ИСТИНСКАТА МЪДРОСТ
BRA-ShlTh BRA ALHIM.
Битие, 1,1.
BRA-ShlTh HalaH HaDaBaR.
Свети Йоан, Евангелие, 1,1.
КНИГА I
ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА АРХЕОМЕТЪРА
1. Археометърът.
2. Неговото обективно възстановяване.
3. Слънцестояния и Равноденствия на Словото на Божието Слово.
4. Археометрия на Религиите, сравнени в Несравнимото.
5. Брахманизмът, обръщане на Ишва-ризма.
6. Протест на Фо-И ЗаРатусТра за Прото-Будизма Gayna.
7. Йоханизмът на собхасите и Махометизмът.
ПОСВЕЩЕНИЕ
Скъпи Учителю,
Безмилостната съдба, която внезапно сложи край на Вашите земни дни, ни отреди опасната чест да заменим единството на Вашия ум с обединяването на Вашите приятели, за да публикуваме Археометъра. Ако Вие бяхте жив, за да помогнете на раждането на Вашия интелектуален труд, той би бил посветен на Ангела, който беше вдъхновител на изграждането му. Именно на Вашата съпруга, на този ангелски дух, слязъл на земята, за да освети с блясъка на своята красота и духовност нашия нещастен ад тук долу, именно на нея би отдал почит Вашият труд.
За нас също е задължение да си спомним, пристъпвайки към тази публикация, жената, която беше вдъхновителка на това дело в Света на живото Слово. Така че ние посвещаваме Археометъра на госпожа маркизата дьо Сент-Ив д’ Алведр, която сега е свързана с вас във вечността в името на нашия Господ Иисус Христос и чрез добротата на Мария, Девата на милосърдието и светлината.
АРХЕОМЕТЪРЪТ НА СЕНТ-ИВ
ПРЕДГОВОР
Класическите учения; тяхното влияние. – Йерархиите на Народите. — Човешката астрономия. – Атиняни и римляни; тяхната анархична същност. – Произход на гърците. – Античните цикли. – Метрополисите. – Словесният Прото-Синтез. – Средиземноморското езичество. — Нашествията. – Появата на Питагор. – Сегашната епоха, сравнена с тази на Питагор. – Защо написахме тази книга.
Изминаха вече пет века, откакто се родиха класическите учения и три, откакто те постепено узурпират европейските управления и ги водят към тяхната последователна гибел, в полза на Америка и на Азия. От принцовете-наследници до колежанските стипендианти, всички влизат с все по-малко християнска вяра в тези катакомби и излизат като езичници.
Следователно нещо е в повече или нещо липсва на изхода на това слизане в ада, на тази страна на Сенките, където младите поколения влизат розови, а излизат бледи. Това, което липсва е едно сравняване, една преценка, едно посвещение в живота, едно лечение с истинска Човечност, с небесния въздух, с божествената светлина.
Колкото по-добре усвояваме тези учения, толкова повече се съмняваме в техния дух. Нашите висши изследвания след това ни доведоха до откриването, извън тази анархия в Образованието, на универсалния Принцип на Познанието и на Социологията, а Държавният Закон, по-късно, стана обект на нашите исторически демонстрации.
Сред народите има йерархии, особено сред техните водачи, в зависимост от Същността на техния произход и на белезите, които тези народи могат да носят. Като определени от някаква човешка Астрономия, тези водачи се появяват отново от епоха в епоха, от народ в народ, осветяват мрака, приливите, подводните скали и посоката на Общностите. Те разкриват, за по-дълго или за по-кратко време, в зависимост от естеството на средата, скритите деформации, като ги обобщават и засилват съдбовно. Те идват в определения им час, за да изпълнят някоя от описаните функции (виж Мисия на евреите. Бележка на А. Сент-Ив), влияейки си взаимно като гравитационна система.
Доколкото Теокрацията е най-високото ниво, народите са били винаги посещавани в точно избрано време от някоя от личностите от първа Величина, които също имат различни нива: Орфей, Нума /1/, Питагор. Така те са призовани в максимална степен да участвуват в социалния Живот и в цивилизацията, заради самия техен мир и за пример на Човечеството.
Нашите “Мисии” доказват, че никой не се е възхищавал повече от нас на великите хора от всички времена, следователно и на тези от гръко-римската древност. Но не можем да кажем същото за атиняните и за римляните – противовес на тези забележителни личности.
Наистина, сред всички исторически среди и народи, не е имало никога по-неподатливи на този висш Организъм от атиняните и римляните. Никога човешката същност не се е сблъсквала с по-голяма хаотичност, непоследователност, анархизъм по същество и банално-масов инивидуализъм, който няма нищо общо с истинската Индивидуалност! Никога трептящата атомност не е била по-малко податлива на молекулната свързаност, различна от компресията под натиска на нещата, оголен при въоръжената сила.
Това е перманентната бъркотия в обществото, подчиняваща се само на военното регулиране или на външното нашествие. Тогава именно, за да се запазят моментно тези среди, се появява някоя личност от втора Величина, една второстепенна звезда от човешката Астрономия. Тя се нарича Александър или Цезар и, за да не успее гражданското безредие да унищожи народа, държавният глава го кара да унищожи Света.
Първата Величина е социална, втората – политическа. Едната – създава, другата – запазва това, което съществува, без да може да променя нещата, освен външно. Интелектуалната и социална гнилост остава отвътре. Затова всичко се проваля в късната римо-византийска Империя, която всъщност е продължението на Вавилон. Цяла Европа е подчинена на този древен, но не и античен спомен, разбунена като в роман за приключения и скандали. Слава Богу, това не е Нормата на дългата всемирна История, а просто една еволютивна серия на поредица от падения с нейното змиевидно криволичене.
Атиняните и римляните, по произхода си, са само едни бегълци-декаденти, почти чужденци в тези градове, особено в Гърция и в Италия. И модерната Археология, и древната Митология са написани като загадка, защото такъв е бил редът, касаещ Историята и другите Науки, в индо-египетските духовни Школи. Но, най-сетне, Свещените книги ни позволиха да повдигнем от друга гледна точка булото на далечните времена.
Никога няма да можем да изразим достатъчно почит към двата полуострова, които отделят от нашия континент веригите на Балкана и на Алпите. На всяка крачка можем да изричаме:”Sta viator, heroem calcas!” /2/ И пътникът не тъпче просто дребни герои, разпръснати от древната, почти близка История; тук става въпрос за некрополи на героичните Епохи и още за Метрополиси от Патриархалните цикли, които лежат под краката му.
Когато Филип Македонски отговарял с мека ирония на самомнителността на пелопонеските посланици с думите: “Колко са истинските гърци сред вас?”, той всъщност им е дал малък урок по история, защото е знаел по-добре от тях самите, че “лебедите” /3/ или почитащите култа на Лебеда /4/ всъщност са келто-славяните /5/ от Епир и че самата древна Гърция е славянска (т.е. тракийска – бел.пр.) и пеласгийска до нашествието на разбунтуваните търгаши от Азия: йонийците и яванийците на Ману /6/, които са яванимите на Мойсей. Един етруски ларт, един Нума, би могъл да каже същото на левантийците /7/ от Тибър: колко са истинските италийци сред вас?
Всъщност, истинските гърци били славяни (или трако-пеласги – бел.пр.) от Балканите, а истинските италийци били келто-славяни, слезли и те също от планините, – от западните и източни Алпи. Всички те са били част от обширната конфедерация на пеласгите на Харакала, по-рано – на Рама, на Мойсей и на брахманите, на Бакхус на гръко-латините, а още по-рано – на първия Цикъл на Патриарсите.
Тези хора, които възстановявали реки, морета, наводнени земи, тези укротители на животинското царство и на дивата природа, са били мъдри жреци, военни инженери, труженици и основатели на градове, каквито повече никой не е виждал.
Арийци, групирани в додекаполиси /8/, живеели от Италия до Гърция, от Балканите до Кавказ, от Таврида до платата на Татария, от Иран на Гиборийците /9/ до Евира на Нефилимите, из цялата Ариаварта /10/.
“О, Евира, твърдина на чистия Закон в Ариаварта.” Така говори първият Зороастър, двадесет и осем века преди нашата ера и дванадесет преди Мойсей. Той разкрива достоверно Евер /11/ от Евира. Поставя го на истинското му място сред Патриарсите, като предтеча на хиксосите, на онези, които Манетон /12/ нарича Парииите на Египет. Брахманите, що се отнася до Индия, казват същото като Манетон, но Зороастър обяснява нещата в цялост.
В Италия могат да се посочат метрополисите на тези зодиаци от градове, Argytas, грандиозно красиви като Тива и Мемфис, антични като Вавилон и Ниневия, свидетели на същата наука, каквато е осветявала градовете от северна Индия като Каши, скъп град за халдейците и Тирохита, любимия град на египетските жреци. Така, в самата Европа, предпотопният социален упадък покрива всичко с все по-непроницаемо було до възкачването на Изкупителя.
Но ако започнем да разгръщаме, гънка по гънка, разкъсаното от Иисус, от въплътеното Божие Слово, було, през него ще започне да прозира, а после и да заблести светлината на първичната цивилизация, всемирната Империя на арийци и рути, индоевропейската и египетската Теокрация на Ишва-Ра и Оши-Ри, на Иисус, на творящото Божие Слово, на Иисус-цар на патриарсите, както с право казват нашите литании.
“В началото бе Словото”, казва ученикът, когото Иисус обичаше и от когото нямаше нищо скрито. Не може да се посочи по-ясно цикъла на управленския Прото-Синтез, първичната ера, в която боготвореното и творящото Слово, под истинското му име, бе предречено като въплътено Слово, като Спасител на пропадналата социална Държава.
И когато се създаде средиземноморското Езичество като тържество на робовладелските Буржоазии, законните общества в Европа, в Азия, в Африка, техните Школи и техните Храмове не престанаха да протестират срещу софистите, срещу фалшивите демократи, срещу политиците и ораторите, които не признаваха никакъв ред и социален мир.
Рим и Атина били прокълнати от Човечеството, като Вавилон, като Тир и като всяка друга интелектуална и морална гнилост, идваща от Йония.
Келто-кимврийски друти, келто-славянски дроти, скандинавски воласи, германически велеси, лартове от Италия и Иберия, пророци от Египет, наби от Израел, магове от Персия и Халдея, манавически брахмани, ведически Риши /13/, лами от Тибет, татарски и монголски шамани, всички отправили анатема към Едом /14/ и Яван /15/ на Мойсей, към яванийците и млектите на Ману.
Накрая се надигнал и съдникът от север, великия Ас /16/ от Асгард /17/, син на Фридолф и в него бучала вековната ярост на Народите. Полу-друид, полу-будист, той издигнал Вотан /18/ върху своя щит, носен върху дванадесетте меча на Апостолите. Той приел името на северен Триславен, за да обедини в своя войнстващ деизъм цяла северна, централна и източна Европа и нейните сили: Ог /19/, Гог и Магог /20/, чак до сърцето на горна Азия.
После тази лавина от хора, събрала се постепенно, се нахвърлила върху цивилизацията на Сатаната. Осъществявайки пророчеството на Христос, езическият Рим, без да го осъзнава, отмъсти вместо небето като опустоши Йерусалим, а Европа отмъсти за Земята като предаде Рим празен на Свещениците на Иисус Христос.
Останала Византия, където се смесват всички зарази на Рим и на Атина, за да опорочат варварите и християните. Тогава се появил Вотан от юга и Мохамед засвирил Корана, Суна /21/ и Джихад в човешките тръби на Исляма. Това, което расата на снеговете не успя да довърши, бе доведено докрай от расата на пламъците и на главните: араби, туранци /22/, тюрки и османлии.
Съвременна Европа ще има същите съдбини. Тя ги предизвиква още от времето, когато отхвърли живия Дух заради мъртвия дух, християнския Дух заради езическия.
И ако човешката енергия не достигне, за да върне съвременния свят към неговия божествен Принцип, тогава Йехова /23/ ще хвърли енергията на елементите върху тази нова Адама /24/ и върху нейната Атлантида.
Доброволно или насилствено, чрез Сина или чрез Отца, Християнството ще се завърне към Светия Дух.
Шест века преди Иисус Христос, сред непрогледния мрак на средиземноморското езичество, което се възцарява след небесната яснота на орфическия синтез, в анархическия период, последвал революцията на судрасите /25/ в полза на робовладелските буржоазии и агностичната ученост, с висотата си на висш духовник /26/ се издига един човек, Питагор, който напомня патриарсите от Стария Завет и който заслужава много повече от всичко, което е казано за него и когото, по тази причина, ние поставяме в началото на нашата книга, чиято цел е да подготви ума за разбиране и използване на Инструмента за точно измерване, който прави експериментално доказуемо универсалното Откровение на Божието Слово и на божествената Мъдрост.
След двадесет и пет века нашата епоха, в смисъл на менталното и управленско състояние на Европа, показва забележителна прилика с епохата на Питагор. Наистина, в момента, в който Питагор поема Мисията на Европа, орфическият синтез, който представлява повторение на патриархалния или на словесния Прото-Синтез, бил почти изчезнал, удавен от завладяващата вълна на Езичеството на азиатските и йонийски учени. Същото е и в наши дни. Християнството, замъглено от Конкордата от 4-ти век и лишено от своето Господство след Ренесанса, отстъпва навсякъде пред неоезическия Хуманизъм.
Питагор, неговата епоха, неговото творчество и заключенията, които то съдържа, ни предлагат една солидна основа за изследването, което сме предприели и за излагането на научните методи, които ще използуваме, за да възстановим провалилата се социална Държава и Синтеза, който великият филисоф напразно се опита да пресъздаде.
Впрочем, от двадесетгодишната си възраст бяхме решили да бъдем Питагор на християнството, изместено от езическия дух на Ренесанса. От тогава, двадесет години по-късно, по време на нашите четири мисии при съвремените друговерци, при нашата дейност в Париж, в Брюксел, в Рим и другаде, засвидетелствувайки почит към Истината, винаги сме разчитали само на Бог и на неговия адютант, Времето.
И сега, в старостта си, хвърляйки поглед назад към дългата следа на нашия изпълнен дълг, виждаме, с велик мир в душата и в съзнанието, че тя не се е отклонявала нито в книгите ни, нито в личните ни или обществени деяния. Тя се извисява над незнанието и клеветата, високо над презрението, до божественото състрадание към тези нещастни слепци, водени от други слепци към човешкия Ад, който ще ги погълне.
Това Милосърдие ни кара, въпреки най-жестокия траур, въпреки възрастта, въпреки болестта, да довършим този труд, нещо, което бяхме обещали на божествения Учител да започнем и да завършим с негова помощ.
Славата ще бъде, следователно, единствено за Иисус-Христос и в Него, за ангелската душа, с която Той ни събра и с която пожела дори и смъртта да не може да ни раздели. Освен това, преди да оставим с неизразима радост визитнната си картичка с Р.Р.С. /28/ на тази планета, искаме да отдадем почит пред славната памет на Питагор със същото уважение, което хранехме към него и в нашата младост.
…………………..
1. Нума Помпилий – вторият от легендарните царе на Рим, 715-672г пр.Хр.е./след Ромул/, набожен и миролюбив владетел; учредява религиозните култове, колегиите на жреците и на занаятчиите, въвежда нов слънчев календар; оставил значително писмено наследство, което по негово желание е било погребано заедно със самия него.
2. Като вървиш, тъпчеш герои!
3. Или “жеравите”.
4. Или Жеравът; който всъщност, според древните Традиции, е синтезиран образ на Твореца, заявяващ високо своето име: – А Хам-са! – или – Аз съм Лебедът!, което е основата на Слънчевия култ и на Патриархалното православие.
5. Тук се имат предвид траките-арийци от бялата раса.
6. Митичен герой на Индия, описан във Ведите като баща на човечеството.
7. Народи, населявали Близкия Изток.
8. Обединения от 12 града.
9. Изповядващи култа към огъня, последователи на парсизма. Свещената им книга е Авеста.
10. Страна на ариите, спомената в Риг-Веда.
11. Правнук на Сим, който (според Лука, 3:35) се счита за прародител на евреите.
12. Ма-н-тот – надарен от Тот; египетски жрец, III век пр.Хр.е., написал на гръцки език история на Египет от най-древните времена до Александър Велики, известна е и неговата астрологическа поема от шест песни Apotelesmata.
13. Мъдреци.
14. “Червения”, ивр. – прозвище на Исаав, син на Исаак и брат на Иаков.
15. Един от синовете на Иафет, внук на Ной; от неговото име произхожда именуването на Гърция – Йония.
16. Скандинавски бог.
17. „Дворец на асовете”, който те си построили сами от злато и светлина.
18. Най-почитаният от древногерманските богове; в скандинавския пантеон се почита под името Один.
19. Гигант, цар на амореите.
20. В Апокалипсиса на св. Йоан е описана ужасна катастрофа, резултат от битката между Сатаната и божиите избранници, Гог и Магог, начело на всички народи.
21. „Традицията” – деяния и постулати на пророка, впоследствие – практика и теория на мюсюлманството.
22. Урало-алтайски етноси.
23. Като божествен Принцип, а не като еврейски бог.
24. Град, разрушен заедно със Содом и Гомор, обикновено се ситуира в южната част на Мъртво море.
25. Най-низшата от четирите касти в Индия, на която било забранено изучаването на Ведите; слуги.
26. Или епопт – висша степен на посветеност в Елевзианските мистерии.
27. Вероятно се има предвид Миланският едикт от З13 г. относно равноправието на християнската религия с всички останали религии в Римската империя и първият Вселенски събор в Никея в 325 г., узаконяващ официалното сътрудничество между държавата и християнската църква.
28. Pour Prende Conge се изписвало върху визитните картички, когато те се давали преди собственикът им да се отправи на пътешествие, да смени местожителство и т.н.