Архив по месеци: октомври 2019

Ваклуш Толев – ХЕРМЕС – Втора част

При Хермес ще намерим всичко, което умът като изобретение може да изяви. Дали в оценката на божественото знание хитростта му граничи с измама, или в нашите измерения ще я наречем така, когато в далечината не можем да преценим, това е отделен въпрос, но непосредствено след раждането си Хермес започва да мисли твърде спекулативно – както приложно, така и абстрактно. Изобретателността на ума му още в първия ден от неговото раждане в пещерата крои планове как да открадне крави от стадата на Аполон! Слънчевата градина е символ на плодородието, а кравата – на свещеността. Кравата е символ на свещеност и в индийската митология.

Прочетете още Ваклуш Толев – ХЕРМЕС – Втора част

Ваклуш Толев – ХЕРМЕС – Първа част

Не Египет посвети Хермес,
а Хермес посвети Египет!

Окултна сентенция

Човекът е бог смъртен, боговете – човеци безсмъртни. С тази теза на Хермес ще се опитаме ние, личностите, които сме богове смъртни, да изведем биографията на онзи, който е човек безсмъртен. Толкова необхватен е Хермес, толкова живителен е в окултните науки и реален в културната история на човечеството, че без съмнение е едно изключително богатство. Но как да се изведе биография, как да се физиономира някой, който има божествен произход, който е син на олимпийски богове, а и самият той – олимпийски бог?!

Прочетете още Ваклуш Толев – ХЕРМЕС – Първа част

Никита Нанков МОТИВЪТ „NЕVERMORE“ НА ЕДГАР ПО И БЪЛГАРСКАТА СИМВОЛИСТИЧНА ПОЕЗИЯ

Никита Нанков

На баща ми с обич.

И скучно, и грустно, и некому ебино мать…

Гео Милев

In the Sign they are, so to say, welded.
Accordingly, it is not merely a fact of human
Psychology, but a necessity of Logic, that every logical
evolution of thought should be dialogic.

Charles S. Peirce

Прочетете още Никита Нанков МОТИВЪТ „NЕVERMORE“ НА ЕДГАР ПО И БЪЛГАРСКАТА СИМВОЛИСТИЧНА ПОЕЗИЯ

Никита Нанков ЗАПАДНИЯТ ДРУГ КАТО ПО-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ АЗ?

Никита Нанков: ПРЕДИСЛОВИЕ-ПОСЛЕСЛОВ на книгата „В огледалната стая“:

Варианти на събраните тук изследвания са публикувани в списанията Литературна мисъл, Publications of the Arkansas Philological Association (САЩ), Književna smotra (Хърватска), Liteos (Германия), както и във вестниците Литературен вестник, АБВ и Арт. Задължен съм на родителите си Пенка и Димитър Нанкови за възможността да работя в някои от най-големите световни библиотеки. Благодаря на професор Георгиев, както и на приятелите си Валентин Ганев, Виолета Дечева, Любен Любенов, Светлана Байчинска, Тоби Робъртсън, Джудит Спектър, Кубер Махарджан, Рагад Ал-Хусами, Наталия Андреева, Искра Искрова и Тери Дибъл за разнообразната им помощ и мненията им. Благодаря и на Таня Джокова от Университетско издателство “Св. Климент Охридски” за отличната й редакторска работа. И накрая – защото ми е най-приятно да си го спомня и да го спомена – изразявам признателността си към Румяна Чолакова за огромната й работа по подготовката на текста за печат. Без нейната всеотдайна сърцатост, както и без изобретателната и многотърпелива подкрепа на Тодорка Минева и Веселин Праматаров, собствениците на издателство “Сонм”, тази книга би имала по-другa съдба.

16 август 1993 г., някъде между Цюрих и Чикаго; юли 2000 г., Блумингтън, щата Индиана, САЩ

Прочетете още Никита Нанков ЗАПАДНИЯТ ДРУГ КАТО ПО-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ АЗ?