Архив на категория: Литература

Джина Василева – из „СЛЯПО ПЛАВАНЕ“

Яхтата "Ахасфер" на писателя Борис Априлов.
Яхтата „Ахасфер“ на писателя Борис Априлов.

***

Мерилин Монро? Сериозно?

Протегнах ръка и напипах пластмасовата си чашка на пода.
Отпих широка блудкава глътка от жълтеникавата течност.
Беше топла и безвкусна.
Дали не e от същата бутилка, спомената в ръкописа в ръката ми. Поставих страницата в папката върху другите и се подразних, като забелязах, че е последна. Толкоз ли беше? Номерирана кой знае защо с цифрата 23, веднага след 12. Значи преди нея трябва да се вмъкне разказът „Деликатно настроение“?…

Прочетете още Джина Василева – из „СЛЯПО ПЛАВАНЕ“

Иван Здравков – ПОЕЗИЯ

СПЯЩАТА

На майка ми

Да отворим вратата на нейната стая
и отново да влезем на пръсти, човеко.
Тъй отдавна от нас отиде си Спящата,
а нима след живота всичко се свършва?
Ето простата чаша – догоре с вода е,
а не стигна до нея ръката й трескава.
И е нямало кой, вече двамата знаем:
да разсее страха й, потта да избърше.

Прочетете още Иван Здравков – ПОЕЗИЯ

Марион Колева – СЛЕД „КРЕК“ ПОКОЛЕНИЕТО В МЕКСИКО

Десет години след бума на крек поколението в Мексико, мнозина се питат: „А сега накъде?” Отминаха времената на бурния протест срещу „късните имитации на магическия реализъм” и „банановата литература”, затихнаха бунтовете около „конвертируемостта на значимите текстове”, изчезнаха диалозите между мексиканските прозаици и южноафриканеца Кутси за „прякора като нов литературен жанр”. Сякаш настъпи „Краят на лудостта” за впусналите се „В търсене на Клингсор”.

Прочетете още Марион Колева – СЛЕД „КРЕК“ ПОКОЛЕНИЕТО В МЕКСИКО

Марион Колева – ИЗЛЕЗЕ МИ ИМЕ НА СКИТАЛКА

Марион Колева: “Излезе ми даже име на скиталка, нещо като одисейка, или континентална стопаджийка”

Интервю на Наталия Николаева с Марион Колева

Общуването с Марион Колева е приятно, непосредствено, зареждащо и пълноценно. Тя е мислеща и креативна личност, фин и търсещ дух, лишен от суета. Дали ще ни поведе из градините на Юмико, през срещата с Карлос Фуентес или през калейдоскопичния образ на Каракас и Южна Африка, Марион е увлекателен разказвач и емоционален, обаятелен спътник. Този път темите на нашия разговор с моята събеседничка кръжат около емигрантството, номадския начин на живот, пътуването и завръщането.

Прочетете още Марион Колева – ИЗЛЕЗЕ МИ ИМЕ НА СКИТАЛКА

Марион Колева – ПРЕДПРОЛЕТНО

UNTER DEN LINDEN

Когато си починат сетивата,
от бялото на зимата приспани,
когато избуи над мен тревата
и кротко заличи несметни рани,

Прочетете още Марион Колева – ПРЕДПРОЛЕТНО

Иван Здравков – СЛЕПИЯ

Слепия е метатекст, написан на един дъх, яростно. Роди се една нощ, както се случва с „Гарванът“ на Едгар По. Възможно да е взривена метафора, разпад на духовности, катарзис или агония. Любовта е другото лице на омразата, светлината – на мрака: подобна двойственост е закодирана и в Слепия.

Иван ЗДРАВКОВ

СЛЕПИЯ

                                                  Нямам нужда от оръжие. Аз съм оръжие.

Какво става в душата на Слепия, протегнал ръка за милостиня
пред спирката на метрото?
Как разпознава хората? По гласовете? По стъпките?
По монетите, които рядко някой поставя в протегнатата му длан?
Времето е зло – мисли Слепия, протегнал ръка за милостиня
пред спирката на метрото.

Прочетете още Иван Здравков – СЛЕПИЯ

Георги Н. Николов – „ЩЕ ИМАМ И ПОПЪТНИ ВЕТРОВЕ…“

Песента „Бургаски вечери“, по текст на Иван Ванев и музика на Иван Коларов, отдавна е хит не само за вечния град край морето. Когато тя зазвучи в хоризонтите на безкрая, млади и стари усещат в гърдите си яркоцветни неувяхващи чувства: на радост от даровете на живота; на доброта, споделена любов и красота, усещане за вечност и благодарност, че ни има. Във въздуха се понася упойващият аромат на сол и водорасли, а гальовният бриз с целувка отмахва бръчките от челата ни и нашепва, че утрешният ден вече ни очаква с първите топли зари на слънцето…

Прочетете още Георги Н. Николов – „ЩЕ ИМАМ И ПОПЪТНИ ВЕТРОВЕ…“

Иван Здравков – НЕБЕСНОТО МОМЧЕ


Роден от светлината,
завърнал се в светлината
.

На мама Еми, с любов

***

Защо не спи небесното момче?
Защо мълчи?
Защо в градините небесни се разхожда?
Сълзата на небесното момче е светла.
Тъгата на небесното момче е синя.
Красива е душата на небесното момче.
Спят
всички ангели в небесния покой.
Защо не спиш, безсънен ангел мой?

Прочетете още Иван Здравков – НЕБЕСНОТО МОМЧЕ

Никита Нанков МОТИВЪТ „NЕVERMORE“ НА ЕДГАР ПО И БЪЛГАРСКАТА СИМВОЛИСТИЧНА ПОЕЗИЯ

Никита Нанков

На баща ми с обич.

И скучно, и грустно, и некому ебино мать…

Гео Милев

In the Sign they are, so to say, welded.
Accordingly, it is not merely a fact of human
Psychology, but a necessity of Logic, that every logical
evolution of thought should be dialogic.

Charles S. Peirce

Прочетете още Никита Нанков МОТИВЪТ „NЕVERMORE“ НА ЕДГАР ПО И БЪЛГАРСКАТА СИМВОЛИСТИЧНА ПОЕЗИЯ