
БЛЕД, ДА ПЛАДНУВАШ…
Блед, да пладнуваш, в сянката укрит
на някой нажежен градински зид,
да слушаш между тръни изсушени
свирни на кос, на змии шумолене.

БЛЕД, ДА ПЛАДНУВАШ…
Блед, да пладнуваш, в сянката укрит
на някой нажежен градински зид,
да слушаш между тръни изсушени
свирни на кос, на змии шумолене.

ДИОМЕД
През времето на Александра всепобеден
един човек, на име Диомед,
от стражите при царя бе доведен
със вързани ръце, във робство сякаш взет.
А той бе млад и скиташе навред
с пирати по моря – без роден кът; –
и там пред царя бе възправен блед,
наказан за да бъде той на смърт.
Жената наведе глава, а върху лицето й се четеше болка и скръб. Цялата зала бе замлъкнала. Циганката стана и тихо се приближи до нея. Очите й бяха светли и бистри, сякаш окъпани от летен дъжд листа. Попита с приглушен и леко дрезгав глас:

В сръбското провинциално градче Н. се провеждаше необичаен за началото на ХХ век съдебен процес. Преди около година тук бе пристигнала госпожица Симза – млада и красива циганка, която гледаше на карти и на кафе и само за няколко месеца успя да се забърка в един куп скандални истории.

XV.
Фауст – докторът, продал душата си на дявола! Ако трябва да се преведат на логически език символите – кой е дяволът! Не е ли този, който разкъсва връзките между хората, не е ли дистинацията? Неговата работа е да изкушава към „грехове”, които са всъщност форми на отделянето, всеки „грях” е отделяне – и понеже дава винаги добра цена на греха, спечелва дори такъв благороден дух.

(1955 – 1993)
РАЗПЯТИЕ
В гърдите на летели като камък
чучулиги
бера червени рози – за букета…
За панделка, с която да го вържа,
ще ми стигнат
езиците на славеите в клетки…

(1948 – 1986)
ВЪЖЕ В ПАЗВА
Прегърбен и тъжен, до шията в прах,
допивам през сълзи последната чаша.
Изтрих много сълзи, добро не видях.
Прогни ми устата от кучешка каша.

СПИРАЛА НА БОЛКАТА
На крачка –
по косъма на битието
живота тържествува
а смъртта
на дървен кон – узряла
търси пролука да се промъкне
/3.10.1945 – 19 .05. 2007/
Видяхме се за първи път преди повече от 45 години. Останахме приятели за цял живот. Един до друг в най-трудните моменти. Аврам умееше да цени това, но не обичаше да прави компромиси.
СПАРТАК
Светът се нуждае от Спартак,
но Рим няма да го даде!…
Тогава?…Трябва да се роди!…