Архив на категория: Литература

Васил Славов „КАК СВЕТЕХА СТУДЕНО…“

„Как светеха студено портокалите по черните си клони…“

Виждам водорасловата разпиляност на косите ти и острия ти профил, Изгнанико. Христо.

„Там някъде, на дъното на Самотата… Родина. – пишеш ти.
– Изгнание е тя – и нищо повече!“

Прочетете още Васил Славов „КАК СВЕТЕХА СТУДЕНО…“

Рита Буми-Папа СТИХОВЕ

 

ВОЛСКА КОЛА

Ти, колеснице на светостта,
на старостта невинна на дедите ни,
донесена от Ханаанската земя
в полето житно на Тесалия,
просторно и смълчано като черква
под огъня на слънцето!

Прочетете още Рита Буми-Папа СТИХОВЕ

Румен Белчев ШУТРИН ШАША МЛЯКО…

(интервю със столетник)

ВЪПРОС: Дядо Василе, как си със здравето?
ОТГОВОР: Не ше оплаквам, на што и двайшет години шъм, шамо шъбите ми ша ишпадали, но инаше вишдам и шувам, мога шам да ши ишдоя кравата. И телевишоршето шамишък ношя до шервиша. А тайната е: шутрин шаша мляко, вешер – шаша мляко. Откак ше помня, ше така шъм шивял.
Прочетете още Румен Белчев ШУТРИН ШАША МЛЯКО…

Георгиос Сеферис СТИХОВЕ – 2

 

ЕДИН СТАРИК НА БРЕГА НА РЕКАТА

И все пак трябва да внимаваме къде вървим.
Не стига само да усещаме, нито да мислим,
ни да се движим,
не стига – тялото ти да е винаги в опасност,
застанало зад бойницата стара,
когато врящото масло и разтопеното олово
пръскат стените.

Прочетете още Георгиос Сеферис СТИХОВЕ – 2

Борис Априлов НЕЩО СИ ОТИВА

tom1

Той сънува жена. По-право сънуваше, че бие жена, но не знаеше как се бият такива същества, пък и ръцете му тежаха в съня. Получи се бъркотия и мъка, и щом добрата фея на сънищата се намеси да го събуди, човекът избърза да отвори очи.

Прочетете още Борис Априлов НЕЩО СИ ОТИВА