Астролозите определят времето, през което живее Ванга, като година под влиянието на планетата Плутон. С навлизането ѝ в знака на Рака – 1914 г., избухва Първата световна война. Точно тогава Ванга загубва родната си майка и остава три години в дома на чужди хора – съседи. Времето се характеризира с териториалните преразпределения, прекрояването на географските карти, присъединяването на едни територии и отделянето на други от различни държави.
Тези процеси не подминават и Струмица и околностите ѝ.
Отделните народи, както и повечето от хората, се стремят да проникнат отвъд физическите, географски, дори и духовни граници. Съдбата на Балканския полуостров винаги се е определяла от влиянието на зодиакалните съзвездия Дева и Риби. Съчетанието им със силното влияние на Плутон ражда един много конфликтен период, който включва и трагичната 1923 година.
Събитието става през лятото. Семейството се е преселило при брата на Панде – Костадин в Ново село, който се е замогнал, но няма деца и поканил брат си, за да му помогне в тежкия труд на полето през лятото. Всеки ден дванадесетгодишната Ванга ходи с магарето на чичо си до кошарите извън селото, за да донесе двата гюма пълни с мляко. Често я придружавали и двете ѝ братовчедки и децата обичали да се отбиват при Ханската чешма, да пийнат водица и да си поприказват.
Денят бил топъл, децата както обичайно приседнали до чешмата. Изведнъж отдалеч се задал въздушен стълб като фуния, който всмуквал по пътя си камъни, изскубвал трънаци и храсти и ги издигал нависоко. Момичетата страшно се уплашили. Дали са хукнали да бягат, или са се скупчили едно до друго, не се знае. Вероятно Ванга се е отдалечила от тях или те са избягали и са я оставили сама, защото смерчът подема във фунията си само нея. Всичко става за броени секунди. Вихрушката я понася над дървета, над реки, над покриви. Мястото се намира между Ново село и Мокричане, а местността се нарича „Търнака”. Момичетата онемели от уплаха, но хукнали към селото да разкажат какво е станало. Тръгват да я търсят и я намират след два часа, обезумяла, на повече от 2 км. от мястото на събитието – затрупана с пръст, листа и тръни. Не се знае колко време е била в прегръдката на смерча.
Никога след това Ванга не разказва какво е усетила по време на вихрушката. Когато Бойка Цветкова след 70 години по предложение на Ванга посещава Струмица и прави снимка на местността, пророчицата е категорична:
„Никога повече не ми давай тази снимка!”
Бойка Цветкова е убедена, че през цялото време, докато е обикаляла из града и около Ханската чешма, Ванга е била с нея и затова остава изненадана от тази реакция. Тя реагира по същия начин, когато я молят да разкаже какво вижда в нощите, когато остане сама или когато изпадне в транс. Защото трагичното събитие край чешмата води до една житейска драма – Ванга ослепява завинаги, въпреки усилията на лекарите. Но като че ли за това събитие в живота си, както вече споменахме, тя е била подготвяна още преди то да стане. Така неусетно драмата на дванадесетгодишното момиче надхвърля проблемите на тесния семеен кръг, за да положи основите на нещо, което след години става феномен.
В митологията вихрушките са пратеници на боговете. Те откриват и посочват всяко присъствие на божественост. Като природно явление описаната вихрушка спада към смерчовете, които са малко известни, рядко се срещат, но притежават голяма разрушителна сила.
Пораждат се от създаване на вихрови турболентни потоци в облаците. Смерчът е атмосферен вихър с изкривена ос на въртенето. Вероятно създава и торсионно поле, за което по подробно ще разкажем във втората част на тази книга.
Причината за появата му е неустойчивостта на атмосферата на границата между топлия и студения въздух и винаги се свързва с дъждовните облаци, които се наричат матерински и могат да достигнат височина до 15 км. От облаците смерчът се спуска към земната повърхност. По интензивността на вихъра вътре в центъра, където вятърът се движи със скорост 200 км в час, и по предизвиканите разрушения, смерчът се характеризира по скала от 1 до 5 бала. Това са малки урагани, но локализирането им на много малки пространства увеличава стократно тяхното въздействие. Смерчът увисва от облака като жило, като гигантска фуния. В центъра му налягането е понижено до такава степен, че той засмуква всичко, което се изпречи на пътя му.
В историята на народите има много сведения за дъжд от жаби, пренасяне на разстояние на различни животни, за дъжд от риби, засмукани по същия начин, когато това природно явление стане над море или над езеро .
Споменава се за смерч над Канадските езера, който понижил нивото в едно от тях близо с метър, като засмукал над половин милион тона вода. В Русия все още пазят спомен за смерча, минал над Москва и околностите му, който изскубвал дървета, направил в гората просека, широка 400 стъпки, а край Митищи вдигнал едно момче във въздуха и то се „приземило” живо в Соколники. По време на същия смерч един полицейски стражар „прелетял” 100 метра. Ървинският смерч над Америка навил на руло железопътен мост, дълъг 75 м, и го хвърлил в реката. Той изтръгнал във въздуха църквата в град Даусън Милс и тя „прелетяла” четири метра и още два се тътрила по земята, като изровила дълбока яма.
Диаметърът на обикновения смерч варира от стотина метра до няколко километра, но са известни и така наречените разлети смерчове, които могат да достигнат до 500 километра, като този през май 1917 г. в щатите Илинойс и Индиана. На Балканския полуостров този род природни явления са голяма рядкост. Много учени отричат твърдението, че смерч може да се появи по нашите земи, но аз лично бях свидетел на подобно явление, и то в центъра на Варна, през лятото на 1999 г. Всичко стана изневиделица, заръмя лек дъждец и само след пет минути, точно в градинката до градския часовник, над книжния пазар се изви такава вихрушка, че клоните на дърветата започнаха да се чупят, а книгите от няколко сергии буквално бяха „засмукани” и литнаха към небето. След минута – две всичко отново си дойде на мястото.
Има документирани много случаи за хора, издигани в небето от смерч, но за нито един не се споменава, че това събитие е променило живота му, както става при Ванга. Отзвук от такива събития има и във фолклора, и в народните вярвания. В хората е останало поверието да се пазят „да не ги замете вихрушката”. Това се приемало като някакъв знак на съдбата, който коренно променя живота на човека и в повечето случаи към зло. Отзвук от подобни природни явления се пази и в народните песни, където за тях се споменава пряко или опоетизирано, като вихрушката се оприличава обикновено на змея, който идва да вземе най-хубавата мома, а след време я връща, но тя е вече променена – „ни жива, ни умряла”.
Хора, най-вече в юношеска възраст, понесени от вихрушката и оживели, се приемат като различни от другите, богопомазани или притежаващи някаква магическа сила. Често в приказките и легендите се срещат мотиви за „издигане стълба до небето”, за борбата на момчето с вятъра, който му отнема някаква скъпоценна вещ, за спусната слънчева люлка, която грабва най-хубавата мома… В една песен от Борован, Белослатинско, се разказва за вихрушка, която „горе небе лиже, долу земя мете”, а във вихрушката е млад Стоян.
Надали случката с Ванга може да се обясни само с така наречената „вихрушка”. Двадесети век беше свидетел на много случаи, когато определени хора изчезваха с дни, после се завръщаха, като не помнеха къде са били и какво са правили. Още в Библията, в книгата за Енох е описан подобен случай. Много автори са склонни да твърдят, че това има връзка с извънземни сили, които вземат с определена цел представител на човешкия род, за да го подготвят за специална мисия, която му възлагат да изпълни на земята. Независимо дали ще наречем тези сили извънземни или божествени, факт е че такива явления съществуват и след тях хората се променят и някои придобиват феноменални умения.
В първия момент Ванга не разбира какво е станало. Обезумяла е от страх. Около нея се събрали хората, които са я открили, говорели си, че още „помръдва”, значи е жива, радвали се, че е оцеляла. Тя ги чува, но не смее да си отвори очите. Опитва се по гласовете да разбере кой ѝ говори. Различава гласове на близки хора и ги вижда като в просъница. Баща ѝ се приближава до нея, взема я в прегръдките си, радва ѝ се. Най-сетне тя се решава да го погледне. Опитва се да отвори очи, но я пронизва остра болка.
Пръст и пясък с хиляди иглички ѝ причиняват страшни мъки, когато раздвижи клепачите си. Детското ѝ съзнание отново изпада в паника. Разтревожените хора около нея бързо я отвеждат на Ханската чешма, наплискват лицето ѝ с вода, карат я да застъпи клепачите си, за да могат миглите да почистят натрупаните под тях пръст и пясък.
Това ѝ причинява още по-голяма болка. Отвеждат я в селото. Жените започват да съветват бащата на Ванга, да препоръчват билки, „баяни и светени” води. До вечерта очите на момичето се наливат с кръв и започват да побеляват заедно с ирисите. По този начин организмът ѝ реагира на твърдите частици, попаднали в очите ѝ.
Родителите веднага решили да се върнат в Струмица и да я заведат на лекар. Малкото общество на махала „Светико” се развълнувало, решено да се притече на помощ с каквото може. Препоръчвали билки, мехлеми, всички се изредили да видят Ванга и да дадат някакъв съвет, да разкажат каквото знаят, с една единствена цел – да помогнат. По това време църквата „Свети петнадесет мъченици” не можела вече да помогне със своята реликва – нетленната ръка на местния светец – свещеник Петър, която била открадната, както вече писахме, и отнесена в Кукуш още през 1913 г.
Завели Ванга на лекар и станало ясно, че състоянието ѝ се е усложнило и възпалението се е увеличило. За да се спасят очите, била необходима спешна операция. Завеждат нещастното момиче в Скопие, за едната операция плащат, другата била направена „по бедност”. Изглежда усложненията били големи, защото и двете оперативни намеси се оказват неуспешни. За да се оперира пердето, което се е спуснало пред очите на Ванга, е необходим добър специалист. Бащата се съгласява да я изпрати в Белград и там да я оперират. Необходими били близо 500 лева, които нямало откъде да се намерят. Продали шевната машина, завещана от майката на Ванга, единствената овца, която имали, още някой и друг предмет от покъщнината, но събрали едва половината от парите.
Наскоро стана известна и една друга версия, която Ванга споделя пред свой събеседник – баща й събрал парите, но твърде много били нуждите на семейството и той похарчил част от тях.
Затова и лекарите направили „половин операция”. Ванга можела да вижда слабо. Обещали ѝ, че другата половина от операцията ще направят, когато донесе останалата част от парите и тогава ще може да вижда както трябва. Само че сега трябвало да се пази, нуждаела се от силна храна, хигиена, спокойствие. Тези условия не можело да се спазят при мизерията, в която тънело семейството.
След много години в един разговор на 2 май 1985 г. Ванга споделя с една от своите посетителки, която е очен лекар:
„Аз ги уважавам очните лекари, ала не можем да изживевам… Аз ставам като от ракия и от вино пияна, като вида очен лекар… Немаше ли за мене тогава роден доктор да помогне да бида цял живот признателна? Яз не ви мразам, но го изживевам… Изживевам го, боли ме, тежко ми е, защото – вие знаете. Тогава немаше за мене роден доктор. Мене ме носиа у Загреб, мене ме носиа в Германия. Накрая ми каза професора: „Природата, девойче, прави чудеса.”
Така 1923 г. става една от най-злощастните не само в българската история, но и в живота на Ванга. През тази година нейната съдба се слива със съдбата на народа, към който принадлежи и духовно, и физически, и остава завинаги заедно с нея до последните дни на живота си.
На следващата година се родило още едно дете – Томе. Ванга наглеждала двете си братчета и помагала за къщната работа, защото майка ѝ работела на полето, а баща ѝ се пазарил като ратай в околните села. Пред ирисите на очите ѝ паднало перде и тя отново ослепяла. Този път завинаги, защото за втора операция и дума не можело да става. Измъчвала я не толкова мисълта, че е сляпа, а това, че е в тежест на семейството, че не може пълноценно да помага. По цели нощи плачела и търсела изход, молела се на Бога и се надявала.
Може би тогава, в полунощните часове, когато всеки шум се чува надалече, тя се учела да различава достигащите до нея звуци, да ги облича в образи – от малка е предразположена към това. Възможно е по време на молитвите си към Бога несъзнателно да се е докосвала до други пространства и измерения на духовното, без самата да осъзнава напълно това. Този толкова кризисен за нея период ѝ отваря непознати хоризонти, които тя приема като нещо естествено и все още си мисли, че така е с всички хора. Това е времето, когато Ванга започва непрекъснато да сънува видения, които все още са хаотични, защото не може да направлява съзнанието си. Затова ги възприема като обикновен сън и с никого не ги споделя.
Когато я изпращат в училището за незрящи в Земун, за няколко години настъпва спокойствие в нейния живот. Там тя не само се отървава от гладните години и напрежението, което цари в семейството ѝ. За първи път започва да дисциплинира съзнанието си. Изучава брайловата азбука, преподават ѝ различни учебни предмети, свързани с точните и хуманитарните науки. Има невероятно добре развит музикален слух и бързо възприема уроците по пиано. Учи се да плете, да готви, да чисти, да подрежда. Да „вижда” заобикалящия я свят не с очи, а с пръсти, с ръце, с всички части на тялото си.