Архив за етикет: марион колева

Наталия Андреева – РЕКВИЕМ ЗА МАРИОН

Марион Колева
Странстващ разказвач на приказки.
Член на Ордена на Мартеницата.

Марион, дъщеря й и съпругът й.

Няма да спомена колко съм тъжна, макар че тъгата ме е затиснала отвсякъде. Месеци не писах във Фейса и изтрих приятелската си листа, поради постоянните атаки, на които бях подложена от неизвестен ми профил. На 10 ти април 2023 г. съм се оттеглила, показва справката, и едва наесен същата година  започнах да възстановявам контактите си отново.

По едно време стигнах и до Марион. Дълго време нямаше никаква реакция. Поглеждах понякога на стената й – на нея нямаше движение. Накрая някакво съмнение ме загложди и потърсих информация в интернет. И изтръпнах – когато съм я изтрила от листата си заедно с целия останал списък, нея вече от 20 дена я е нямало сред нас. Стената й също беше празна, никой не беше написал думи на сбогуване със странстващата разказвачка на приказки и член на Ордена на Мартеницата.

Никакво подозрение за нещо лошо, никакво предчувствие нямаше в мен. Тя беше скитник между страните. Мислех, че отново пътешества и затова не се обажда.
А тя вече била тръгнала да скита между звездите.

Не мигнах цяла нощ, въпреки приспивателните. Бях съкрушена, бях смазана.

Марион беше много талантлива поетеса, но какво ли означава това!? Толкова суперлативи се изписаха по повод смъртта на мнозина литературно немощни автори, че думите загубиха значението си. „Голяма“, „велика“, „недостижима“ – тези епитети биха стояли кухо по адрес на Марион, защото са изричани и по адрес на къде по-посредствени покойници. Затова няма да тревожа духа й с тях.

Четенето на нейните стихове бе като откровение, като поклонение в храм. Открих я за себе си в нета, не се познавахме лично. Бях поразена от съвършеното владеене на материята, от привидната лекота, с която пишеше. Беше професионалист.

Нито един слаб стих, нито един изтърван и написан като плънка – заради ритъма и римата. Подобно на Ивайло Иванов – слънчевото дете на поезията, което също ни напусна така рано.

Красиви и неочаквани рими, дълбочина на мисълта. Талант, за който всичко изречено от човек би било слабо и неточно.

Самата тя тънка, крехка, нежна. Красива, оптимистична и младолика – такава я показват снимките. Отказващо да остарее момиченце, влюбено в пътешествията и природата.

Не разбирам защо си отиде така рано!? Навярно никога няма да разберем това.

Рових до разсъмване в интернет – в търсене на някакъв отговор. И попаднах на случая със скулптора Спартак Дерменджиев. Не знаех, че са били съпрузи с него след смъртта на първия й съпруг и баща на дъщеря й. Но видях колко е била наранена от развода и лъжите на този човек.
Това ли я уби!? Разочарованието!? Липсата на морал!? Или множество подобни удари, след които е възкръсвала като феникс от пепелта?!

Колко пъти може да се възкръсне? Колко?

Илюстрирах този текст със снимка на Марион, първия й съпруг и малкото им момиченце – Кристина Георгиева, днес Кристина Юнг. Някъде в началото на новото хилядолетие и съвсем млад още той ги е напуснал, тръгвайки да пътешества сам сред звездите. Днес те двамата навярно вече бродят заедно из безкрая.

1992 година е, по нейните думи. Мястото е Аруба, остров, намиращ се в близост до Венецуела, в чиято столица Каракас Марион живее почти 13 години.  И още пет в Йоханесбург, ЮАР. Снимката е малка и с лошо качество, такава беше техниката тогава. Но излъчва щастие и така искам да ги запомнят читателите.

На сайта й във Фейсбук има много други снимки:  Марион в Тадж Махал,  Индия, на Китайската стена, пред пирамидите в Гиза, в ЮАР,  Гърция, Германия и Русия, в Брюксел, Лондон, Париж и Петра, Йордания. Един неуморен пътешественик и изследовател на света. Има снимки на книгите й и много нейни стихове в интернет. Те ще останат там навярно и ще се разпространяват от хората, които я обичат, докато те самите са живи.

Преди време публикувах стиховете й тук и няколко нейни статии, ще добавя  още с времето.

Не си забравена, Марион, обичаме те всички!

Почивай в мир и светлина!

…………………………………………………..

Към стиховете й във „Ведра Ранина“:

Марион Колева – СЛЕД „КРЕК“ ПОКОЛЕНИЕТО В МЕКСИКО

Десет години след бума на крек поколението в Мексико, мнозина се питат: „А сега накъде?” Отминаха времената на бурния протест срещу „късните имитации на магическия реализъм” и „банановата литература”, затихнаха бунтовете около „конвертируемостта на значимите текстове”, изчезнаха диалозите между мексиканските прозаици и южноафриканеца Кутси за „прякора като нов литературен жанр”. Сякаш настъпи „Краят на лудостта” за впусналите се „В търсене на Клингсор”.

Прочетете още Марион Колева – СЛЕД „КРЕК“ ПОКОЛЕНИЕТО В МЕКСИКО

Марион Колева – ИЗЛЕЗЕ МИ ИМЕ НА СКИТАЛКА

Марион Колева: “Излезе ми даже име на скиталка, нещо като одисейка, или континентална стопаджийка”

Интервю на Наталия Николаева с Марион Колева

Общуването с Марион Колева е приятно, непосредствено, зареждащо и пълноценно. Тя е мислеща и креативна личност, фин и търсещ дух, лишен от суета. Дали ще ни поведе из градините на Юмико, през срещата с Карлос Фуентес или през калейдоскопичния образ на Каракас и Южна Африка, Марион е увлекателен разказвач и емоционален, обаятелен спътник. Този път темите на нашия разговор с моята събеседничка кръжат около емигрантството, номадския начин на живот, пътуването и завръщането.

Прочетете още Марион Колева – ИЗЛЕЗЕ МИ ИМЕ НА СКИТАЛКА

Марион Колева – ПРЕДПРОЛЕТНО

UNTER DEN LINDEN

Когато си починат сетивата,
от бялото на зимата приспани,
когато избуи над мен тревата
и кротко заличи несметни рани,

Прочетете още Марион Колева – ПРЕДПРОЛЕТНО