВОБОДНИ И ЕДИН ДЕН ОТНОВО ЩЕ БЪДЕМ ТАКИВА
В памет на Красимир Пашов
С тази екипировка нямаше много голям избор на мястото, където можеше да си опита късмета – мостът на Бургас и по точно на кея, където разстоянието до водата беше по-малко. Просто нямаше достатъчно дълга корда, но какво да се прави…
Къде са корените на човека и не са ли закърнели у съвременните хора или пък изгнили?
Може би човеците са вече изчезнал вид, а са останали само хора, в изобилие – еднакви и безбройни, като лабораторни мишки. Някога се е смятало, че кръвта вода не става.
Детството, ах детството! То е като слънчев лъч, прорязващ горския гъсталак – така остава да блещука то, през целия наш живот – макар понякога и да е трънливо.
Когато бяхме деца, виждахме неща, които после безвъзвратно се изгубиха в мъглата на времето. За нас светът бе още съвсем пресен и пълен с чудеса.
Възрастните събират сега разделно боклука, а тогава изстрелвахме с шише-совалка първата муха в космоса, от покрива на блока.
П О Д Л Е З А ПЛИСКА I
в двата края на подлеза плиска се плиска подлеза Плиска разплискана
мътилка с маркуч мият понякога сутринта е кална покрай акордеона
танго се учи да свири малкото момиче в мръсната си инвалидна
количка благославя просяк безспирно го заобикалят до него блести
лъскавия бутик с лъскавия собственик с лъскавите плочки излъсканата
си територия бащински обхожда гърмят децибелите на музикалния бутик
после пак витрини бутафорен блясък до другия бутик за напитки и цигари
Четворката е числото на силата. То е тройката, допълнена със своя продукт, бунтуващата се единица, вече примирена с върховното триединство.
В първожитейската си стихия човекът, забравил майка си, започна да разбира Бог само като неумолим и ревнив баща.
Мрачният Сатурн, въоръжен с отцеубийствената си коса, се захвана да яде децата си.