ИЗ „ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ”
ХРАМЪТ НА ЮПИТЕР
Близо до изворите на река Ебра се издига планината Каукайон, опасвана от гъсти дъбови гори. Върхът й се извисява, цял от скали. От хилядолетия това място носи името Свята Планина, защото пелазгите, келтите, скитите и гетите отиват там, за да се поклонят на боговете си.
Но нали когато се изкачва толкова високо, човек винаги търси единствения Бог? Иначе защо би градил с толкова труд жилища сред царството на гръмотевиците и ветровете?
Храмът на Юпитер се издига в центъра на мястото, обиколено със свещена ограда, недостъпна като крепост. При входа му има галерия с четири дорийски колони, украсени с изящни орнаменти.
Настава часът за жертвоприношение. Жреците на Каукайон принасят в жертва само огън. Те слизат по стъпалата на храма и запалват благовонни пръчки с огън, взет от светилището. После първосвещеникът излиза от храма. Облечен е в бял ленен хитон като другите жреци, а главата му е увенчана с венец от митрови и кипарисови листа. Той носи абаносов скиптър с дръжка от слонова кост, а хитонът му е опасан със златен колан, украсен с кристали, излъчващи тъмни отблясъци – символ на тайнствената царственост. Този жрец е Орфей.
Той води за ръка един ученик от Делфи, който, блед и разтреперан, очаква думите на великия Върховен първосвещеник. Орфей вижда вълнението му и за да успокои избраника сред учениците си, слага ръка на неговото рамо. Очите му са усмихнати, но после внизапно засияват. И докато жреците обикалят олтара и пеят химна на огъня, Орфей тържествено изрича пред любимия си ученик думи на посвещаване в тайните, които попадат направо в сърцето му като божествен балсам. Ето какви магически слова поверява Орфей на младия ученик:
– Събери грижливо всички свои мисли, за да се издигнеш до Началото на нещата, до великата Троица, която блести в чистия Ефир. Изгори тялото си с огъня на своята мисъл; отдели се от материята така, както пламъкът се отделя от дървото, което изгаря. Тогава духът ти ще се устреми към чистия ефир на вечните Причини, както орелът се устремява към престола на Юпитер.
Аз ще ти разкрия тайната на световете, душата на природата, същността на Бога. Чуй най-напред великата тайна. Само едно същество царува в дълбините на небето и в бездните на земята и то е гръмовержецът Зевс, ефирният Зевс. Той е мъдрият свят, силната омраза и нежната любов. Той царува в недрата на земята и във висините на звездното небе: той е Диханието на нещата, неугасимият Огън, Мъжът и Жената, единственият Цар, единствената власт, Богът, Учителят.
Юпитер е божественият Съпруг и божествената Съпруга, Мъжът и Жената, Бащата и Майката. От свещения им брак, от тяхната вечна сватба произлизат непрестанно Огънят и Водата, Земята и Въздухът, Нощта и Денят, гордите Титани, неизменните Богове и зародишите на хората.
Невежите не знаят за любовта между Небето и Земята. Тайните на Съпруга и Съпругата се разкриват само пред посветените. Но аз ще ти кажа истината. Преди малко тътенът на бурята разтърсваше тези скали; гръмотевици падаха върху тях като жив огън, като небесен пламък; планинското ехо радостно бучеше. Но ти трипереше, защото не знаеше нито откъде идва този огън, нито къде отива. Това е мъжкият Огън, семето на Зевс, Огънят- Създател. Той излиза от сърцето и мозъка на Юпитер и вълнува всички същества. Когато пада гръм, той е изпратен от неговата ръка. Но ние, неговите жреци, знаем неговата същност, ние можем да отбягваме и да насочваме стрелите му.
А сега погледни небесната твърд. Виж този блестящ кръг от съзвездия, покрит с тънкото и прозрачно наметало на Млечния път – този прах от слънца и светове. Виж как пламти Орион, как сияят Близнаците и как блести Лирата. Това е тялото на божествената Съпруга, която танцува в такт с песента на Съпруга. Гледай с духовните си очи и ще видиш изпънатата й назад глава, протегнатите й ръце и така полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було.
Юпитер е божественият съпруг и божествената Съпруга. Ето първата тайна.
Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто посвещаване в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай! Защото твоят дух ще проникне в огнената земя, където великият Творец размесва душата на света в чашата на живота. Всички същества забравят божествения дом, когато пият от тази упоителна чаша, и слизат в печалната и мрачна бездна на преражданията.
Зевс е великият творец. Дионис е негов син, негово проявено слово. Дионис е лъчезарният дух, живият разум, сияещ в дома на баща си, в двореца на неговия неизменен Ефир. Един прекрасен ден, когато Дионис се беше надвесил над небесните бездни и ги съзерцаваше през съзвездията, изведнъж видя отразен в синята дълбина своя собствен образ, който протягаше ръцете си към него. Но образът бягаше, безспирно се изплъзваше и го увличаше към дъното на пропастта. Най-после той се озова в сенчеста и благоуханна долина, където с наслада вдъхваше сладостния лъх на ветреца, който милваше тялото му. В една пещера той съзря Персефона. Майя, хубавата тъкачка, изработваше було, в което втъкаваше образите на всички същества. Той застана пред божествената девица, занемял от възторг. В този момент го забелязаха гордите титани и свободните титанки. Мъжете завидяха на красотата му, а жените, обхванати от бурна страст, се хвърлиха към него като бесни стихии и го разкъсаха. После си поделиха тялото му и го свариха, а сърцето му заровиха. Юпитер порази с гръмотевица титаните, а Миневра отнесе в Ефира сърцето на Дионис. Там то отново стана пламтящо слънце. Но от дима на Дионисовото тяло произлязоха душите на хората, които се въздигат на небето. Когато бледите сенки стигнат до пламтящото сърце на Бога, те ще светнат, ще запламтят и Дионис ще възкръсне по-жив от всякога във висините на Седмото небе.
Ето тайната на смъртта на Дионис. Сега чуй другата тайна – за неговото възкресение. Хората са плът и кръв от Дионис. Нещастните хора са разпръснатите части от неговото разкъсано тяло, които се търсят сред гърчовете на престъплението, омразата, сред скръб и любов. Но ние, посветените в тайните, ние, които знаем какво има горе и какво има долу, ние сме спасителите на душите, ние сме като Хермес за хората. Ние ги привличаме като магнит към себе си, а боговете привличат нас. Така, с обаянието на небето ние възпроизвеждаме живото тяло на божеството. Ние караме небето да плаче и земята да се радва. Ние носим в сърцата си сълзите на всички същества като скъпоценни накити, за да ги превърнем в усмивки. Бог умира в нас и отново се ражда в нас.
Така говори Орфей. Делфийският ученик коленичи пред учителя си с високо вдигнати ръце. Първосвещеникът на Юпитер простира ръка над главата му и произнася тържествените думи:
– Нека неизразимият Зевс и Дионис, проявен три пъти – в ада, на земята и на небето – бъдат благосклонни към твоята младост и нека влеят в сърцето ти познанието на Боговете.
Тогава посветеният в тайните отива да хвърли стирака в огъня на олтара и три пъти призовава гръмовержеца Зевс. Жреците три пъти се завъртат около него, пеейки един химн. Първосвещеникът стои вглъбен и ученикът се връща при него.
– О, Орфей – казва той, – обичам те, обичам сина на безсмъртните и кроткия лечител на душите от деня, когато те чух да пееш химн в чест на Боговете, на празника на делфийския Аполон. Тогава ти заплени сърцето ми и аз те следвах навсякъде. Твоите песни са като упойващо вино, поученията ти – като горчиво питие, което облекчава умореното тяло и го дарява с нова сила.
– Страшен и труден е пътят, който води към Боговете – отговаря Орфей, но сякаш не на ученика, а на някакви свои вътрешни гласове. – Отначало той минава през поляна с цветя, после по един страшен хълм и след това през скали, обичани от гръмотевиците и заобиколени от бездънни пропасти – ето каква е участта на Ясновидеца и на Пророка на земята. Мило дете, остани при поляните с цветя и не отивай по-нататък!
– Колкото повече утоляваш жаждата ми толкова по-голяма става тя – казва младият посветен в тайните. – Ти ми разкри същността на Боговете. Но кажи ми, велики учителю, вдъхновен от божествената любов, мога ли някога да ги видя?
– Можеш, но с очите на духа – казва първосвещеникът на Юпитер, – а не с телесните си очи. Обаче засега ти можеш да гледаш само с очите на тялото си. Трябва много да работиш или да преживееш дълбоки страдания, за да можеш да отвориш вътрешните си очи.
– Само ти умееш да ми ги отвориш, Орфей! От какво да се боя, когато съм с теб?
– Наистина ли искаш? Тогава слушай! В Тесалия, във вълшебната Темпейска долина, се издига един мистичен храм, в който невежите не могат да влязат. Там Дионис се явява пред посветените в тайните и пред ясновидците. Каня те след една година на неговия празник. Тогава ще те унеса в магически сън и ще отворя очите ти, за да видиш божествения свят. Но дотогава животът ти трябва да бъде чист и непорочен, а душата ти – бяла. Защото знай, че светлината на боговете плаши слабите и убива неверниците. Ела в дома ми, за да ти дам няколко книги – те ще те подготвят.
Учителят влиза в храма и завежда ученика си в своята голяма килия. Там гори египетски светилник, който никога не угасва. Държи го крилат демон, изработен от кован метал. В сандъци от благоуханен кедър са заключени многобройни папирусови свитъци, изписани с египетски йероглифи и с финикийски букви, и книги от Орфей на гръцки език, които съдържат вълшебната му наука и тайното учение.
Учителят и ученикът разговарят до късно през нощта.
Сред множеството изгубени книги, които орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей, са: „Аргонавтика” – описание на великото дело на Хермес, „Деметриада” – космогонична поема за майката на боговете, теогоничните „Свещени песни на Бакх”, „Булото или мрежата на душите”,”Изкуството на тайните и обредите”,”Книга за мутациите, химията и алхимията”,”Коридантите” – книга за земните тайни и земетресенията, „Анемоскопия” – книга за атмосферата, една единствена и магическа ботаника и др.